Какво е “копирайтър”

Тази безценна информация може и да е, може и да не ти е от помощ, но в последните две седмици чух и четох такива неща за професията си, че се чувствам длъжна да ти споделя какво прави един копирайтър всъщност. Тъкмо по-добре ще прецениш дали услугите му могат да са полезни и на теб. Ако пък си начинаещ копирайтър фрийлансър, ще разбереш, че тази професия е съществувала доста преди да се появи оптимизацията за търсачки, както и преди представата, че всяка една работа може да се върши само и единствено на компютър. И така…

Общо определение

Копирайтър се нарича този симпатичен човек, който отговаря за текстовата част на рекламата. На всяка реклама – печатна, външна, радио, телевизионна и в интернет.

По белия свят копирайтърите са доста профилирани:

  • криейтив копирайтър – измисля слогани, рекламни изречения за промоции, сценарии за радио- и телевизионни реклами и работи върху цялостни рекламни концепции, най-често в екип с поне един дизайнер и един криейтив директор;
  • сейлс копирайтър – пише текстове за дайрект мейл кампании, лендинг страници, etc.;
  • копирайтър за уеб или контент райтър – служи си умело с правилата за писане в уеб, знае какво трябва и не трябва да съдържа една лендинг страница, комуникацията с клиенти в социалните мрежи не е проблем за него;
  • SEO копирайтър – той е търпелив човек, който се стреми да угоди на понякога безумните изисквания на клиенти и SEO експерти, като например в статия за маркови обувки да използва определен брой пъти фразата “дамски чанти цени Перник”. Владее всички умения на контент райтъра и достатъчно от фантазията и хватките на криейтив копирайтъра, за да напише смислен, полезен за потребителите, интересен текст, който освен това да се харесва на търсачките.
  • Транскриейтър (извинявай за идиотската дума, но… българска няма) – това е копирайтър, който адаптира слогани от чужд език на езика на собствената си страна. Не превежда, а именно адаптира – запазва смисъла на рекламното послание, като го съобразява с идиоми, жаргон, нрави и начин на живот на хората в страната, в която живее. (Много тънка и интересна работа.)

В повечето случаи копирайтърите са профилирани и по области:

компютри, здраве, мода, изкуства, фитнес, автомобили, спорт, медицина, туризъм. Никой не иска пенкилер за партньор. Най-малкото един копирайтър, който тепърва се подготвя да пише в абсолютно непозната за него област, излиза доста скъпо. А и резултатът е под въпрос. Затова чуждестранните клиенти обикновено питат в какви области имаш опит.

Какво е копирайтър

инфографиката е на daireto.com

В България нещата стоят малко по-различно

Копирайтърите, които работят в големи рекламни агенции, се занимават с всички текстове за една рекламна кампания: слоган, копи боди, призивни изречения за промоции, текстове за уеб, фейсбук статуси, сценарии за радио- и телевизионни клипове.

онлайн копирайтинг курс, копирайтинг обучение за уеб, копирайтинг за уебФрийланс копирайтърите също не са особено профилирани. Освен ако сами не решат с какво им е по-интересно да се занимават. В последните една – две години клиентите започнаха да питат по-често какъв точно копирайтър си, за да разберат дали ще им свършиш работа. Специализирането в дадени области също не е много разпространено, може би заради по-малкия пазар. Съветвам те, ако сега започваш да работиш тази професия, и си на свободна практика, да изследваш в кои области си добър и какво ти е интересно и да се специализираш в него.

 

Как стои въпросът с авторските права на копирайтъра

Ако работиш в рекламна агенция, то всичко, което произведеш е нейна собственост. (Тя урежда отношенията си с клиента, това не е твоя грижа.) Можеш да покажеш проекти на различни клиенти в портфолиото си след като си получил разрешение от шефа си. Той ще ти го даде след като е получил разрешение от клиента.

