През последните две години броят на копирайтърите на свободна практика рязко се повиши. Повече са и фирмите, които предпочитат да работят с тях. Криза е. Първите нямат избор, освен да се борят до колкото могат, а вторите са чували, че да работиш с фрийлансъри е по-евтино.
Какво следва от това?

Да пишеш текстове изглежда измамно лесно. Това, плюс убеждението на фирмите, че фрийлансърът е по-ниско платен, усложнява работата на копирайтъра на свободна практика по три линии.

Първо: Трудно е да убедиш някого да ти плати, за да напишеш това, което той смята, че може да напише сам.

Второ: Много хора, останали без работа или пък решили да си докарат страничен доход, предлагат писане на статии или съдържание на сайтове. Когато това е страничен доход или някой е толкова отчаян, че предпочита цял ден да работи за 5 лв., цената на услугата пада. Освен това фактът, че някой пише грамотно, не го прави копирайтър.

Трето: Хората рядко се замислят защо е по-изгодно да наемат фрийланс специалист. Те смятат, че трудът му е по-евтин. Ако ги попитате, защо са склонни да платят на рекламна агенция луди пари, а на копирайтър на свободна практика в пъти по-малко за една и съща услуга – измисляне на слоган например – те вероятно ще ви кажат, че в агенцията по техния слоган мислят повече хора, името й е гаранция за качество и т.н.

В рекламната агенция със слогана обикновено се занимава един единствен човек – копирайтърът. Същият, който след няколко месеца можете да наемете като фрийлансър.
Що се отнася до гаранцията – името на копирайтърът е неговата търговска марка. Мислите ли, че има интерес да го компрометира?

Фрийлансърът е по-евтин по две причини: едната е, че след като приключи работа по проекта, за който сте го наели, няма да продължите да му плащате. Другата – цената, която ви дава, включва само труда му, няма я издръжката и печалбата на агенцията.

Работата по самия проект няма причина да бъде по-ниско платена, защото алгоритъмът, по който се стига до качествен слоган, статия, сценарий е еднакъв, независимо дали го практикуваш в къщи, в офиса или в парка.

Всяко правило си има изключения – съществуват проекти и поръчки с мащаб, който би могла да изнесе на гърба си само една добра рекламна агенция. Случаят не е такъв? Решил си да наемаш копирайтър фрийлансър, защото е по-евтино? Смятай добре и не забравяй, че твърде евтиното често е доста скъпо.

Ти си фрийлансър. Уточняваш поръчките си предимно по имейл.
Клиентите са много и различни. Понякога се объркваш.
Освен това, когато не сте очи в очи е по-лесно да ти откажат.

Писането на мейли е като живото общуване. Просто трябва да слушаш/четеш внимателно събеседника си и да не бързаш да говориш.

Първо – научи какъв е ритъмът на клиента и се нагласи спрямо него. Някои отговарят светкавично, други по-бавно – общоприетият срок за отговор на работен мейл е ден и половина.
Ако вземеш под внимание спецификата на бизнеса – строителство, счетоводство – между ден и половина и три е нормален срок за нашите географски ширини.
Нямаш отговор и се притесняваш: харесали ли са работата ти, ще ти платят ли, ще получиш ли нова поръчка. Не засипвай клиента си с имейли. Изчакай три дни и едва тогава пиши. Проявявай разбиране, не се заяждай, бъди учтив.

Второ – измисли си повод. Ако не искаш да зададеш директно въпроса, който те вълнува, прояви загриженост. “Исках само да попитам пристигнал ли е мейлът ми, защото знам, че беше важно за вас да получите всичко навреме.” е най-простият вариант. Сигурна съм, че според особеностите на клиента и поръчката можеш да измислиш поне още три.

Трето – никога не задавай въпросите така, че да могат да ти отговорят с категорично “не”. Оставяй си вратички. Предлагай варианти. Помни, че при живото общуване веднага можеш да видиш изражението на лицето на човека срещу теб, да оцениш дали е съгласен с това, което е чул и да му направиш друго предложение. В случая, ако не направиш поне две предложения още в първия мейл, може изобщо да не се стигне до втори.

Четвърто – спазвай тона на клиента. Ако ти пише официални мейли, въпреки че работите заедно вече година, отговаряй по същия начин. Следи как се променят поздрава и подписа:

Здравейте, госпожице Миленова
…
С уважение,
Йордан Петров

Привет,
….
Поздрави,
Йордан Петров

Надя, здравей, би ли…
…
Хубава вечер
Йордан

Влизай в тона на клиента и внимавай, по-добре е да изглеждаш малко по-сдържан, вместо да се отпуснеш твърде много и да изглежда, че фамилиарничиш. Дори да сте си станали близки, избягвай да пишеш лични неща. Все пак това е работен мейл.

