Наскоро писах за необходимостта да отделяме време за работа върху лични проекти. Не знам дали си приложил съветите от статията „Как и кога да отделиш време за работа върху личните си проекти“, но ако си го направил, мисля че и тази статия ще ти е полезна. Ще ти спести един тон нерви, сълзи, сополи и време, което да оползотвориш за по-приятни неща. И така…
Кога личният ти проект се превръща в проклятие
Когато някъде по средата на работата върху него обезумееш и решиш, че ти е ужасно важно да стане колкото се може по-бързо, да излезе до определена дата и впрегнеш всичките си усилия и нерви да го изкараш, и от зор забравиш за цялата си любов, кеф и желание нещата да се получат добре. Това е, най-общо казано.
Защо в този случай личният ти проект е обречен на провал
Едно от двете най-големи предимства на фрийланса, за мен, е че можеш да избираш проектите, по които работиш. Следователно, имаш възможността максимално често да се занимаваш с неща, които са интересни и ти е кеф да се трудиш над тях. Сега си представи, че ти си фрийлансър, който работи с кеф за клиентите си и с неудоволствие и тежко сърце върху своя собствен проект. Мислиш ли, че ще ти се получи?
И за да не се изкушиш да ми отговориш утвърдително, ще ти кажа защо когато личният ти проект се превърне в идея фикс, която непременно искаш да осъществиш точно сега, просто няма как да се получи добре:
- Започваш да работиш по него механично и с неудоволствие. Днес трябва да отхвърлиш толкова, утре още толкова – нали си сложил краен срок и твърдо си решил да го спазиш.
- Напрежението, стресът и липсата на радост по време на работа те сковават и те задръстват. Ти се имаш за творческа личност, но идеите ти внезапно секват.
- Понеже всичко е подчинено на някакъв определен от тебе краен срок и ти се струва важно на живот и смърт нещата да станат сега веднага, спестяваш от времето за проучване и научаване на всичко необходимо.
- Спираш да мислиш как да направиш нещата добре, така че да са полезни на тези, които ще ги ползват. Започваш да мислиш само, че трябва да ги направиш.
Да обобщя: качеството на работата ти пада и проектът ти, когато види бял свят, изглежда недомислен, недоизпипан, бъгав, не е подходящ за ползване съответно хората не го ползват, реномето ти започва да се подрива, а ти се чувстваш зле, уморен си и освен това за всичко си си виновен сам.
Вярно, в предната статия за лични проекти те съветвах да им отделяш редовно по малко време. Но никъде не съм казвала да пощуряваш и да пренебрегваш кефа от създаването в името на това, че нещата трябва да станат както и когато си си наумил.
Как да се справя с налудничавата си мисъл, че всичко трябва да стане сега или никога и да спася проекта си от провал
1. Слушай се. Ако се чувстваш неспокоен, изнервен, всичко се слива в един безкраен работен ден и уж много се трудиш, а все ти се струва, че си в застой, дай си един ден почивка, после седни и направи рекапитулация на свършеното до момента. Виж какво още трябва да се направи и провери реалистични ли са ти сроковете спрямо работата, която остава.
2. Вероятно ще се опиташ да заглушиш немощното гласче на разума, което църка в теб. Затова си намери разумен човек, с когото да поговориш. Трябва ти някой, изпадал в подобна ситуация. Той ще те изслуша спокойно и ще ти зададе няколко отрезвяващи въпроса: „Какво ще стане, ако не пуснеш проекта в срока, който си си определил? Задължава ли те някой да правиш всичко това или ти реши да се занимаваш с нещо, което те кефи и с времето ще започне да ти носи пари? А това, което го правиш сега, кефи ли те всъщност? Или ти се повръща от него? А ако ти се повръща от него защо го правиш, ами не си вземеш почивка и не отидеш на море?“ Отговори честно на тези въпроси, чуй се какво казваш и няма да има нужда от по-нататъшни разговори. Ясно е, че ще отидеш на море.
3. Има и още нещо, което в моментния си пристъп на лудост и фиксация не си отчел и което навременният ти спасител и съветник ще ти каже: винаги е важно да пускаш добър, качествен продукт, но първият път е от критично значение. Ако хората се разочароват от първото нещо, което им предлагаш, много важно, че си си взел бележка, научил си се и второто е пъти по-добро. Те няма и да разберат за това, защото няма да си го купят.
4. Почини си. След това се върни към личния си проект и направи наистина човешки план за действие. Включи в него достатъчно време за проучване, проби и грешки. И не разчитай на помощта на приятели. Учи, търси, експериментирай, ти трябва да знаеш как да си свършиш работата и да можеш да се справиш сам. Оттам нататък всяка помощ от приятел е добре дошла, но промените в ничии планове няма да катурнат собствената ти постройка.
Не се кори, не си мисли, че си се провалил, че си несериозен, най-малко пък, че си се провалил. Както знаеш, по-добре е да получаваш това, от което имаш нужда, вместо това, което искаш. Направи си изводите от сполуките и несполуките, които имаш с проекта си до момента. Дай си време за размисъл, за учене на нови неща, обърни внимание на детайлите. Планирай всичко наново и то по-внимателно. Работи с кеф и ще усетиш как нещата се получават, леко ти е, спокойно ти е, идеите се връщат, а проклятието, тегнещо над личния ти проект се разваля автомагично.
п. с. Припомни си и статията „Кога изгодните проекти не са чак толкова изгодни“. Двата текста имат общо и ще са ти в помощ, надявам се, да се отървеш от проблемите, които си създаваш сам.