Category Archives: Отношения с колеги

Едва ли има фрийлансър, който да не е любопитен какви са цените на конкурентите му. Едни, защото искат да си сверят часовника; други, защото безразсъдно печелят клиенти само с ниска цена; трети, за да разберат къде на ценовата стълбица са се позиционирали – всеки си има причини.

Само че, едно е да си любопитен, друго е – да знаеш как да разбереш, трето е да успееш да го направиш. Винаги са ми правили впечатление следните постове във фрийлансърските и професионални групи:

„Колеги, каква е цената на статия 400 думи/едно лого/сценарий за видео/etc.?“

Те са чудесен начин да не получиш никакъв смислен отговор или да получиш отговор, който изобщо няма да ти свърши работа.

Когато клиент ми зададе подобен въпрос, разбирам че трябва да му помогна да си изясни заданието преди да му давам каквато и да било цена. (Прегледай статията „3 заблуди, които ти пречат да общуваш ефективно с клиентите си“.) Но когато колега зададе такъв въпрос, или е начинаещ, или не му се занимава кой знае колко да смята, да си направи проучване, да помисли.

Предлагам ти четири начина, които ще ти помогнат да се ориентираш в цените на конкуренцията. В края на статията ще намериш и полезни линкове към статии за ценообразуване и 3 причини за подбиване на цените.

Continue reading →

Темите за фрийлансърите, които подбиват цените и си вършат работата през пръсти; за опарените клиенти и за клиентите, които все настояват да платят още по-малко са винаги актуални. Днес, в малкия петък на седмицата, Ани Велкова отново се е заела с тях и размахва томахавка от гледната точка и на фрийлансър, и на клиент.

Continue reading →

Случвало ли ти се е: говориш с клиент, задаваш му въпроси, които са ти важни, за да си свършиш работата добре, но той не ти отговаря. Пише ти за очевидни, маловажни неща и пропуска всичко останало, което ти е необходимо да знаеш. Имаш чувството, че изпращаш имейли към черна дупка. Много е неприятно. Освен че се чувстваш зле, не можеш и да свършиш това, за което ти плащат.

Защо клиентът не отговаря на някои от въпросите ти

Continue reading →

Имах други планове за днешния пост, но поредица от събития ме накара да размисля. Темата не е нова, все се надявам, че минава като тънка червена линия през всяка статия, която публикувам в блога, но за да е ясно, ще й отделя специално внимание.

Continue reading →

Много често потенциалните клиенти на фрийлансъра са други фрийлансъри. Вероятно и при теб е така. Дори си набелязал няколко колеги на свободна практика, които считаш, че са по-напред от теб с материала и си решил да ги попиташ нямат ли нужда от сътрудник, от помощ при голям обем работа. Дотук всичко е чудесно, много правилно си се насочил. Знаеш ли обаче как да си поискаш, за да получиш?

Вече веднъж съм писала по темата. Припомни си статията „Фрийлансъри пишат писмо на колега“. Сега обаче искам да ти обърна внимание върху няколко фрази, които ще ти донесат отказ, а ти най-вероятно, дори няма да разбереш защо.

1. Предлагате ли работа?

Ако фрийлансърът, на когото пишеш, не е обявил изрично, че търси помощници или предлага работа, този въпрос е излишен. (Ако ще отговаряш на обява, припомни си статията „Как да отговарям на обяви за проекти, така че да увелича шансовете си да спечеля поръчка“.)

Ако няма обява, а ти си решил да проявиш инициативност, така формулиран въпросът ти най-вероятно ще получи лаконичен отговор: „Не.“ По-добре обясни защо и с какво смяташ, че можеш да бъдеш полезен. Отбележи например, че си забелязал, че пише статии в много сфери, но не и в тази, в която ти имаш познания. Предложи опция, от която и двамата печелите, покажи, че си следил труда на колегата си, познаваш го, харесва ти и смяташ, че можеш да му бъдеш полезен. Както и той на теб. Не стреляй с въпроси в тъмното, особено когато предполагат едносричен отговор.

2. Аз съм (име), занимавам се с (каквато ти е професията – писане на статии, маркетинг, etc.), пишете ми, ако искате да работим заедно. 

