Преди получавах задания в стил „Напишете ми текст за нашата фирма (име на фирмата)“. Напоследък новите клиенти ми изпращат впечатляващи задания. Те включват информация за:
- вид и цел на текста;
- дължина, тон и стил;
- ключови думи;
- целева аудитория;
- структура – заглавие, подзаглавия, подточки към тях.
Причината за тази промяна е изкуственият интелект. Клиентите възлагат на него задачата да ми обясни какво искат да направя за тях.
От една страна това не е лошо – получавам истинско задание. От друга, ми създава купища нови проблеми, на които трябва да търся решение.
Променен е и начинът, по който клиентите коментират готовите текстове, които съм им изпратила. Това също много често се случва с помощта на ии. Той определя дали текстът наистина е написан от човек или от друг ии, кои са слабите му места, какво може да се подобри, etc.
От една страна това е добре – обратната връзка не се бави със седмици и не ми се налага да проверявам дали клиентът се чувства комфортно да коментира, или е най-добре да му помогна с допълнителни въпроси и насоки. От друга, недоразуменията стават повече и са по-големи.
Основната предпоставка за гладък работен процес и добър резултат е доброто общуване между клиент и фрийлансър. Колкото по-подробно, и по-рано, фрийлансърът обяснява всяка стъпка, която предстои – кога какво трябва да очаква клиентът, защо всеки етап от работния процес отнема точно толкова време, каква информация трябва да подготви и защо – толкова по-малка е вероятността да възникнат конфликтни ситуации и недоразумения.
Но ако клиентът има усещането, че е наясно с всичко, има ли нужда фрийлансърът да му обяснява и разказва?