Пето – проверявай правописните грешки. Винаги. Добре написаното и без правописни грешки писмо е израз на уважение към човека, който ще го чете и говори за твоя професионализъм – без значение дали си копирайтър, дизайнер, програмист.

Шесто – не си позволявай да пишеш на клиент докато си развълнуван. Каквато и да е емоцията – личи. А и ако си развълнуван, едва ли мислиш трезво и логично.

Клиентът започва да те преценява от първата дума, която кажеш или напишеш. Измисли си различни ситуации и тренирай водене на работна кореспонденция. Не, не е глупаво. Особено ако преброиш с колко клиента тази година си се виждал на живо и с колко общуваш само по мейла.

Особено, когато си в началото на работата си като фрийлансър никой няма да дойде и да ти каже: “Искам точно ти да изпълниш моята поръчка и ще ти платя достатъчно, за да работиш спокойно.” Не, че е невъзможно, но аз бих те посъветвала да не разчиташ на това.

Разпратил си портфолиото си на различни фирми. Не си приложил към него типово писмо, а за всяка си написал различно. Така, че хората отсреща да усетят – ти наистина искаш да работиш точно с тях.

Добавил си линк към сайта си на всички възможни места. Коментираш по форуми и блогове. И заветните клиенти най-сетне се появяват. Или поне един.

Continue reading →

Винаги има нещо, което знаеш, но не съвсем.
Учил си език, но не си го ползвал отдавна.
Разглеждал си някоя компютърна програма и дори си работил малко с нея, но не я познаваш добре. Вярно е, че човек не може да знае всичко, но си представи следната ситуация:

Нямаш работа. Вече няколко дни. Или пък имаш, но не е достатъчна. Притесняваш се – не можеш да вържеш месеца.
Клиент непременно се появява. Той обаче иска да напишеш статии на точно този език, който владееш – да, но не боравиш с него с лекота. Или иска да свършиш нещо точно с тази програма, която изглежда лесна и ти дори си я отварял и разцъквал няколко пъти, но все пак не я познаваш добре.

Голямо изкушение. Какво ще направиш?

Моят съвет е: не отказвай и не приемай. Признай си. Кажи на клиента какви са способностите ти точно в тази област. Можеш да му направиш и отстъпка в цената. (Междувременно спомени това, в което си наистина силен.) Нека той сам прецени дали да ти повери работата. Ако не го направи, не съжалявай. Честността му е направила впечатление и той си е запазил контактите ти. Има ли подходяща поръчка, ще те потърси.

В случай, че решиш да излъжеш и да приемеш поръчката, подготви се за кански мъки. Първо, ще искаш да направиш всичко добре. Ще работиш старателно, но много бавно. Работата няма да съответства на парите, които ще получиш.
Второ, непрекъснато ще се притесняваш, че няма да се справиш.
Трето, ако не се справиш, този човек повече няма да работи с теб.

Затова, макар и да е трудно. Не се изкушавай.
Бъди честен. Помага. На тези около теб. Но най-вече на теб.

Вече сте фрийлансър.
Нямате шеф, който да поставя краен срок.
Имате клиенти. Чинно питате за срока на изпълнение на поръчката всеки един от тях. Повечето искат нещата си за утре или още по-добре за вчера. Малцина са тези, които промърморват: “Не е спешно. Можеш да го направиш и в следващите два-три дни.” Още по-малко са клиентите, които са наясно колко време ви е необходимо, за да свършите определено количество работа.
А най-малко са тези, които поставят конкретни условия, например:”Трябва ми една статия на ден. Искам да я получавам между 8 и 10 часа сутринта.”
Обикновено трябва да решавате сами.

Когато се договаряте с нов клиент, едно от първите неща, които трябва да го питате – след темата и обема на работа – е срокът. Ако ви отговори, че няма значение, вие предложете. Накарайте го да ви чуе и да се съгласи. Само така избягвате опасността някой клиент да поиска поръчката си в сряда, а вие да сте решили, че ще я работите в петък. Той ще ви вдигне скандал, ще ви даде лоша репутация и ще отбие от цената.

Не приемайте спешните срокове на всички.
Степенувайте поръчките си по важност. (Това не значи само по пари, а и по сложност, обем, важност на клиента.)

Ако не умеете да казвате “не” и да поставяте разумни срокове на клиентите си, ще се окажете с около пет поръчки за утре и с нито една за следващите дни. Просто след като окепазите пет поръчки днес (няма да стигне времето да ги изпипате), едва ли някой ще ви поръча шеста утре.

Стремете се към постоянни връзки с едни и същи клиенти. Така ще напаснете ритъма си към техния и ще можете по-добре да разпределяте работата си.