Ако не си светло светило, с което е чест да работи човек, няма никакъв смисъл да пращаш подобен имейл на колега, от когото искаш поръчки. Ако човекът е добре възпитан, може би ще получиш отговор. Ако е много зает, едва ли.

Нали ти искаш нещо, нали ти правиш първата крачка, обясни защо изобщо пишеш този имейл, с какво можеш да бъдеш полезен и подкрепи твърдението си с доказателства – портфолио, CV. Колкото по-човешки, чистосърдечно и с желание наистина да си бъдете взаимно полезни подходиш, толкова по-големи шансове за успех имаш.

3. Аз си търся занимание да убия времето. (И вариации по темата.) 

Това е едно от най-обидните неща, които можеш да кажеш на всеки, от когото искаш работа. Без значение дали е фрийлансър, предприемач, собственик на малък бизнес или на голяма компания. Разработването на успешна свободна практика или на какъвто и да било бизнес струва на човек къртовски усилия, труд и тревоги. Може на теб да не ти изглежда така и да си мислиш, че за този точно субект всичко е мед, масло, много клиенти, пари и спокойствие. Дори в този момент, в който искаш от него да ти помогне, да е така, той си е платил цената. И ти можеш да убиваш времето си където другаде пожелаеш, но не и рушейки това, което той е постигнал.

Има фрази, които използваш без да се замисляш. Колкото да кажеш нещо, да запълваш паузи. Ти не си злонамерен, а безпомощен и от чудене какво да говориш, изтърсваш някоя глупост.Дори не можеш да предположиш как звучи тя на човека отсреща. Разбирам те, но е време да спреш да го правиш. Защото всички сме емоционални, докачливи същества, на които времето е кът. Никой няма да се занимава да прозира зад крехката ти душевност и силна неувереност. Може да си злато и елмаз под праха от „ще кажа к’во да е“, но няма да има кой да разбере, освен ако не се погрижиш да покажеш блясъка си сам.

Ако пишеш имейл на колега фрийлансър, подготви го грижливо, редактирай колкото е необходимо и тогава го изпрати.

Ако говорите по телефона, репетирай преди това какво ще кажеш, нахвърляй си опорни точки на едно листче и го гледай, докато говориш. С каквото искаш друго си помагай, но покажи себе си в най-добрата светлина и мисли преди да говориш. Помни, че всичко, което кажеш или направиш има значение и ако не е подходящо, ще бъде използвано срещу теб.

И как може да си осигури болнични 

Грип и лоша организация са едни от най-честите причини за неспазени срокове и закъснели поръчки през зимния сезон. Когато служител на трудов договор се разболее, той си взима болничен и се прибира у дома. Друг мисли колко спешни са задачите, които е оставил, трябва ли да ги поеме някой или клиентите могат да почакат. Ти обаче доброволно си се отказал от благината да мислят и действат вместо теб. Също така, като всяка птичка божия, не си се и сетил, че може един най-обикновен грип да ти обърка целия график и да предизвика вълна от недоволство в клиентите ти.

Аз съм тук, в прелестната компания на температура, главоболие, запушен нос и болки в гърлото, за да ти подскажа как да се справиш с поръчките, клиентите и сроковете, когато си болен.

1. Не се мъчи да работиш, докато грипът те работи

Зарежи всичко. Легни и се наспи. Пий чай, яж пилешка супа, изключи си звука на телефона и спи. Дай си един ден пълна почивка. Ако трябва, дай си два. Няма смисъл да се правиш, че работиш. Ще допуснеш много грешки и така или иначе ще ти върнат поръчката за корекции. Освен това през цялото време ще се чувстваш зле. За да спечелиш войната и да оздравееш бързо, дай на грипа да спечели битката – вземи си почивен ден и пази леглото.

2. Предупреди клиентите си, че си болен и поръчките им ще се забавят

Преди да си изключиш телефона, обади се на клиентите, които чакат поръчки от теб в близките ден, два, три (ако ти е по-удобно напиши им мейл). Обясни, че си болен, затова поръчката им ще се забави. Кажи им с приблизително с колко ще се забави. Ще се учудиш колко разбиране ще срещнеш и колко съвети за лечение. Не, ефектът няма да е същият, ако не им кажеш предварително какъв ти е проблемът, а ги уведомиш, когато ти звънят ядосани да питат не смяташ ли да си спазиш срока.

