Възможно ли е всички да грешат, а ти да си прав

Често ми се налага да обяснявам на записалите индивидуално копирайтинг обучение с мен как се оформят линковете в текста.

Повечето хора пишат нещо от сорта на „прочетете повече тук“ и правят „тук“ активен линк.

Всъщност най-ефективно е линкът да се сложи на конкретна фраза, която подсказва на посетителя къде ще отиде, ако кликне на нея, какво ще научи или какво ще се случи.

👉 Например 

в изречението „Прочети как протича индивидуалното копирайтинг обучение“ активен линк трябва да са думите „как протича индивидуалното копирайтинг обучение“.

Защо ли?

Множество статистики и проучвания по темата са установили, че колкото по-наясно е посетителят какво ще се случи, ако кликне на дадена връзка, толкова по-вероятно е да го направи. Когато пишеш „научи повече тук“, едва 2% от посетителите ще кликнат на „тук“. Ако напишеш „научи повече за книгата с кратки разкази „Обикновени чудеса“ и я поръчай“, процентите могат да стигнат до 20-30.

Обяснявам аз това на една курсистка, но тя упорито продължава да пише „прочети/научи повече тук“ и да прави „тук“ активен линк. Връщам я няколко пъти и накрая я питам има ли проблем точно с този детайл от писането за уеб и какъв е той.

Отговаря ми, че след като всички правят така, не може да е толкова грешно и е най-добре да го прави и тя.

Оставих я да направи линковете по страниците на сайта си както иска и я помолих да им сложи heat map (топлинна карта, която отчита къде по екрана се движи мишката на посетителя, къде клика и докъде скролва). След две седмици смени „тук“ с по-конкретна фраза. След още две седмици видяхме, че броят на посетителите, кликнали върху връзката се е увеличил значително. Така успях да я убедя да започне да прави вътрешните връзки както трябва.

Това, че всички правят/казват нещо, не значи, че то е правилно или че за него има особено рационални причини. Силно вероятно е, но не е задължително.

Имам любима история по този повод:

В една протестантска енория всички мъже седели с шапки по време на службата. Случвало се да ги питат защо. Някои отговаряли, че така се е правело винаги. Други обяснявали нещо за почитта към бога. Намерил се един, който попитал все още живия си прадядо. И прадядото обяснил.

Навремето, като бил млад, нямали църква, ами се събирали за служба в плевнята. На покрива ѝ живеели гълъби, които цвъкали най-безгрижно и безсрамно по главите на богомолците. Затова мъжете стоели с шапки, по време на цялата служба. После, като се замогнала енорията, построили църква, но навикът да стоят с шапки в нея останал.

Хората вършат всякакви нелогични неща с довода „така се е правело винаги“; „баба ми/майка ми/баща ми/дядо ми правеха така, затова и аз правя така“; „така правят всички останали“. Това им се струва достатъчно и не мислят дали нещо не е по-различно в техния случай – обстоятелства, нагласи, възможности.

Защо предпочитаме да не ровим, а да приемаме общоприетото мнение за вярно?

Защото така си спестяваме: 

1. време 

– обикновено действаме автоматично; ако спирахме да обмислим абсолютно всяко свое действие, нямаше да можем да свършим почти нищо; въпросът е, че има неща, които не е добра идея да изпълняваме автоматично;

👉 например: искаш да си фрийлансър,но твоите приятели те разубеждават с довода, че познават пет човека, които са опитали да се издържат на свободна практика и са се отказали, защото в България не е възможно. Не е добра идея да приемаш автоматично, че и ти няма да можеш. По-разумно е да се срещнеш с неуспели и успели фрийланс, и да ги разпиташ какво и как са правили или правят. Състави си сам мнение и след това решавай дали би искал да опиташ;

2. дискомфорт 

– всички сме конформисти в по-малка или по-голяма степен; харесва ни да принадлежим, важно ни е да не ни отлъчват, да не ни сочат с пръст, а да ни одобряват и приемат; когато оспориш правотата на мнозинството, то по един или друг начин те кара да си платиш за това; някои от нас, осъзнато или не, просто не искат да си причиняват подобно главоболие;

👉  например, ако всички ти казват, че не можеш да кандидатстваш за дадена специалност или работа, защото нямаш необходимите умения и ти решиш, че все пак ще се подготвиш и ще опиташ, не очаквай особено съчувствие, когато си изтощен от екстра усилията, които полагаш; ако те приемат, очаквай коментари от типа „имал/а е късмет“; „познава се с (име на някоя важна особа, която би могла да ти съдейства да получиш каквото искаш без усилия)“; „имаше малко кандидати“, etc.;

3. отговорност 

– когато решиш да вървиш по неутъпкани пътеки, поемаш по-голяма отговорност за себе си и/или за близките си, което може да бъде много, много изтощително и натоварващо;

👉  например, ако не си съгласен с цялата образователна система и оставиш детето си в самостоятелна форма на обучение или на домашно образование, поемаш допълнителна, и то немалка, отговорност за бъдещето на своето дете.

Добре, но ако повечето хора приемат общоприетото мнение и го подкрепят, то тогава то става още по… общоприето, т.е. към мнозинството непрекъснато се присъединяват нови и нови хора. Ако тези много, много хора приемат автоматично, дадено нещо за вярно, без да са го разнищили, ти смяташ ли, че на мнението им може да се има доверие?

Най-вероятно не може и е добре да помислиш сам, като се опиташ да се абстрахираш от това, което околните смятат за правилно/вярно/необходимо/истинско/полезно.

Напълно възможно е да си прав, а всички други да грешат. Не е задължително винаги да е така разбира се, но и не е вярно, че мнозинството винаги е право.

Какво да направиш?

✅ Ако нещо ти е важно, но здравият обществен разум твърди, че не може да стане, че не се прави така, че това, което искаш, мечтаеш, пробваш е невъзможно, дай си време насаме. Заглуши всеки страничен шум, който се опитва да те разсее. Фокусирай се върху себе си и това, което искаш.

✅ Огледай го от всички страни. Виждаш ли го как става? Виждаш ли как може да се получи по-добре? Анализирай при какви обстотелства може/не може да стане или при какви обстоятелства е вярно/грешно. Опитай се да си представиш какво ще стане, ако наистина ти си прав, а всички други грешат – как ще се чувстваш? (предвид написаното в точка 2 по-горе)

✅ И най-сетне, и най-важно, след като вземеш решение дали да отстояваш правотата си, когато всички останали казват, че грешиш успокояваш ли се или те гложди съмнение? Ако е второто, значи не си взел правилното решение и е добре да помислиш още малко.