Да си приятел с хората, с които работиш, е като шестица от тотото.
Да работиш с приятели, е като да спечелиш от тотото и да не профукаш всичко за един месец.
А да работите двама приятели фрийлансъри, е все едно да изобретите тотото, да спечелите и да успеете да задържите парите.
Краткият ми опит показва, че ако не наложиш правила още от самото начало, то скоро няма да имаш пари, клиент и приятел. Затова прилагам следната схема на действие.
1. Забравяйте, че сте приятели, когато работите. Просто помнете, че можете да си имате доверие.
2. Уговорете се кой ще преговаря с клиента. Може да е този, който го е намерил. А може да е и този, който преговаря по-добре. Вие избирате.
Ако всеки ще говори с клиента за своята част от работата, нека да бъде така от самото начало, за да няма недоразбрали или “ти не си му казал това, за което те помолих”.
3. Предварително си кажете кой какво очаква от общия проект: на кой колко време ще му е необходимо, колко пари иска, предварително ли ги иска или след като свърши работата, при какви условия няма да работи и какво правите, ако единият се откаже по средата.
4. Не коментирай с клиента работата на другарчето, колкото и доброжелателен да е той. Освен ако не си се разбрал с приятеля си какво точно да коментираш. Нито пък е нужно да разказваш случки от съвместния ви път – детска градина, гимназия и т.н.
5. Понякога се случва проектът да се провали, да не спазите сроковете или клиентът да изчезне без да ви плати. Не бързай да обвиняваш приятеля си. Не си позволявай да се чувстваш по-излъган и разочарован отколкото би бил, ако работеше с някого за пръв път.
Анализирай ситуацията. Потърси грешките – кое, как и защо се е случило.
6. След като всичко свърши, независимо как, покани приятеля си на бира. Разкажи му с какъв “идиот” си работил по последния проект. Той ще ти разкаже същото. Посмейте си се. И знайте, че ако не съумеете да се справите с точка 1. от плана, много е вероятно да не успеете и с останалите.
