Фрийлансър прави равносметка на изминалата година

Картичката е дело на Соня Попова.

Трудих се върху големи и малки проекти.
Бях в един екип със страхотни колеги.
Работих с човек, който – също като мен – вярва, че трябва да правим най-доброто за клиента, дори, ако понякога се налага, да се конфронтираме с него и да рискуваме да го загубим.

Видях как добри идеи се опропастяват. Защото някой не е в настроение. Има друго мнение. Държи да покаже себе си повече, отколкото да свърши това, за  което е нает.
Уверих се, че ако всеки по веригата прави каквото трябва, дори не толкова брилянтните идеи работят ефективно за клиента.

За момент се изкуших да се върна в редиците на служителите на трудов договор.
Не съжалявам, че устоях на изкушението.
Надявам се през 2013 година да докажа на себе си, че наистина съм била права.

А ти… си направи твоята равносметка. Почини си добре. След това се фокусирай върху целта си. И действай.
Успехът винаги е зад ъгъла. Просто никой не знае за кой ъгъл точно става въпрос и колко километра ти остава да извървиш до него.

Приятно ходене, тичане, влачене, танцуване, разхождане между ъглите на 2013.
И внимавай да не се убодеш.
🙂

Питащият фрийлансър

За да си свършиш работата добре, трябва да си наясно с всички изисквания на клиента.
Иначе може да се окаже, че той си е представял забавен стил, много картинки, малко текст, а ти му предлагаш нещо, което се приближава до стила на банков отчет.

Тогава ще ти се наложи да преработиш всичко без, естествено, да получиш допълнително заплащане за това, а и точно този клиент едва ли ще те потърси повече.
Губиш време, губиш пари и сам си виновен.

Голямото налучкване е общ проблем – на теб и на клиента – който ви пречи да извлечете максимална полза от взаимната си среща. Само че за теб ще бъде по-лесно да се научиш да питаш, отколкото да превъзпиташ всичките си настоящи и бъдещи клиенти.

Вместо да ги обвиняваш, че не са ти казали навреме какво искат, питай за всяко нещо – стила, обема, каквото-друго-ти-хрумне. След като получиш всички отговори, напиши обобщаващ имейл, в който всичко е изредено по точки и подточки и поискай клиентът да го потвърди.

Търси мнението на клиента на различни етапи от работата. Вярно, че този подход е нож с две остриета – особено ако той сменя мнението и изискванията си през ден, но ти си професионалист, намери начин да се справиш.

Сверявай си часовника, връзвай си гащите, въобще не си позволявай да се издъниш сам.
Ако работата ти е лоша, всички ще мислят, че ти не си я свършил добре. Никой няма да каже, че клиентът е виновен.

Хубава, и изпълнена с въпроси, седмица ти пожелавам.
И независимо дали си фрийлансър или клиент, не забравяй:
всичко, което не кажеш, ще се обърне против теб.

Фрийлансър на ход

Няма незначителни ходове.

Това банално прозрение се стоварва върху ти обикновено в най-неподходящия момент. Обръщаш се и виждаш дълга поредица от случайни грешки или по-скоро необмислени постъпки, чиито резултат те застига, натиска те и не ти оставя време да реагираш.

 

Затова, ако смяташ да се развиваш като фрийлансър… всъщност ако изобщо смяташ да ставаш от дивана и да правиш каквото и да било, помни, че няма незначителни ходове.
Повтаряй си го винаги, когато ти се иска да претупаш работата на клиент, когато се държиш грубо с някого, когато се чудиш как да си кръстиш сайта, когато се регистрираш по форуми, от които се очаква да взимаш поръчки.

 

Мисли винаги няколко хода напред и под “няколко хода” имам предвид поне година. Ще ми кажеш, че в България нищо не може да се планира? От една страна си прав. От друга, освен ако не планираш да емигрираш скоро, ще трябва да правиш нещо. И ако искаш да го правиш по най-добрия начин, хващай листа и химикала и започвай да правиш планове. Може би не всичко ще се изпълни. Естествено, че ще има много непредвидени пречки, спънки и милиард абсурдни ситуации. Важното е скелето ти да е стабилно.

 

Всъщност, преди да започнеш да планираш, вземи малко разтопен шоколад или едно червило и напиши на стената в стаята с големи букви: “Няма незначителни ходове.”След седмица, като се опитваш да го измиеш, ще проумееш тази проста истина със сърцето, душата и болките в кръста и ръцете си.

 

Остава ти само да се научиш да я прилагаш.
🙂

Ти питаш, аз отговарям: Какво да уча, за да стана фрийлансър

Вчера видях, че някой е задал на Google този въпрос четири пъти и всеки път е попадал на моя блог. Затова се чувствам длъжна да отговоря.

Фрийлансър не е професия, а начин да упражняваш професията си. Затова първо реши с какво искаш да се занимаваш. Искаш да си копирайтър, програмист, маркетинг специалист, дизайнер, журналист, космонавт (последното малко трудно ще го съчетаваш със свободната практика, но знае ли човек).

Учи това, което ти харесва, за да не се ужасяваш в следващите 50 години, че трябва да станеш от леглото и да прекараш още един дълъг ден в работа. Ако нямаш търпение да се събудиш, за да правиш това, което обичаш, дали ще си в офис, ще се блъскаш сам или ще създаваш империя няма никакво значение – ще намериш верния път.

След като се изучиш, ако все още искаш да си фрийлансър, е добре да се образоваш за основни положения в маркетинга, рекламата, счетоводството, отношенията с клиенти, бизнес кореспонденцията. Не е достатъчно, но е отправна точка, за да знаеш как да избягваш едни ситуации, как да реагираш в други и кога какъв специалист от друга област трябва да потърсиш за съвет и помощ.

Междувременно, анализирай всеки свой успешен и неуспешен опит да вземеш поръчка, да се договориш с клиент, да свършиш работата така, както смяташ, че трябва.
Бъди неприятно критичен към себе си и отвратително дисциплиниран.
Естествено, понеже прекаленият светец и богу не е драг, не забравяй, че по-важно от кефа няма. Спре ли работата да те радва, излез в отпуска или помисли за по-кардинална промяна.

Мен тази седмица кефът ме отведе в Берлин.
На теб приятно учене и още по-приятна работа.