Две лястовички искали да си свият гнездо на последния етаж на жилищен блок, в левия горен ъгъл на един точно определен прозорец. Всеки път, когато започвали строежа, една жена отваряла прозореца и разрушавала градежа им. След 3 – 4 опита лястовичките се отказали от неравната борба и започнали да свиват гнездо в горния десен ъгъл на прозореца. Като по чудо жената не се появила повече и скоро те се настанили в новия си дом. Женската снесла яйца, измътила ги, лястовичетата поотраснали, научили се да летят и когато дошла есента, всички отпътували за топлите страни. Върнали се чак на следващата пролет и намерили гнездото си непокътнато. Ужасната жена не го била разрушила. И така живели щастливо лястовичките в пролетно-летния си дом години наред. Може би от време на време в сънищата им се е появявала ръката на една жена, която разбутва гнездото. Това само вещите в лястовичите сънища могат да кажат. Наяве нищо такова не се случило.

Това е историята на лястовичките. Историята на жената е малко по-различна. Дошли преди години две птичета и започнали да си строят гнездо в горния ляв ъгъл на нейния прозорец. Тя много им се радвала. Даже спряла да отваря прозореца, за да не ги изплаши. Женската снесла яйца, измътила ги. Лястовичетата точно се били излюпили, когато извила буря. Вятърът станал много силен и съборил гнездото. Безпомощните пиленца полетели заедно с него от седмия етаж надолу. И както се досещате, нито едно не оживяло. Затова, когато на следващата година дошли лястовички и решили да свиват гнездо на същото място, жената ги прогонила. Не искала и с техните малки да се случи същото. Упорито разваляла започнатото гнездо и слушала ядосаните лястовичи чуруликания. Най-накрая двете птици се предали и свили гнездо на отсрещния ъгъл на прозореца. Там било по-закътано и нищо не заплашвало гнездото. Жената спряла да отваря дясното крило на прозореца, за да не стряска птичето семейство, но всеки ден слушала веселото цвърчене на малките лястовички и им се радвала.

Защо ти разказвам тази история? Защото понякога, докато се бориш за своето фрийлансърско място под небето, се случва да си в ролята на лястовичката. Ядосваш се от безсилие пред обстоятелствата. Страдаш, че си несправедливо ощетяван, нагрубяван, че ти пречат да работиш. Може и така да е. Но  може и просто някой да иска да те запази от твърде силния вятър. Не ми се струва добра идея да упорстваш и да настояваш да разбереш. По-разумно ми се вижда да не пилееш сили и време, а да намериш друг начин да направиш това, което искаш. Това, че си си наумил да осъществиш целите си по конкретен начин, не значи, че той е единственият възможен.

И така, виж трите извода в края на днешния пост и те оставям да работиш:
1. Може да ти се струва, че всички обстоятелства и хора са против теб. Обективно погледнато, може и да не си прав.

2. Не губи време да негодуваш. Приеми, че няма да стане точно както си го намислил и открий как да направиш нещата по най-добрия възможен начин.

3. Гневът, инатът, ядът, настояването всичко да се случва само и единствено както ти смяташ, ограбват възможностите ти. Стесняват пролуката, през която виждаш света. Приеми неуспеха, отвори широко очи и виж какво хубаво да направиш за себе си и за другите. Сега.

Чудна пролетна седмица ти пожелавам. 🙂

Да правиш каквото искаш и обичаш, не значи да правиш само каквото ти харесва. Напомняй си го често, ако си фрийлансър. Много пъти ще ти се налага да вършиш неща, които не са особено забавни. Например:

• да си водиш сам счетводството;
• да работиш по неособено интересна, но добре платена поръчка;
• да преследваш клиент, за да си прибереш парите.

Сигурна съм, че  можеш да допълниш списъка с един куп неща, които те карат да се изнервяш, да пуфтиш недоволно срещу монитора или да се чудиш защо не си остана в офиса.

Поне докато си начинаещ фрийлансър, няма как да избегнеш досадните дейности. Но има начин да елиминираш неприятните емоции.

