Знам, че в този блог обикновено редя мъдри мисли и полезни съвети за фрийланс и фрийлансъри, но от няколко седмици в главата ми се върти една притча и не мога да не я споделя с теб. Ти я отнеси към фрийлансърството. Сигурна съм, че ще намериш връзката.
***
Един човек решил да отиде при господ и да го пита къде да намери щастието. По пътя срещнал изпосталял вълк, който страдал от загуба на апетит.
– Къде отиваш, човече? – попитал вълкът.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека ти каже аз как да се спася, че виж в какво съм се превърнал.
Обещал човекът да помогне и отминал. Повървял, повървял и срещнал много красива жена, която седяла под едно дърво и не можела да помръдне.
– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека каже аз какво да направя.
Обещал човекът да попита и отминал. Вървял, вървял и стигнал до една върба – наполовина изсъхнала.
– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да каже къде ми е щастието.
– Моля ти се, като го срещнеш, попитай го аз какво да направя, че виждаш как се измъчвам.
Обещал човекът. Продължил да върви и най-сетне пристигнал.
Разговорили се с господ и разбрал, че щастието му го чака по обратния път към дома. Осведомил се какво трябва да направят върбата, жената и вълкът, за да се отърват от нещастията си и тръгнал обратно.
Стигнал човекът до върбата и й казал:
– В корените ти има закопан сандък с голямо имане. Трябва някой да го изрови и ти пак ще се раззелениш цялата.
– Моля ти се, човече, помогни ми – изплакала върбата – изрови имането и го вземи с тебе.
– Не мога – отговорил човекът – бързам. Господ каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.
И продължил да тича надолу по пътеката.
Не минало много и стигнал до жената.
– Питах господ и за тебе – казал – трябва да накараш някой мъж да те целуне. Двамата тутакси ще се влюбите един в друг и ще тръгнете заедно по земята.
– Моля ти се, човече, целуни ме – трепнала с мигли жената.
– Не мога. Бързам. Господ, каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.
Отминал той надолу по пътеката – запъхтян, запотен. Бързо стигнал до вълка.
– Господ каза, че за да ти се върне апетита трябва да хапнеш човешко месо. Аз продължавам нататък, защото моето щастие ме чака по обратния път за…
И не успял да довърши последната си дума, защото вълкът го изял.
Това е от мен.
Пожелавам ти бавна седмица.
🙂
