Със сигурност си имал клиент, който ти предлага светло бъдеще с несметни количества работа и в замяна иска само едно – да намалиш цените… ако може поне с 25%, с 30%, а най-добре направо с 50%. Защото така или иначе ще ти осигурява работа и стабилен доход за месеци и месеци напред… може би дори години.

Не вярвам да има новоизлюпен фрийлансър, който да не се е хващал на този номер. Вероятно и ти – поне първият път – си намалил цените.
Надявам се вече да не го правиш. И ще ти кажа защо подобен вид договорки са камъни само в твоята градина.

1. Възможно е клиентът да устои на думата си и да ти осигурява много работа месеци наред. Проблемът е, че големите количества работа на ниска цена ти пречат да спечелиш по-изгодни, интересни и добре платени поръчки. Не си доволен. Непрекъснато си под напрежение и качеството на работата ти пада.

2. В повечето случаи светлото бъдеще приключва за клиента ти, а значи и за теб, след два, най-много три месеца. Несметните количества работа така и не идват. Ти си изкарал малко пари, чувстваш се излъган, и честно казано, сам си си виновен.
Клиентът е получил каквото му трябва – свършена работа за малко пари. И най-често въпросът дори не е в това, че те е излъгал нарочно. Не. Просто с времето неговите планове се променят, изскачат нови приоритети и той забравя своето обещание.

3. Убедена съм, че ако правиш нещо с усещането, че някой ти е извил ръцете, няма да покажеш и 50% от това, на което си способен. И проблемът не е, че ще работиш зле за този клиент. Проблемът е, че някой от потенциалните ти клиенти ще види, че си свършил нещата не както трябва.

Какво да направиш?

Най-лесно е да откажеш поръчката. Но защо, за разнообразие, да не направиш нещо друго.

Измисли подходяща схема на плащания за работата, която ще свършиш през следващите месеци. Вземи от клиента информацията, която ти е необходима за това:

• какъв обем работа ще се върши на месец;
• колко месеца приблизително ще продължи сътрудничеството ви;
• с какъв бюджет разполага.

Сметни крайната сума, която се получава и отстъпките, които можеш да дадеш за целия период. След това помисли как да разпределиш плащанията във времето така, че ако клиентът се откаже по-рано, ти да си получил достатъчно пари за работата си, а ако ти дава работа докрая на периода, той да може да си вземе отстъпките.

Смяташ, че клиентът няма да приеме. За цени се преговаря, бори се за най-добри условия и за двете страни, не се съгласявай на трохи, защото те е страх, че може да не получиш друго.

Ще ти издам една тайна, докато те е страх да си поискаш, наистина няма да получиш друго освен трохи, а светлото бъдеще винаги ще е на още няколко процента отстъпка разстояние.

Пожелавам ти седмица без намаления.
ае:)

“Искам да ми отказват писмено!” 
Не знам дали си си пожелавал подобно нещо. Аз съм си го казвала наум. Онзи ден го чух изречено на висок глас.
Най-обезкуражаващото нещо на света е липсата на ответна реакция. Клиентите имат навика да мълчат като сфинксове дори, когато преди това са ти извили ръцете със срокове “за вчера”. Или когато са ти обяснили колко много искат да работят с теб, ти си вложил сили и усърдие да разработиш подходящо за тях предложение, изпратил си го и … нищо. Ни вопъл, ни стон, нито дори “Размислихме.”

Препоръчвам ти да търпиш и да чакаш между три дни и една седмица. След това им напиши нов имейл, обади им се по телефона, издебни ги в skype. Бъди учтив и неотстъпчив. Искаш да получиш отговор, за да можеш да планираш работата си за следващите седмици. Ако са решили да ползват услугите ти, добре е да реагират по-бързичко.
Нямаш какво да губиш, така че бъди твърд и непоколебим.

“Аз работя, а те после се отказват.”
Това със сигурност ти е познато. Клиентът иска предложение за стратегия за цялостното му присъствие в интернет, концепция за интерактивна инсталация или за рекламна кампания. Ако я одобри, ще започнете работа.

Когато става въпрос за писане на статии, един кратък примерен текст не е проблем. Когато искат от теб да загубиш часове и дни в проучване, мислене, развиване на концепция, просто не можеш да си позволиш да работиш на “ще видим”. Нормална практика е да се договорите предварително за сума, която да покрие поне част от работните часове. Знам, че не е лесно и че тук нормалните практики не важат. Но ако не започнем поне да се опитваме да ги прилагаме, няма да важат никога.