Не идеализирай миналото

Когато се отчаеш да подсещаш клиентите да ти платят и да пишеш фактури, веднага се сещаш как в офиса изобщо не ти се налагаше да се занимаваш с подобни дейности. Минало е достатъчно време, за да забравиш неприятния парфюм на колегата, главоболието, предизвикано от телефонните разговори на колежката и още куп, доста по-сериозни недостатъци на работата на трудов договор. Припомни си ги. Така ще се отървеш от отчаянието и съмненията. Това ще ти помогне бързо да измислиш как да си прибираш плащанията навреме и откъде да изкараш още  малко пари, за да плащаш на счетоводител.

Намери тази гледна точка, която те устройва най-много

И в най-скучната работа  се крие нещо интересно. Просто ти още не си го открил. Постарай се повече.

Налага се да вършиш неща, несвързани с професията ти, но пък наложителни, ако искаш да останеш фрийлансър. На теб нали ти харесва да си на свободна практика? Всяко нещо си има и добрите и лошите страни. А и колкото по-бързо свършиш с досадните задължения, толкова по-бързо ще се върнеш към приятните.

Започни от неприятните задачи

Отлагаш ли ги, ще ти е тегаво много по-дълго, отколкото ако стиснеш зъби, концентрираш се и приключиш с тях. Лошото настроение ще се отрази на всичките поръчки, по които работиш през деня. Ще си бавен, разсеян, кисел и неприятен за себе си и околните. Ще правиш грешки. Ще си нарушиш графика и най-вероятно половината днешна работа ще ти остане за утре. (Когато положението няма да е много по-различно.) Наистина ли ти харесва да си напрегнат и намръщен толкова дълго? Сериозно ли искаш да си навлечеш разправии с клиенти? Не, нали? И аз така си помислих. Затова просто седни и направи каквото трябва.

Направи генерални промени

Ако ти е скучно и си недоволен от всичко, то проблемът едва ли е в писането на фактури или в капризните клиенти, с които си принуден да общуваш. Може би при теб е дошло време за професионални промени. Или просто си си един мърморко. И в двата случая предизвикай себе си на честен разговор и помисли какво искаш да правиш, за да се чувстваш добре. После започни да реализираш желанията си. Не забравяй само, че каквото и да правиш, все ще се намери нещо малко и досадно, което да те побутва към нова промяна. А това не ми се струва толкова лошо.

Добави и ти нещо по темата. Сигурна съм, че имаш опит.

Едно от най-хубавите неща в свободната практика е това, че нямаш време да ти стане скучно. Ако страдаш от липса на работа, трябва да положиш усилия да си създадеш такава. Ако не развиваш професионалните си умения, скоро ще изпаднеш от състезанието. Ако не учиш поне по едно ново нещо на ден, свързано с това как да общуваш с клиенти, да си водиш счетоводството, да се рекламираш, да се справяш с личните си кризи, с липсата на вдъхновение и с какво ли още не, може да си чудесен професионалист, но ще ти се наложи да се върнеш в офиса.

От казаното по-горе си разбрал само, че трябва да работиш непрекъснато – я над себе си, я над нечия поръчка? От една страна си прав. От друга – всичко е въпрос на формулировка. Пробвай да замениш думата “работя” с някоя, която звучи по-приятно – “забавлявам се”, “играя си”.

И така. Как да развиваш професионалните си умения, знаеш по-добре от мен. Предлагам ти да помислиш как да развиваш тези, които ще те превърнат в успешен фрийлансър:

• привличане на нови клиенти и задържане на стари;
• свободно общуване с непознати;
• способност да оставиш трайно впечатление;
• умение за преговори с клиенти;
• справяне с кризи, зацикляние и липса на вдъхновение точно преди крайния срок на някоя важна поръчка;
• планиране на времето;
• разграничаване на професионалния от личния живот;
• водене на социален живот.

Списъкът не претендира за изчерпателност.

1. Анализирай 
Казвала съм го и преди, но да те подсетя – анализирай всяка една работна ситуация, в която попадаш, независимо дали завършва успешно за теб или не. Научи се да си задаваш въпроси. Защо си се държал по точно определен начин, какво е било поведението на клиента ти, как си постъпил, как е можело да постъпиш, за да постигнеш по-добър резултат. Ако трябва, записвай си отговорите на листче. После си направи изводите.

2. Експериментирай
Няма как да разбереш дали изводите ти са правилни и ще работят в твоя полза при следващ случай, ако не ги приложиш. Експериментирай по време на срещите си с клиенти – изпробвай различни методи на преговори, начин на поведение, облекло.

