Ако ме попитат за фрийлансър ветеран, вероятно ще се сетя първо за днешната гостенка на „Свободна практика“. Поредицата на Мая Цанева – „Фрийланс и родителство“ – продължава. Приятно четене и не забравяй – твоят опит може да е полезен на някой друг, сподели го с нас.
=======
Габриела Митева: Всеки родител трябва да намери рецепта, която да пасва на неговото ежедневие и работен график
интервю на Мая Цанева
Габриела Митева е фрийлансър от 13 г. Специализира в областта на т.нар. виртуален асистент. Има и собствена компания, Smart Office Solutions, която извършва виртуални административни услуги за местни и чуждестранни клиенти. Наскоро нейната история бе описана в книгата – “Предприемачите и парите, лидерството и начинът на живот”, която се предлага в Amazon. Габриела има две деца – на 22 и 9 години.
От колко години работиш на свободна практика и как започна?
Работя на свободна практика от края на 2003 год. Всеки фрийлансър има различна история и причините да се насочи към свободната практика в повечето случаи са много разнообразни. При мен нещата започнаха отдавна. Още докато работех с нормирано работно време и шеф (към 1996-1997 г.), попаднах на информация от американски списания и сайтове, че в САЩ и Канада основно, има възможности да се работи от разстояние или от вкъщи. Видът на работата беше различен – правене на пликове, сглобяване на играчки, текстообработка и т.н. Направих многобройни запитвания с надеждата, че някъде може и да приемат чужденци. Но отговорите бяха все едни и същи, че предложенията са валидни само за местни лица.
Идеята, че може да се работи по този начин толкова ми допадна, че години наред не спирах да събирам нужната информация и най-важното да не се отказвам. Бях убедена, че един ден това ще се превърне в реалност за мен! През 2003 г. синът ми (тогава на 9 години) претърпя сериозен инцидент и ми се наложи да спра да работя на трудов договор и с нормирано работно време. Стоейки в къщи, с повече свободно време, продължих с търсенето. Интернет вече беше достатъчно развит в България и предлагаше възможности.
Имаш дългогодишен опит и на работа на трудов договор. Когато сравняваш различната заетост, кои аргументи „за“ и „против“ виждаш? Как се променят през годините?
Когато работиш на трудов договор, след като свърши работното ти време и се прибереш в къщи, не се налага повече да мислиш за служебни ангажименти, а можеш изцяло да посветиш времето си на децата и семейството. И ако имаш късмет да попаднеш на коректен работодател, който да изплаща заплатите навреме, нямаш големи притеснения за сигурността на месечните приходи.
След почти 13 години опит като фрийлансър обаче, мога да заявя, че когато човек свикне сам да разпределя времето си, с кого, кога и откъде да работи, много трудно би се върнал към ежедневието с работно време от 9 до 17 часа. Свободата да избираш е много ценна, поне за мен. Разбира се, когато си начинаещ фрийлансър и нямаш достатъчно клиенти, има много моменти, в които се чувстваш несигурен и разколебан. Но в такива случаи до мен заставаше моят съпруг, който изцяло ме подкрепяше в това (за някои „щуро“) предизвикателство, за което съм му безкрайно благодарна!
Често ми се е случвало да си задавам въпроса „При какви условия бих оставила свободната практика и бих се върнала към „нормална“ работа?“. И отговорът ми през годините е: докато имам възможност да работя като фрийлансър, ще продължавам по този начин! Трябва да се появи много, много примамливо предложение, което да ме накара да поискам да работя „нормална” работа отново или да съчетавам и двете. Но както се казва: „Никога не казвай никога!“
Изпитваше ли страх или безпокойство как ще съчетаваш майчинство и работа на свободна практика? Как се отрази това на отглеждането на първото и второто ти дете?
Когато стартирах работа на свободна практика, синът ми беше на 9 години и фактът, че прекарвах повече време в къщи ми позволяваше да му отделям повече време и внимание. В началото проектите, по които работех, не ангажираха голяма част от времето ми и имах достатъчно възможности да се грижа за сина си, дома и да продължавам да дерзая по нелекия път, който си бях избрала.
Когато синът ми поотрасна и поради факта, че учеше в паралелка с английски език и информационни технологии, започна да ми помага за някои от проектите. Беше му странно, когато го попитат приятелите му какво работи майка му, да обяснява що е то „фрийлансър“.
Когато бях бременна с дъщеря ми, вече имах продължителни проекти и утвърдени клиенти и определено имах притеснения как ще се справя с бебе, ученик и свободна практика. Първите 2 месеца не бяха никак лесни. Комбинацията от недоспиване и увеличени задължения доведоха и до повече стрес. Но с течение на времето и с помощта на майка ми и на съпруга ми за някои проекти, успях да си реорганизирам времето според ангажиментите.
Сега вече дъщеря ми е на 9 години и половина. В повечето случаи тя вече е наясно с какво се занимава майка й, не се изненадва и не ме притеснява, когато й кажа, че имам важен разговор с клиент по скайп примерно в 23.00 часа (заради часовата разлика).
Какво е общото между родителството и работата на свободна практика? Какво ти дават и отнемат?
Общото между родителството и работата на свободна практика е, че за да си успешен и в двете е нужна много любов, отдаденост, голяма дисциплина и организация на времето, и въпреки това личното време, което остава за теб самия, е почти нищожно. От друга страна ти дават много поводи за гордост и удовлетворение!
Кои са най-големите предизвикателства, които срещаш като родител фрийлансър, дори и с едно пораснало дете?
