Category Archives: Начинаещ фрийлансър

Вярно, че по темата е изписано много, но непрекъснато получавам писма, в които някой ме пита откъде да започне. Затова, този пост е специално за теб – един начинаещ фрийлансър, който не знае откъде да захване цялата работа.

1. Направи си имейл.
Да, сигурно си имаш, но нямам предвид нещо от типа: furia_5718@… или ani_1981@…
Имейлът ти трябва да вдъхва доверие. Затова име и фамилия вършат работа. Или пък професията ти и фамилията. (Например: copywriter_nenov@…) Помисли, пробвай. Важното е да не предизвиква смях, да дава конкретна информация за това кой си или с какво се занимаваш и да е лесен за изписване. (Същото важи и за името ти в Skype.)

2. Направи си портфолио.
Прочети какво трябва да има в едно портфолио, разгледай портфолиа на фрийлансъри, които работят в твоята сфера и действай.

Continue reading →

Проблемите, пред които е изправен един фрийлансър, независимо дали живее по света или у нас, са еднакви. Това показва малкото ми проучване. Да, на някои места има по-ясни правила, по-добри зали и пространства за работа, че даже и съюз на фрийлансърите, който защитава правата на своите членове, но навсякъде основните грижи са:

• как се ценообразува;
• как се намират клиенти;
• как се преговаря с клиенти и партньори;
• как се намира финансиране за проекти (специално за артистите и художниците);
• как да си вземеш парите от некоректен клиент;
• ще имаш ли поръчки следващия месец.

п.с. Подготвила съм ти серия от чудни постове за следващата и по-следващата седмица – практични, забавни, полезни… абе, няма как да не ги прочетеш. От понеделник проверявай редовно!

Няколко събития от изминалите две седмици ме провокираха да ти предложа кратък преглед на основни за начинаещия фрийлансър положения. Подчертавам, че всички размисли, страсти и изводи са плод на личния ми опит. Ти може да имаш друга гледна точка и да се справяш перфектно по съвсем различен начин. (Всичко, което ти се иска да споделиш по темата, е добре дошло.)

Независимо с какво си решил да се занимаваш – писане на статии и съдържание за уеб, дизайн, преводи – първата крачка е да си направиш портфолио. Ако нямаш никакъв опит в областта, в която искаш да се изявяваш, вложи старание, умение и разработи примерни проекти. Естествено, не забравяй някъде да отбележиш, че са такива.

Провери на практика как инициативният копирайтър печели поръчки.
Преди да атакуваш клиентите, запознай се с това как се пише работен имейл и какво трябва да съдържа. 

Научи се да ценообразуваш и да преговаряш за цени. Помисли как да се справиш с клиент, който казва: “Цената ви е твърде висока”.

Реши за себе си два много важни въпроса – този за коректността към клиента и този всякаква работа по-добре ли е от никаква работа.

Експериментирай и се научи да си разпределяш времето. Ще се убедиш, че теорията и практиката на работата от вкъщи са две много различни неща.

Последната голяма почивка за тази пролет мина и замина. Ако си нажален, разконцентриран и се чудиш как ще се върнеш към работен режим, предлагам ти няколко трика, които вече съм изпробвала.

Пожелавам ти скоро да минеш към фрийланс за напреднали.
И не забравяй, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Винаги.
Хубава седмица от мен.

Знаеш ли кои са твоите конкурентни предимства? Изградил ли си професионалния си облик? Важно е да знаеш кое те прави различен от останалите фрийлансъри в твоята област. Ясно е, че се представяш като най-добрия, но кое точно ти е най-доброто? Трябва да знаеш, за да можеш да се продаваш по-добре.

Ако все още се чудиш, ето как да разбереш:

За да успее да се издържа, работейки предимно за български клиенти, фрийлансърът има три варианта:

• да работи бързо;
• да работи за достатъчно пари и да отдели необходимото време;
• да съвместява и двете.

Вторият вариант е най-ефективният за клиента, но за съжаление се случва много рядко.
Аз се опитвам да съвместявам бързина и качество.
В началото се получава. Спокойно е. Просто работиш малко повече от 8 часа. После напрежението се натрупва. Не искам да разочаровам клиентите си. Опитвам се да си изпълнявам обещанията. Да спазвам всички срокове. Да не допускам грешки. Да съм перфектна.
И знаете ли какво се получава накрая? След няколко месеца на педал има два варианта:

• заспивам върху компютъра, от което не печели клиентът, не печеля и аз;
• осъзнавам как правя всичко, което мразя: правя пропуски; не отделям достатъчно внимание на думите, запетайките, ползите на потребителите.