Експериментирай с графика си, докато откриеш кое е най-удобното за теб време за работа и почивка. Пробвай различни начини за самореклама и присъствие в онлайн пространството.

Схемата е следната: експеримент – анализ – синтез – нов експеримент на база на натрупаните познания от предходните.

3. Чети
Има хиляди книги и блогове, от които да черпиш информация и идеи. Някои от тях са скучни, други не са. Не е задължително професионалната и бизнес литература да е отегчителна. Намери тези четива, които те забавляват и са ти полезни. И разбира се, не се ограничавай само с тях. Чети и книги, които нямат нищо общо с работата ти, с фрийлансърството, с клиентите. Научи повече за света и за себе си, това знание винаги ще ти влезе в уптореба.

4. Говори
Обсъждай резултатите от експериментите си с приятели. Разказвай им какво си прочел. Не е нужно те също да са фрийлансъри. Нужно е да те изслушват и да ти задават въпроси. В стремежа си да им обясниш нещо, ти го изясняваш и на себе си. А всеки приятелски въпрос е възможност да видиш нещата от друг ъгъл.

5. Потърси съмишленици или се запиши на курс
От това ще се подобри и социалния ти живот. Къде има курс за развиване на фрийлансърски умения? Няма. Предлагам ти да се запишеш на импро курс.

Най-общо казано това е курс по импровизация. По-конкретно, докато се забавляваш, се учиш:

• да приемаш обстоятелствата и да извличаш от тях възможния максимум;
• да създаваш ситуации и истории;
• да общуваш (умението да накараш партньора си да изглежда добре е изключително ценно);
• да не се страхуваш, а да изпитваш удоволствие от провала и да продължаваш нататък.

Не си го представяй като зала с маси и столове, в която някой ти чете лекции. Представяй си по-скоро театър и още 8 – 9 човека, заедно с които изпълнявате различни упражнения и игри. Няма да ти разказвам повече. Посети страницата на импро курса, разгледай, прочети, задай си въпросите и си прецени сам.

Ще ти призная само едно – да, последната точка си е неособено скрита реклама. Курсът го води Златин Цветков – основателят на професионална трупа за импровизационен театър “ШизиПро” и преживяването си заслужава. Наистина има какво да научиш. Информацията ти е гарантиран от първа ръка. Моята.

Хубава седмица от мен. И докато се чудиш  дали да се запишеш на импро курс или не, не забравяй да прилагаш първите 4 точки още от днес.

Вчера имах фрийлансърски рожден ден. Оказа се, че съм на свободна практика вече 5 години и 1 месец. По този повод реших да обобщя 13-те урокa, които съм научила през това време. Някои от тях ги знаеш, защото си ги чел или извел от собствения си опит. Други също ги знаеш, но те е страх да си го признаеш. Може моята статия да ти помогне.

1. Ако не си поискаш, никой няма да ти даде. Помисли си обаче как да го направиш, така че да ти дадат. Първо как да си поискаш поръчка, така че да ти я възложат. Когато пишеш на потенциалните си клиенти, покажи, че знаеш как да решиш проблемите им. Не се перчи със знания и умения, а показвай желание да помогнеш, като ги използваш. После вече мисли, как да си издействаш разумен срок и добро заплащане.

2. Ако ти не цениш работата си, никой няма да я оцени. В този смисъл – хвали се когато, където и както трябва. Не се съгласявай на по-малко отколкото заслужаваш. Недей и да се лакомиш за повече, дори да ти го предлагат, защото рано или късно ще те изненадат неприятно.

3. Дръж на отношението на клиента към теб толкова, колкото държиш и на парите. Даже повече. Просто е. Ако някой не уважава времето и труда ти, няма как да свършиш добре задачата, която ти е възложил. И освен, че ще се чувстваш зле, ще си се провалил като професионалист. Вероятността да получиш добро заплащане също клони почти към нула.

4. Отнасяй се със себе си така, както искаш клиентите да се отнасят към теб. Още по-просто е. Ако ти мислиш, че си фрийлансър, защото не си успял да си намериш друга работа; ако ти вярваш, че не се справяш достатъчно добре, че работата ти може да я върши всеки, че не си полезен, че е нормално да ти плащат жълти стотинки, защо клиентите да мислят друго? Никой не може да се държи зле с теб, докато не му позволиш.