Паниката, че имате нова спешна поръчка, както и още две от вчера, може само да ви докара до изтощение и по никакъв начин няма да ви направи по-конструктивни и експедитивни.

И не на последно място: ако си мислите, че фрийлансът значи да спите до обяд и да работите по нощите, грешите. Това разбира се е възможно.
Разпределянето на времето както им се харесва, е едно от основните предимства на хората, работещи на свободна практика.
Можете да правите каквото си искате, когато си искате.
Можете, ако не ви стигне времето, да завършите поръчката си в събота и неделя. Можете, ако ви се наложи да пътувате или да излезете в отпуска, да уведомите клиентите си и да го направите, без да чакате разрешение.
Можете, ако решите, че днес сте неспособни да се концентрирате, да се концентрирате двойно повече утре.
Но най-добре е да се стиковате (през повечето време) с останалите работещи.
Първо, ако работите за няколко фирми, това ще ви помогне да поддържате по-лесна и ефективна връзка с фирмата-клиент.
Второ, всички ваши приятели, както и семейството ви, работят през деня и почиват вечер. Изкушението да излезете с приятели, след като сте се шляли цял ден, е огромно. И може да не свършите нищо. А това значи, че не печелите нищо.

Фрийлансърът трябва да си бъде шеф и работник едновременно.
Имайте предвид, че за да успеете, шефът на фрийлансърът трябва да е двойно по-строг от шефа на която и да е фирма.

Първите няколко месеца си задвах този въпрос редовно. Особено, когато нямах сериозна поръчка.

Клиенти са ми възлагали да пиша текстове, срещу толкова ниско заплащане, че съм се чудила дали говорят сериозно. В такива случаи вариантите са два.

Първият е да приемеш работата и да я свършиш както трябва. Парите разбира се няма да отговарят на времето и старанието, което си вложил.

Никога не претупвай нещата. Не знаеш кой, кога, къде и как ще попадне на тях и ще си състави мнение за способностите и професионализма ти по това, което чете/вижда.

Ако проектът е интересен, ще научиш нещо ново, ще имаш възможност да се свържеш с други клиенти или да работиш по по-интересни и добре платени поръчки със същия клиент в бъдеще, приеми го. Мисли с перспектива.

Вторият е, да откажеш. Ако прецениш, че тази работа няма да ти бъде от полза по никакъв начин, освен няколко лева в джоба, не се колебай да го направиш. Мисли с перспектива. Фокусирай се върху търсенето на нови клиенти. Популяризирането на портфолиото ти отнема време, но е единственият начин някой, който търси подобни услуги, да те намери. Може би това няма да стане веднага. Може би ти се вижда безсмислено присъствието в сайтове за обяви, онлайн каталози за фирми и социални мрежи, защото не може да ти донесе пари сега, но е абсолютно необходимо.

Не работи с мисълта, че трябва да изкараш няколко лева днес. Защото ще работиш с тази мисъл и утре и на следващия ден, и ще попаднеш в омагьосан кръг, който ще ти носи само горчивина, умора и несигурност.

Ако надвиеш притеснението си, че оставаш без пари днес, ще успееш да си осигуриш интересна и добре платена работа утре.

Едно от нещата, с които трябва да свикнете е, че ще има дни без поръчки и работа. Особено в началото. Не се паникьосвайте. Знам, че дните без работа значат дни без пари, но ако се паникьосате, не печелите нищо.

Вместо това направете така, че да имате работа. Публикувайте линк към портфолиото си навсякъде, където е възможно. Попълвайте старателно полетата. Помислете добре за описанието му. Проверявайте за грешки.

Пускайте портфолиото си на различни фирми, с които бихте искали да работите. Не очаквайте мигновен резултат. Ако получите отговор от някоя фирма, че би ползвала услугите ви в бъдеще, запазете мейла. Изчакайте. Ще дойде удобен момент, в който ще можете да напомните за себе си.

Разбира се не можете да правите това непрекъснато. Ако вече сте направили всичко възможно, занимавайте се със себе си. Почивайте си. Движете собствените си проекти. Учете неща, които са свързани с вашата професия и ще бъдат полезни на клиентите ви.

Помнете, че няма действие, което се губи. Винаги, когато правим нещо, то има смисъл. Това, че не го виждаме веднага е отделен въпрос.

На свободна практика сте. Днес нямате работа, макар че е средата на седмицата, ако утре дойде поръчка, може да се наложи да работите и в събота и неделя. Затова просто се възползвайте от времето, което имате.

Вече от доста време сте фрийленсър, но продължавате да се притеснявате?
Поне го правете бързо. Аз лично си оставям по 5 минути на ден. В останалото време съм заета с по-приятни неща. Или просто имам работа.