“Вие първо ми направете предложение, аз после ще ви кажа с какъв бюджет разполагам.” 
Повечето клиенти правят това изявление още в началото на първата ви среща.
Само като ги чуеш и ти настръхва косата. Може би го казват с мисълта, че който първи назове конкретна сума, обикновено е прецакан. Може би си имат други, особено смислени, причини.

Поеми нещата в свои ръце. Накарай ги да разберат, че можеш да им предложиш оптимален вариант за парите, с които разполагат. Няма смисъл да им правиш проект за космическа совалка, ако разполагат с пари за писана каручка. Това губи времето и на двете страни. Постарай се да спечелиш доверието им и да ги убедиш, че най-добре е всички карти да са на масата, за да изиграете печелившата ръка заедно. Направи го веднага след като си кажат репликата. Говори спокойно, уверено и най-вече за това какво ще спечелят, ако започнеш да разработваш веднага именно проекта, който могат да си позволят и отговаря на нуждите им.

Знам, че на теория е много по-лесно отколкото на практика. Но… не позволявай на никого да разбере, че нямаш ход. Просто, защото ще се възползва от това.

Ти не си копирайтър и не ти е важно да пишеш правилно. Твоите клиенти не се интересуват от  правописа, а от професионалните ти умения. Сигурно си прав.
Давам ти прост пример как една запетайка променя смисъла.

Клиент: 
Можете ли да приемете поръчка за писане на статии, дизайн на етикет, изработка на уеб сайт?

Фрийлансър: 

Не съжалявам, че няма да мога да поема поръчката ви.
Не, съжалявам, че няма да мога да поема поръчката ви.

Колко често използваш думите “искам” и “трябва”? Едната сигурно я употребяваш по-често от другата? Коя? Искам? Трябва?
Скромните ми наблюдения по въпроса показват, че ако едната – независимо коя – взима сериозен превес над другата, значи нещо не е наред. Нужно ти е бързо преосмисляне и реорганизация на работата и въобще на начина ти на живот.
Какво общо има това с фрийланса? Веднага отговарям.

Ако се фокусираш само върху “искам”, губиш ясна представа за нещата. Поемаш ненужни рискове. Не взимаш предвид всички фактори, които ще ти позволят да изпълниш задълженията си към клиента в негова полза – качествено и в срок. А след като това излезе наяве, се оказва, че всъщност си работил против себе си.

Ако се фокусираш само върху “трябва”, губиш себе си, професионалното си мнение и радостта от работата и живота. Отново не действаш в полза на клиента и от самото начало е ясно, че всичко е най-вече в твой ущърб.

Когато не ти спори, чувстваш се неудовлетворен и ти се иска да захвърлиш всичко и да се запишеш в Чуждестранния легион, да отидеш на самотен остров или поне да изядеш всички торти “Гараш” на света, значи е време за малко вътрешно счетоводство.

Направи отчет на изразходените “искам” и “трябва” и на приходите, които са ти донесли. След това балансирай нещата.
И да, няма общо само с фрийланса.

Трябва да ти пожелая хубава седмица.
И искрено искам да я имаш.

п.с. Прочети какво означава “вътрешен одит” според Уикипедия.

Да не ме разбереш погрешно – спазвам си крайните срокове. Точното им определяне и предаването на работата в уговореното време е част от това, дето в дебелите книги наричат професионализъм. Но понякога се появяват пречещи обстоятелства: зъбобол, грип, внезапно изкривяване на времето и пространството. Какво се прави в такива случаи? Имаш три възможности:

1. Решаваш на всяка цена да спазиш крайния срок

Сътворяваш чудеса от храброст – не спиш, не ядеш, успяваш да преодолееш зъбобола, температурата, дупката във времето – и в крайна сметка предаваш работата си навреме. Поздравления. Или си по-голям перфекционист и от мен, или си открил магически хапчета против умора, или просто си фрийлансър новак, който се страхува да не си изтърве поръчката. Проблемът в случая е, че нещо, което може да се свърши за два дни, не може да се свърши за два часа. Ти си успял? А сигурен ли си в качеството на това, което предаваш?