След това се връщам и поправям всичко, което съм открила като грешка. После се чувствам зле. После за пореден път си давам сметка, че за да станат нещата добре, те изискват своето време. Трябва да ги напиша. Да ги забравя за няколко часа. Или за ден. После да ги проверя. Да ги редактирам. И чак след това да ги изпратя на клиента.
Ако клиентът не разбира това, мое е задължението да му го обясня и да го отвоювам – необходимото време, за да бъде един текст добър.

Фрийлансърът е ценен, според мен, не с това, че може да прави всичко. Ценен е именно с експертните си умения в една определена област. И когато започне да гледа на тях през пръсти, вече не е ценен с нищо. Той просто е извън строя. Има нужда от почивка. Преразглеждане на целите. Нов план. Повече дисциплина. Благодарение на нея може да си наложи да почива повече. Да работи по-малко (разбирай нормалния работен ден). И да се справя по-добре.
Това е. Фрийлансърът извън строя има нужда да си отпусне бурмичките и гайките. Защото единственият ефект от пренатягането, е да се скъса пружината.

Вече можете да гледате всички презентации от първия Ignite София.
По-долу е моята презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”
Ще си помислите, че това вече сте го чели. Повярвайте ми, различно е. Приятно гледане! 🙂

Когато започнеш да работиш като фрийлансър, този въпрос добива гигантско значение. Досега си бил копирайтър на заплата. Вероятно знаеш какви цени дава рекламната агенция на клиентите си, но не забравяй, че в тях тя включва и издръжката и печалбата си.

Вече си на свободна практика и сам определяш цената на труда си. Не трябва да е много ниска, защото няма да можеш да се издържаш и вероятно никой няма да гледа сериозно на предложението ти. Не трябва да е и много висока, защото няма да можеш да продадеш труда си.

Всяко начало е трудно. Когато клиент те попита за цена на статия, превод или слоган, ти се паникьосваш, изкушаваш се да поискаш повече, но казваш по-малко и с опънати нерви чакаш отговор. (Не действаш с предварително премислени и обосновани цени, а под напора на страха – “нямам пари и ако ми откажат, загубен съм”.) Така няма да изкараш дълго. Започни да подреждаш хаоса.

1. Регистрирай се във форумите за фрийлансъри. Виж какви са цените, които се коментират там. Следи бюджетите, които се обявяват за различните проекти.

2. Говори с колеги. Някои ще откажат да ти дадат информация. Други ще ти помогнат. Събери различни оферти.

3. Сметни какви пари са ти необходими на месец, за да живееш нормално. След това помисли каква сума трябва да заработваш на ден, за да получиш парите за месеца.
Сметнал си колко трябва да изкарваш на ден? Чудесно. Значи е въпрос на секунди да изчислиш колко е ставката ти за един час.

4. Отговори си на няколко въпроса:
– колко е професионалният ти опит;
– в кои сфери си най-добър;
– колко време ти трябва, за да измислиш слоган и какво реално трябва да
свършиш, за да стигнеш до краен резултат;
– за колко време пишеш една статия от 500 думи;
– колко страници максимум можеш да преведеш на ден;
– колко време ти е необходимо, за да напишеш радио или телевизионен сценарий;
– имаш ли специфични умения и предлагаш ли услуги, които твоите колеги не
предлагат.

Събрал си цялата информация по точки 1, 2, 3 и 4? Значи спокойно можеш да определиш базовата цена, за всяка една услуга, която предлагаш. Остана да съобразиш още няколко неща:
– какви отстъпки можеш да дадеш за обем работа;
– в какви други случаи би дал отстъпка и колко процента ще е тя;
– каква е надценката за експресна поръчка;
– искаш ли надценка и колко процента, ако темата, по която ще пишеш
е сложна и изисква множество проучвания (съобрази го с времето, което ще ти
отнеме).

След като обмислиш и сметнеш всичко, можеш да си направиш оферта. Не забравяй все пак, че всяка поръчка има свои специфики и тези цени са базови. Когато имаш конкретно запитване, вече можеш да прецениш колко точно да поискаш. Понякога ще е малко под базовата цена, понякога ще е повече.

Не се опитвай да подбиваш цените. Не бъди алчен. Прави редовно ревизия на офертата и си сверявай часовника с колеги и клиенти.

Изобщо не казвам, че е лесно. Аз лично все още понякога се обърквам. Но това е вариантът, в който си сигурен, че искаш реална цена и си максимално коректен към клиента, себе си и колегите. Успех.