Ако си на свободна практика, ти си създател на слогана, съдържанието за уеб, сценария за видео, това е безспорно. Но! След като веднъж ги дадеш на клиента не можеш да ги продаваш на никой друг. Можеш да си го сложиш в портфолиото, но само след като получиш разрешение от съответния клиент. (Другото не е коректно и ще береш ядове.)

Можеш да си договориш и други условия. Например:

  • пишеш съдържание на сайтове – някъде да стои активен линк, който указва, че ти си създател на текстовете и води към портфолиото ти;
  • пишеш статия за печатно или онлайн издание в качеството си на експерт и тя излиза с твоето име;
  • пишеш статии за блогове за дадена фирма, но искаш те да не излизат от името на Иван Георгиев – шефът, а от името на фирмата “Ягодка -15”.

Имаш различни варианти, просто предварително трябва да се договориш с клиента. (По този повод ти препоръчвам да си припомниш 5-те задължителни четива за фрийлансъра копирайтър и да разпиташ колеги.) Всичко е въпрос на обсъждане и аргументирано убеждаване. (Погледни отново статията за подписване на договор с клиент.)

Какво не е един копирайтър

Журналист. Както и журналистът не е копирайтър. Става въпрос за различни умения и професии. Не, че някой не може да владее и двете, може. Но това, че и двата занаята са свързани с писане, не значи, че са взаимозаменяеми.

Дизайнер. Да, понякога на копирайтъра може да му хрумне идеята за визия, а на дизайнера идея за слогана. Някои колеги съчетават двете професии. Но това далеч не е практика.

Преводач. Копирайтърът може и да превежда някои прости статии или текстове на общи теми, и да прави адаптации на рекламни текстове. Може да овладее изкуството на превода. Но това, че използва работно един или два чужди езика, не го прави преводач. (Преводачите впрочем също не са по подразбиране копирайтъри.)

Засега няма да те засипвам с повече информация по темата. Ако имаш нещо да добавиш, заповядай. В следващите дни смятам да те занимая с това как трябва да се държи един фрийлансър, когато пише на някого с молба за работа, за да му се получи.

Хубава седмица.

3 comments to “Какво е “копирайтър””
  1. В много страни авторът на всяко нещо, защитено с авторски права, има така наречените морални права. Те включват правото на автора да бъде признат като такъв.
    Справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Moral_rights_(copyright_law)
    В България, като част от Европа, това би трябвало да важи с пълна сила.
    Справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Moral_rights_(copyright_law)#In_Europe
    Така че авторът винаги може да сложи свои творби в портфолиото си и не се нуждае от ничие разрешение, за да го направи. Естествено, има случаи, когато е етично авторството да не се обявява публично. Например аз направих фон за видеоклип, за да изглежда така, все едно говорещият е новинар в телевизионно студио. Ако публикувам това в портфолиото си, ще разваля ефекта. Затова аз не го публикувам.

    • На теория и на практика си прав. Но професионалният ми опит от рекламни агенции и като копирайтър на свободна практика, показва, че ако не попиташ предварително клиента дали може да сложиш проекта в портфолиото си, той може да направи проблем. Не се случва често, но се случва. Особено, ако си копирайтър в агенция, която работи за банки, мобилни оператори и прочее места, където мениждърите са хванали бога за брадата. По-добре е да попиташ/уведомиш клиента си предварително. Така едва ли ще му хрумне да ти откаже. А ако го направиш като хората, ще бъде и поласкан.

      Но, разбира се, винаги има повече от един начин да се направят нещата.

  2. Здравей, Иванка, чудесна статия си написала, благодаря ти за хубавия текст! 🙂

    Знаеш ли, изкушавам се да споделя своето определение за копирайтъра: https://webselo.com/копирайтърско-животно/

    Надявам се с това инфо да обогатим допълнително аудиторията, защото копирайтингът е нещо непознато по нашите географски ширини.

    🙂

Leave a Reply to Valentin Novakov Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *