Защо не написах нов пост за блога тази седмица

Кацнахме в България на 8 март, но реално имаше още едно, тридневно, пътуване, което трябваше да направим след като се приберем в страната. Междувременно някои от нас грипясаха, други ги последваха и уж се оправиха, но не съвсем. После се прибрахме в София и имаше уроци да се учат, приятели да се гледат, рождени дни да се празнуват и радост да се изживява, и така се оказах пред компютъра снощи, неделя, в девет вечерта с ненаписана статия за блога и неподготвен бюлетин.

Първо си казах „Знам за какво ще пиша, три часа ще ми стигнат да подготвя всичко.“ И започнах.

⇒ Половин час по-късно направо физически усещах, че не ми се пише. Исках само да прочета на детето приказка за лека нощ и да си легна и аз.

Аз съм отговорен човек със силно вкоренен навик всяка неделя да довършвам и подготвям за публикуване статия за блога и история за бюлетина. За тези 16 години, в които поддържам и развивам „Свободна практика“ на пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които в понеделник, необявен предварително за почивен, няма публикация.

Но вече много добре познавам това чувство, физически да не искам да правя едно от най-любимите си неща – да пиша. То води след себе си само още умора, досада, грешки, лошо свършена работа, и реших да се послушам.

⇒ Легнах си вместо да се преструвам, че работя по сериозна и полезна статия по никое време. Ако на мен ми е тегаво да пиша нещо, представи си какво ще ти е на теб да го четеш. Няма начин нито да ти е интересно, нито да ти е полезно. В най-добрия случай ще ти е скучно.

Затова, в тази хубава понеделнишка сутрин, минавам да ти напомня три неща:

• върши си работата добре, с желание и мисъл за този, който ще ползва плодовете на труда ти; да направиш нещо, само за да кажеш, че е направено, носи негативи за теб – като вътрешно усещане и като оценка на работата ти от околните; абсолютно не си струва да отбиваш номера; по-добре кажи „не мога сега“, „ще закъснея ден-два“ и си почини;
• наблюдавай се – няма значение дали досега си почивал, или работил, ако усещаш признаци на претоварненост, апатия, отвращение дори от работата, спри и виж къде е проблемът;
• слушай се – особено ако си фрийлансър с опит, който вече е прегарял и познава реакциите си на всякакъв вид натоварености. Направи това, от което имаш нужда,  а не това, което си мислиш, че трябва. Единственото „трябва“ е да се чувстваш добре (без това да наранява някой друг разбира се). Колкото повече пораствам, толкова повече се убеждавам в това.

⇒ Например това, че е понеделник, не значи, че денят ти трябва да е трескав, тревожен, стресиращ. От теб зависи, наистина.

Опитай се да излезеш от графика си, да седнеш насред хаоса за 10 минути с чаша чай или кафе, без да зяпаш в екран. Дишай дълбоко, постой в тишина. След това се заеми БАВНО, една по една, със задачите си за деня.

Благодаря ти за разбирането и че се грижиш за себе си. Светът има нужда от смислени, здрави психически, спокойни хора.

⇒ Ако ти е любопитно какво мислех да подготвя за блога и бюлетина тази седмица, абонирай се, безплатно е, и ще получиш статия на тема фрийланс и история, свързано с пълноценното живеене в нашия налудничав свят следващия понеделник.

п.с. Този текст го написах и качих преди малко, за двадесетина минути, защото исках, стори ми се важно, а и защото навикът да си говоря с теб всеки понеделник се оказа по-силен от мен. Успешна седмица!