Самият факт, че работиш като фрийлансър си е предизвикателство. През годините предизвикателствата са били от различно естество. Нещо, което често ми се случва: когато в един ден трябва да работя по няколко проекта на различни клиенти, самото превключване от единия на другия си изисква достатъчно много концентрация и понякога е предпоставка за грешки. И когато има дете около теб, което също си иска своето внимание, грешките понякога са неизбежни, както и недоспиването от работа през нощта.
Тъй като съпругът ми работи в чужбина и отсъства през по-голямата част от годината, се налага да поема голяма част от неговите функции на родител и понякога балансът работа – семейство е много нарушен.
Когато дъщеря ми беше по-малка, за да мога да прекарвам повече време с нея навън, през лятото си организирах работно място в кафенето в близкия парк. Така тя играеше на воля с приятелите си, а аз работех на въздух и не съм допускала забавяне на срокове по проекти.
Как преминава един твой ден? Как се справяш в екстремни ситуации?
При мен всеки ден е различен. Всичко зависи от проектите, по които работя в момента – някои изискват определен брой часове дневно или седмица и се съобразявам с натовареността и крайните срокове. Работя през деня и вечер до към 23.30, но ако се наложи, работя и през нощта, макар, че избягвам проекти, които изискват това.
Някои от дните ми протичат по следния начин: от понеделник до петък – ставане около 6.30 часа, подготовка на дъщеря ми за училище, после в зависимост от другите ми ангажименти – може да се наложи да свърша някои неща, несвързани с работата (например посещение в някое учреждение, банка, и др.), прибиране в къщи – малко домакинска работа, вземане на детето от училище, после от 13.00 до 17.00 часа в офиса (от 2 години работя комбинирано от офис и от къщи), след това проверка на домашни и други домашни занимания. И след като детето си легне към 22.00 часа, отново на компютъра, за да се довършат задачите за деня. Понякога планирам от вечерта за следващия ден, а когато задачите са по-многобройни, от неделя за следващата седмица. През уикенда, отделям време на семейството си (разходки, пътувания извън града – и лаптопът е винаги с мен, разбира се :)) и работя по 2-3 часа. Тъй като съм зодия Близнаци и за тази зодия разнообразието е от особено голямо значение, затова и се старая дневният ми график да е различен.
Ти специализираш в работата на виртуален асистент. Защо тази работа е подходящa за майките?
Тази работа е подходяща за майките, които имат нужните качества и умения, а именно: организираност, дисциплина, спазване на срокове, стремеж към самоусъвършенстване, свободно владеене (писмено и говоримо) на поне един чужд език, административни умения, познаване на съвременните технологии – интернет приложения, социални мрежи и т.н. И тъй като в България интернет скоростта е много добра и покритието е все по-голямо, тази дейност може да се извършва независимо от местоположението.
От гледната точка на родител, който работи на свободна практика, какво ти липсва в българската социална и икономическа среда?
Реално погледнато… липсват ми много неща. Няма адекватно законодателство, формулиращо данъчните и социалните права и задължения на лицата, работещи на свободна практика. Макар че през последните години забелязвам, че има положително развитие в тази посока, все още българският бизнес не е стигнал до убедеността, че използването на услугите на фрийлансъри има редица преимущества: съкращаване на разходи за заплати и осигуровки, спечелване на свободно време, което да посветят на развиването на своя бизнес и много други.
В обществото все още на фрийлансърството се гледа като на нещо несериозно, а обикновено хората със свободни професии се третират едва ли не като безработни, неамбициозни или мързеливи индивиди.
Неведнъж ми се е налагало да обяснявам в различни учреждения, когато попълня като месторабота „свободна професия“ в някакъв документ, какво точно означава това. Затова смятам, че обществото ни трябва все повече да се информира за съвременните възможности за работа – онлайн, от разстояние, като свободна професия и др.
Какви са най-големите заблуди, свързани със съчетаването на родителство и фрийлансърство?
Списъкът със заблудите може да бъде безкраен, но според мен основните са:
- Всеки родител може да работи като фрийлансър.
- Фрийлансърите стават известни (напр. като Кари Брадшоу :).
- Фрийлансърите изкарват много пари.
- Родителите фрийлансъри прекарват целия ден с децата си.
- Работят на свободна практика, защото не могат да си намерят стабилна „нормална“ работа.
Накрая нещо практично: каква е най-добрата рецепта за разпределение на задачите, така че да имаш време за децата?
Боя се, че въпреки дългогодишния си опит на свободна практика, не мога да формулирам златно правило, което ще е валидно за всички родители фрийлансъри. Изхождайки от поговорката „Малки деца-малки проблеми“, смятам, че според възрастта на своите деца всеки родител трябва да намери своята собствена рецепта, която да пасва на неговото ежедневие и работен график.
============
за автора
Мая Цанева е журналист, специалист „Връзки с обществеността“ на свободна практика и експерт по европейски проекти. Щастлив родител на малкия Митко. Магистър по европейски науки от НБУ и докторант към Софийски университет. Има над 10-годишен журналистически опит в пресата и електронните медии. Специализира в областта на предприемачеството. Пише за в.“Труд“, „Жената днес“, „Дневникът на мама“ и др. издания. Свържете се с Мая и/или научете повече за професионалния й опит.
Ако искате да споделите своята история на родител фрийлансър и какви предизвикателства срещате, пишете ми. Очаквайте и практична информация за вашите социални задължения и права като родители, които работят на свободна практика.
