Monthly Archives: September 2010

Вече сте фрийлансър.
Нямате шеф, който да поставя краен срок.
Имате клиенти. Чинно питате за срока на изпълнение на поръчката всеки един от тях. Повечето искат нещата си за утре или още по-добре за вчера. Малцина са тези, които промърморват: “Не е спешно. Можеш да го направиш и в следващите два-три дни.” Още по-малко са клиентите, които са наясно колко време ви е необходимо, за да свършите определено количество работа.
А най-малко са тези, които поставят конкретни условия, например:”Трябва ми една статия на ден. Искам да я получавам между 8 и 10 часа сутринта.”
Обикновено трябва да решавате сами.

Когато се договаряте с нов клиент, едно от първите неща, които трябва да го питате – след темата и обема на работа – е срокът. Ако ви отговори, че няма значение, вие предложете. Накарайте го да ви чуе и да се съгласи. Само така избягвате опасността някой клиент да поиска поръчката си в сряда, а вие да сте решили, че ще я работите в петък. Той ще ви вдигне скандал, ще ви даде лоша репутация и ще отбие от цената.

Не приемайте спешните срокове на всички.
Степенувайте поръчките си по важност. (Това не значи само по пари, а и по сложност, обем, важност на клиента.)

Ако не умеете да казвате “не” и да поставяте разумни срокове на клиентите си, ще се окажете с около пет поръчки за утре и с нито една за следващите дни. Просто след като окепазите пет поръчки днес (няма да стигне времето да ги изпипате), едва ли някой ще ви поръча шеста утре.

Стремете се към постоянни връзки с едни и същи клиенти. Така ще напаснете ритъма си към техния и ще можете по-добре да разпределяте работата си.

Паниката, че имате нова спешна поръчка, както и още две от вчера, може само да ви докара до изтощение и по никакъв начин няма да ви направи по-конструктивни и експедитивни.

И не на последно място: ако си мислите, че фрийлансът значи да спите до обяд и да работите по нощите, грешите. Това разбира се е възможно.
Разпределянето на времето както им се харесва, е едно от основните предимства на хората, работещи на свободна практика.
Можете да правите каквото си искате, когато си искате.
Можете, ако не ви стигне времето, да завършите поръчката си в събота и неделя. Можете, ако ви се наложи да пътувате или да излезете в отпуска, да уведомите клиентите си и да го направите, без да чакате разрешение.
Можете, ако решите, че днес сте неспособни да се концентрирате, да се концентрирате двойно повече утре.
Но най-добре е да се стиковате (през повечето време) с останалите работещи.
Първо, ако работите за няколко фирми, това ще ви помогне да поддържате по-лесна и ефективна връзка с фирмата-клиент.
Второ, всички ваши приятели, както и семейството ви, работят през деня и почиват вечер. Изкушението да излезете с приятели, след като сте се шляли цял ден, е огромно. И може да не свършите нищо. А това значи, че не печелите нищо.

Фрийлансърът трябва да си бъде шеф и работник едновременно.
Имайте предвид, че за да успеете, шефът на фрийлансърът трябва да е двойно по-строг от шефа на която и да е фирма.

Първите няколко месеца си задвах този въпрос редовно. Особено, когато нямах сериозна поръчка.

Клиенти са ми възлагали да пиша текстове, срещу толкова ниско заплащане, че съм се чудила дали говорят сериозно. В такива случаи вариантите са два.

Първият е да приемеш работата и да я свършиш както трябва. Парите разбира се няма да отговарят на времето и старанието, което си вложил.

Никога не претупвай нещата. Не знаеш кой, кога, къде и как ще попадне на тях и ще си състави мнение за способностите и професионализма ти по това, което чете/вижда.

Ако проектът е интересен, ще научиш нещо ново, ще имаш възможност да се свържеш с други клиенти или да работиш по по-интересни и добре платени поръчки със същия клиент в бъдеще, приеми го. Мисли с перспектива.

Вторият е, да откажеш. Ако прецениш, че тази работа няма да ти бъде от полза по никакъв начин, освен няколко лева в джоба, не се колебай да го направиш. Мисли с перспектива. Фокусирай се върху търсенето на нови клиенти. Популяризирането на портфолиото ти отнема време, но е единственият начин някой, който търси подобни услуги, да те намери. Може би това няма да стане веднага. Може би ти се вижда безсмислено присъствието в сайтове за обяви, онлайн каталози за фирми и социални мрежи, защото не може да ти донесе пари сега, но е абсолютно необходимо.

Не работи с мисълта, че трябва да изкараш няколко лева днес. Защото ще работиш с тази мисъл и утре и на следващия ден, и ще попаднеш в омагьосан кръг, който ще ти носи само горчивина, умора и несигурност.

Ако надвиеш притеснението си, че оставаш без пари днес, ще успееш да си осигуриш интересна и добре платена работа утре.

Едно от нещата, с които трябва да свикнете е, че ще има дни без поръчки и работа. Особено в началото. Не се паникьосвайте. Знам, че дните без работа значат дни без пари, но ако се паникьосате, не печелите нищо.

Вместо това направете така, че да имате работа. Публикувайте линк към портфолиото си навсякъде, където е възможно. Попълвайте старателно полетата. Помислете добре за описанието му. Проверявайте за грешки.

Пускайте портфолиото си на различни фирми, с които бихте искали да работите. Не очаквайте мигновен резултат. Ако получите отговор от някоя фирма, че би ползвала услугите ви в бъдеще, запазете мейла. Изчакайте. Ще дойде удобен момент, в който ще можете да напомните за себе си.

Разбира се не можете да правите това непрекъснато. Ако вече сте направили всичко възможно, занимавайте се със себе си. Почивайте си. Движете собствените си проекти. Учете неща, които са свързани с вашата професия и ще бъдат полезни на клиентите ви.

Помнете, че няма действие, което се губи. Винаги, когато правим нещо, то има смисъл. Това, че не го виждаме веднага е отделен въпрос.

На свободна практика сте. Днес нямате работа, макар че е средата на седмицата, ако утре дойде поръчка, може да се наложи да работите и в събота и неделя. Затова просто се възползвайте от времето, което имате.

Вече от доста време сте фрийленсър, но продължавате да се притеснявате?
Поне го правете бързо. Аз лично си оставям по 5 минути на ден. В останалото време съм заета с по-приятни неща. Или просто имам работа.

От близо година, година и половина съм копирайтър на свободна практика.
Работя само с български клиенти.
Почти се справям. Добре се справям. Понякога дори съм доволна.
Смятам тук да разказвам хубавите, лошите и абсурдните случки с клиенти, партньори, възложители и подизпълнители. Да пиша за гафовете, малките победи, големия рев и всичко, на което съм се научила.
Може би то ще бъде полезно и за вас.