3. Намери колега, който може да поеме поне най-спешните ти поръчки

Като цяло се живее по-лесно, ако имаш колега, който може да ти удари едно рамо в случай на нужда. И не, не е задължително да работите в един офис, за да сте колеги. Огледай се за фрийлансър, чиято работа харесваш и на когото смяташ, че можеш да имаш доверие. Дай му една – две задачи и виж как ще се справи с тях. Говори с него и му предложи да се подкрепяте в кризисни ситуации. Ако ти си болен, можеш да му прехвърлиш поръчките си или поне част от тях. Ако той се разболее, ще му върнеш жеста. Ти прецени дали ще му оставиш всичките пари за свършената работа или ще си прибереш малък процент от тях (и ето ти ги твоите болнични). Каквото и да решиш, печелиш. Клиентите ти са доволни, ти си по-спокоен, а и нямаш много работа за наваксване.

Разбира се, за да се възползваш от съвет номер 3, трябва да си се сетил предварително, че освен фрийлансър си и човек и може да се почувстваш зле и да имаш нужда от непредвидена почивка.

Това са моите три. Пожелавам ти да си здрав и отивам да си изпия чая с мед. Подсмрък.

п. с. Добре е да знаеш, допълниха от Преводаческа агенция „Калинка БГ“ ООД, че ако си фрийлансър, който си плаща осигуровките, имаш право на болнични.

Общуването с колеги фрийлансъри е тънка работа. Понякога по-тънка и от общуването с клиенти. Много често искаш съвет, по-сериозна консултация или направо си имаш нужда някой да запретне ръкави и да свърши една работа безплатно. Ще намериш добър човек, който да ти помогне стига да знаеш как да го потърсиш и как да си поискаш. Писала съм доста по темата (прегледай линковете в края на статията), но тези дни се сетих за още нещо.

Има вероятност да прогониш някой, който иска или дори вече е започнал да ти помага, с прекаленото си желание да направиш така, че всичко да е удобно за него.
Чудиш се какво имам предвид? Ще ти дам пример.

Пускаш свой проект в някоя група за фрийлансъри или предприемачи във Facebook и искаш мнение. Получаваш обратна връзка. Някои от отговорите дори надминават очакванията ти и знаеш, че трябва да направиш промените, които са ти предложени. Само дето не можеш сам. Намираш човека, направил си труда да ти напише в дълъг коментар какво трябва да се свърши, благодариш му и директно искаш телефонен номер, за да му се обадиш и да обсъдите как трябва да се направят тези промени.

Дотук нищо лошо, но отговор така и не получаваш. Чудиш се защо? Ти не си се държал невъзпитано, не си нахален, дори си поискал телефонен номер, за да не набутваш човека за разговори и да не му губиш времето като го караш да ти пише имейли. И точно с това последно искане си сгрешил.

Не се опитвай да предлагаш на хората това, което според теб ще им е удобно на тях. Остави ги да си изберат сами как искат да общуват с теб. 

В случая по-добре би било да оставиш на фрийлансъра, от когото искаш помощ, своя имейл, телефон и скайп. Благодари му. Обясни, че коментарът му е бил много полезен за теб, че си съгласен с всичко и че би искал да направиш предложените промени, но не можеш сам. Уточни, че в момента нямаш възможност да платиш на специалист, затова всички насоки са добре дошли. След това го помоли да ти пише по темата или да ти остави телефонен номер и да посочи кога е удобно да се чуете.

Така не го караш да потръпва от ентусиазирания ти тон и да си представя как му звъниш точно в най-неподходящия за него момент. А и някои хора предпочитат да пишат вместо да говорят по телефона. Освен това причините да отдели време и да положи усилия да ти напише коментар в социалката може да се дължат на много фактори: свободно време, добро настроение, моментно желание да бъде полезен, спортна злоба – да се намери решение на проблема, който е видял в проекта ти. Имай предвид всичко това и

не го задължавай да продължи да ти помага. Намери начин отново да го накараш да поиска да ти помогне. 

Това е. Припомни си и другите статии, които съм писала по темата:

1. „Фрийлансъри пишат писмо на колега”
2. „Как да искаме така, че да получим”
3. „Вежливият фрийлансър”