5. Не прави нищо, зад което не искаш да сложиш името си.
Вярно е, нещата никога не са само черни и само бели. Всички имаме такива поръчки, за които ни е страх да си помислим дори, че сме ги изработили. Да, може би намесата на клиента е била твърде голяма. Да, може би обстоятелствата са били такива, че не е имало как да постъпиш иначе. Но е важно да се опитваш да надделяваш над клиентите си и да правиш наистина това, което е най-добро за тях. Да отказваш поръчките, които са против принципите ти. Да се адаптираш към обстоятелствата и да даваш най-доброто от себе си според случая.

6. Играй честно. Всяка некоректност, която проявиш към клиентите си, ще ти донесе повече главоболия, проблеми и неудовлетворение отколкото печалба.

7. Когато се чудиш дали да направиш нещо, мисли за бъдещето. Много от усилията ти няма да дадат резултат още утре, но след време ще береш плодовете им. Кога точно? Не знам. След месец, след година, след четири. Нали и тогава ще искаш да ти е добре. Знай, че нито едно твое действие не е било напразно.

8. Помагай на колеги и участвай доброволно в проекти, които ти харесват. Това те кара да се чувстваш добре и понякога носи много повече ползи отколкото парите.

9. Учи се от всяка сполука или несполука. Анализирай кое, как и защо се е получило. Само така ще можеш да повториш успеха и да избегнеш неуспеха.

10. Интересувай се от света около теб. Най-малкото, защото приходите и поръчките ти зависят от промените в него. Понякога дори от тези, които ти се струват най-далечни и незасягащи те.

11. Ако си недоволен от нещо, започни да го променяш. Не те убеждавам да живееш с илюзията, че можеш да промениш света. Но със сигурност можеш да промениш много неща, които не ти харесват. А това винаги има значение. Ако не за човечеството, то поне за теб и близките ти хора.

12. Не забравяй, че не живееш, за да работиш. Винаги си казваш, че като свършиш и този проект и после ще си починеш. После само още една задача, която няма как да откажеш и вече ще се наспиш. Това време никога не идва. Само ти си все по-изтощен, недоволен и непродуктивен. Професиите на повечето фрийлансъри са доста творчески и освен занаятчийски умения и дисциплина хората, които ги упражняват се нуждаят и от вдъхновение. А то няма как да се появи, ако нямаш време да четеш, да гледаш, да слушаш. Не говоря само за книги, филми и музика, говоря за непланирано пътуване с приятели, нощна разходка из града. Една сутрин, в която си спал до късно, после си станал, направил си си закуска и си се мотал по пижама (неработна) из къщи, с мисълта че имаш достатъчно време за всичко е важна колкото няколко изработени поръчки.

13. Забавлявай се. Защото иначе просто няма да ти се получи. Колкото и да се стараеш.

Ти си фрийлансър и кога и колко да работиш си определяш сам. Случва се да будуваш пред компютъра цял ден и цяла нощ, случва се да започнеш в 9 и да приключиш в 18 часа, случва се и изобщо да не работиш.

Понеже няма как да определиш работното си време, просто нямаш такова. В един идеален свят клиентите щяха да знаят този факт без да злоупотребяват с него. В реалността обаче те често не могат да разберат защо не искаш в неделя в пет следобяд да се захванеш с тяхната поръчка и да се постараеш да я приключиш до понеделник сутрин. Преди време имах подобен разговор с един господин. Той ядосано ми обясни, че съм фрийлансър именно, за да се отзовавам на желанията на всеки клиент, по което време се сети, че му е необходим копирайтър. Дори да бях написала на челото си с големи букви, че съм фрийлансър, който приема само експресни поръчки, това пак нямаше да е вярно.

Съветвам те да се сдобиеш с официално, нормирано работно време. И разбира се, да се постараеш всичките ти стари, нови и бъдещи клиенти да узнаят за него. (Преводачката Нели Обрешкова например го е сложила в имейл подписа си.)