2. Покриваш се

Свършваш си работата както трябва и я изпращаш на клиента ден-два по-късно. Не е лошо. Важното е, че заставаш на 100% зад това, което си написал, нарисувал, програмирал, etc. Добавяш един имейл с извинение за закъснението и всичко би трябвало да е наред, но всъщност не е.

Клиентът ти, също като теб, си има планове и ти му ги объркваш. Може и да си най-добрият фрийлансър копирайтър, дизайнер или програмист, но току-що си му показал, че не може да ти разчита.

3.  Признаваш си

Виждаш, че няма да успееш да свършиш работата навреме. Преценяваш колко още време ти трябва и пишеш на клиента си веднага. Обясняваш му по каква причина няма да успееш да завършиш поръчката в срок.

Не се оплитай в сърцераздирателни оправдания като „имам проблем с компютъра, защото се карах с приятеля си и му ливнах чаша вода в лицето, но вместо него нацелих клавиатурата и…“

Достатъчно е да кажеш „Разболях се и се концентрирам трудно, а искам да свърша работата си добре.” Ако причината е друга, съобщи я сдържано, не се увличай в подробности. И нещо много важно:

винаги, когато искаш отлагане на крайния срок, подчертавай, че това е само, за да можеш да направиш всичко както трябва.

В мейла, с който искаш отсрочка, можеш да добавиш, че като извинение за забавянето, ще свършиш още нещо за клиента, безплатно. Дори да е дребно, на него ще му стане приятно и ще му е още по-лесно да прояви разбиране.

Това е. Ти избираш кой от вариантите е най-добър за теб. Аз само напомням, че от всяка ситуация има печеливш изход или поне такъв, който носи по-малко загуби.

Пожелавам ти успешна седмица, в която не чуваш свистящия звук на преминаващи покрай теб крайни срокове.

Търсиш фрийлансър за голяма поръчка. Искаш да ти напише 200 статии, да направи дизайн за 100 етикета или каквото-там-друго-ти-трябва. Става въпрос за голям обем работа.
Пускаш запитване. Получаваш оферта и добра отстъпка.
Има сделка и всички са доволни.

В един момент разбираш, че количеството работа няма да е толкова, колкото си заявил в началото, а по-малко. Само че забравяш да споменеш тази дребна подробност. Причината дори не е, че фрийлансърът може да поиска предоговаряне на цените. Ти просто получаваш каквото ти трябва и не мислиш за човека отсреща. Само че винаги, когато не мислиш за другия, прецакваш себе си. Честно. Защото следващият път няма да получиш толкова добра цена. Дори да си намериш друг фрийлансър. Нали се сещаш, че ако ти пропускаш да съобщаваш такива важни неща, вероятно много други клиенти постъпват по същия начин. Всъщност, на теб сигурно също ти се е случвало с твоите.

Можеш да постъпиш и иначе. Да уведомиш навреме човека, че плановете са се променили и обемът работа ще е значително по-малък. (Така той може да поеме друга поръчка, а не да чака нещо, което няма да се случи.) Ако го направиш по подходящия начин, и си бил достатъчно коректен до този момент, има вероятност да избегнеш предоговарянето на цените и да си спечелиш верен партньор за в бъдеще.

Освен това, не забравяй, фрийлансърите също говорят помежду си. Обсъждат коректността на клиентите, методите им на работа. Може да ти потрябва фрийлансър, специалист в друга област. Помисли си каква предварителна представа искаш да има за теб. (От това зависи ще се наеме ли да работи, какви цени ще ти даде, как ще общувате.)

Когато избираш как да се държиш с някого, всъщност избираш как искаш околните да се държат с теб.

п.с. За четири години съм имала много клиенти, които са започвали с големи обещания. За пръв път тази седмица двама! ми казаха, че очакваното количество работа ще е по-малко.
Аз съм обнадеждена и доволна.
Благодаря.
🙂

п.п.с За интересуващите се от първа серия – Коректността – начин на употреба. Приятно четене.

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 2

Овладял си всички правила от Много кратък наръчник за писане на работни имейли и към 6 съвета за общуване с клиенти по имейл си добавил още 6. Много се радвам за теб. Сега да преминем към висшия пилотаж. 5те съвета по-долу важат и за клиенти и за фрийлансъри.

2. Не препращай писмо, което си получил от един човек, на друг без да добавиш поне един ред обяснение какво точно искаш да бъде направено. Всеки разбира нещата по различен начин и никой не е длъжен да ти разгадава мислите.