Continue reading →

Надя Славчева, графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута

Не съм от фрийлансърите, които искат да обърнат всички в правата вяра и настояват, че по-хубава от работата на свободна практика няма. Давам си сметка, че което е добро за един, най-вероятно е ужасно за друг. През годините съм срещала достатъчно фрийлансъри, които се мятат между – “по-хубаво от това да работиш за себе си няма” и “искам да се върна на трудов договор, не издържам повече”. И аз бях така в началото. Даже ми се струва съвсем нормално да се мине през този период, докато установиш кой е твоят начин. Хубавото е, че по пътя срещаш хора, които водят същата борба като теб. И се справят. Още по-хубавото е, че се подкрепяте. А най-фантастичното е, че след време пиете кафе и си спомняте какво беше това чудо да си начинаещ фрийлансър, и се забавлявате. Поредица от няколко такива истории смятам да ви разкажа. Първата ще е за малката гад или Надя Славчева.

Надя е графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута. Познаваме се от времето, когато аз бях начинаещ копирайтър в неголяма рекламна агенция. Понякога ходехме заедно на обяд. Оплаквахме се от шефовете, клиентите, начина на работа. Нищо ново под слънцето. После аз напуснах и си загубихме следите.

Няколко години по-късно седях в къщи, гризях си ноктите и се чудех как да накарам клиентите да дойдат при мен. (Бях излязла на свободна практика преди 3 месеца.) И Надя ми се обади. С поръчка! Оказа се, че тя си е направила собствено студио за графичен дизайн преди година и от време на време й трябват копирайтърски услуги.

И двете се борехме за клиенти, ходехме по срещи, допускахме типичните грешки на начинаещите и понякога всичко това ни се струваше прекалено тежко. Само дето забелязах, че се оплакваме по-малко отпреди и се окуражваме една друга повече.

Спомням си как се появи блогът „Малката гад”. Без много ясна идея и с много съмнения дали и как собственичката му ще се справи с техническата страна на поддръжката му. Бижутата, които Надя правеше в началото бяха съвсем различни. И тя самата беше друга. Нервна, рязка с повече страхове, с по-малко усмивки.

Грижеше се за текстовете в блога, за снимките, за позиционирането му в търсачките. Всичко си правеше сама.

Появиха се първите желаещи да си купят бижута. Междувременно Надя преговаряше с клиентите за направата на брошури, етикети, лога. Пишеше оферти, ходеше по срещи и… изпускаше парата като приготвяше мъфини, торти, рисувани курабии и какви ли не още вкусни чудеса. Снимаше ги и качваше снимки в блога. Поръчките не закъсняха.

При нашите срещи авторката на всичките хубавини ставаше все по-усмихната.

Загубих й следите за едно лято и като се видяхме отново беше направила серия чудни обици, а бижутата й се продаваха из магазинчета в по-големите градове в страната.

Появиха се и първите серии керамични бижута. Сега като срещам Надя тя е усмихната и спокойна. И аз много, много й се радвам. Сещам се за всички пъти, в които ние – пишман начинаещи фрийлансъри – сме си говорили, че трябва само да правим това, което ни харесва и да не спираме да опитваме. Да вършим всеки ден по нещо малко, докато натрупаме опит, докато ни забележат, оценят, потърсят. Били сме прави.

Надя продължава да поддържа сама блога си. (Освен, че прави бижутата, среща се с клиенти, договаря се с магазини.) Но спокойствието, отношението, забавлението са други. И това се усеща.

Вярно, Надя продължава да се занимава и с графичен дизайн, но именно като фрийлансър откри още едно нещо, което обича да прави, в което е добра и от което може да се издържа. Нелоша комбинация, нали?

Каква е поуката от историята? Прави това, което обичаш. Учи нови неща, дори когато ти се струва, че нямат пряка връзка с работата ти. Не си мисли, че трябва да направиш нещо голямо и изведнъж, за да успееш. Напротив. С малки крачки се стига по-далеч, а и не се уморяваш толкова.

Бъди постоянен, упорит и не се отчайвай, т. е. отчайвай се, но с мярка. Не позволявай на страха да заеме цялото ти време. Отдели половината ден за работа, другата половина за срещи с приятели, за семейството си и остави половин час за страхуване. Достатъчно е.

Всичко това си го чувал и друг път? Много хубаво. Приложи го на практика и като ти се получи, ела и ми обясни колко изтъркано звучи.

Разгледай красотите, които прави Надя, докато размишляваш по въпроса:

Малката гад
Карето студио

Успешна седмица от мен. 🙂

=================
Прочети още: 

Какво да уча, за да стана фрийлансър
Да накараш клиентите да дойдат при теб
Какво трябва да има в едно портфолио
Как да използвам моето портфолио, за да привлека клиенти