Какво да подаря на един фрийлансър за рождения му ден

58444_428445159841_6394149_n

Днес имам рожден ден.
Направи ми подарък, ако искаш. Избери си една статия от блога и я сподели с приятел. Или с приятели.
С това ще направиш двоен удар – ще зарадваш някого (в случая мен) и ще бъдеш полезен на някого (ти си избери на кого).
Благодаря ти.

Блогът излиза във ваканция до 16. 06.
Снимката пък се казва “Шапка на тояга”.
Весело. И умната.
ае

3 неща, които не бива да забравяш и през следващата година

Freelance_Happy New Year

Смятам да изляза в офлайн нелегалност до 03. 01. 2014. Наминавам само да те подсетя:

1. Това, което правиш днес, има пряка връзка с това, което ще ти се случи утре.

2. Ти си фрийлансър, можеш да пътуваш и да работиш от всяка точка на света – възползвай се.

3. Отделяй време да помислиш преди да действаш и брой до 10 преди да кажеш каквото имаш да казваш. Помага. 

За мен годината беше хубава. Толкова хубава, колкото не съм си я мечтала. Надявам се за теб следващата да е такава.

Весело ти. И до скоро.

п. с. Картичката е дело на Соня Попова.

==============

Ако искаш да знаеш как се развива фрийлансърската крива на моите коледни размисли и страсти, прегледай постовете от предишни години:

Фрийлансър прави равносметка на изминалата година, 2013

Фрийлансърско коледно отклонение, 2012

Коледно отклонение, 2011

 

Признанието на един фрийлансър

Ще ти призная нещо. Много съм заета и не смогвам. Романът ми “Внезапни улици” излезе от печат в петък, 13-ти, и сега се занимавам с него. За да не си мислиш, че мързелувам и само се хваля, виж с какво бях заета през последните две седмици.

KartikaLiceWEB

Това е лицето на печатната картичка, която вече се разпространява по книжарниците в страната. (Очаквай я скоро и в някои софийски барове, кафенета и галерии.) На гърба й има QR код, който се сканира с телефон и отвежда до интерактивна карта на местата на действие в романа.

Разгледай я и ти!

На нея са отбелязани основни места на действие. Направи си маршрути. Виж снимките и прочети откъси от книгата.

Идеята и голяма част от изпълнението на тази хубавиня е на Албена Баева от “Реактив”. Аз бях в ролята на усърдната пчеличка, която помага. (Както и останалата част от екипа.)

Та освен дето се извиням, че втора поредна неделя не ти помагам с нищо в твоя нелек фрийлансърски живот, и ти се хваля, искам да ти кажа още нещо. Светът е голям, спасение дебне отвсякъде и разполагаш с всичко необходимо, за да направиш свое собствено интересно представяне, което да ти донесе повече клиенти, фенове или каквото смяташ, че ти е нужно. Просто трябва да седнеш и да помислиш как да използваш това, което имаш. Или да се обърнеш към професионалистите да ти го измислят. (Както направих аз в случая.)

Пожелавам ти успешна последна работна седмица от годината и приятно пазаруване на коледни подаръци. Предвиди между тях и някоя книга. Дори да не е моята. 🙂

До скоро.

п. с. Не бъди стиснат, сподели линка към картата с приятели. Благодаря!

Санитарна седмица

Блогът се премести на нов адрес в неделя и все още си разопакова багажа.
Прочети някой от старите постове, докато поподредя.
Надявам се в края на седмицата вече да търсиш лесно по категории, да можеш да задаваш въпроси, свързани с фрийланс делата ти, в рубриката “Питай ме” и още куп други хубавини.

Благодаря ти за търпението.
И хубава седмица.

Как да се освободя от стреса или безгрижният фрийлансър

„Един ден го попитах:
– Хауърд, тревожил ли си се някога за нещо?
Той се разсмя:
– Не, никога. Не вярвам в тревожността и нервността.
– Да, това е една много основателна причина – понеже не вярваш в нещо, не го правиш. И все пак. Наистина ли никога, никога не си бил разтревожен?
– Е, не чак никога. Веднъж се опитах. Забелязах, че хората около мен често са нервни, ядосани и ми се стори, че изпускам нещо. Реших, че трябва и аз да пробвам и си определих един ден за тревоги.
Вечерта си легнах рано. Исках да съм си починал, за да съм във форма за важните открития, които ми предстоят. Сутринта закусих добре, защото ми се стори лоша идея да се ядосвам и тревожа на празен стомах. След това опитах да се разтревожа за нещо или да се изнервя. Не се получи. Опитвах усилено до обяд, но понеже нямаше резултат, ми се видя безсмислено и се отказах.“

================
Откъсът е от една, попаднала ми случайно, книга. Какво е искал да каже авторът можеш да се сетиш сам.
Блогът минава на летен режим и постове ще има само в неделя срещу понеделник. Хвърляй по едно око тук в началото на седмицата или на Facebook страницата на Свободна практика. Там от време на време ще има обяви за работа, мъдри мисли, както и припомняне на някои стари, но важни постове. Всички промени и нови рубрики, които съм замислила остават за септември.

Това е.
Весело!

Петминутката на любовта

– Кой път да поема от тук? – попита Алиса.
– Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак. 

– Няма значение – отвърна Алиса. 

– Тогава няма значение кой път ще поемеш. 

– … важното е да стигна някъде – допълни Алиса. 

– О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго. 

 
Тази сутрин забелязах, че ми става все по-лесно да отказвам предложения за постоянна работа в офис, на осем часа работен ден. Колебанията ми траят около половин секунда преди да кажа “не” и да обясня, че съм склонна на всякакъв друг вид партньорство и сътрудничество.

Разбрах накъде искам да вървя, докъде искам да стигна и дори имам нещо като идея кой път трябва да поема.
Знам, че моите вълнения не са в обсега на твоите интереси, но имах нужда от една бърза равносметка и собственоръчно потупване по рамото.
Препоръчвам ти да направиш същото за себе си. Отнема 5 минути.
Помага ти да намериш посока поне за следващите 10 преки.
ае
Нека гъсеницата Абсолем и Чешърският котарак бъдат с теб.
==============================
Прочети още:

 

Копирайтър фрийлансър прави важно съобщение

Стартирах блога “Свободна практика” преди 2 години и няколко месеца. Тайните ми и явни подбуди бяха следните:

1. Чрез писането му да осмисля и анализирам по-лесно собствените си постъпки, отношения с клиенти и въобще всичко, което ми се случва, когато съм в работен режим.

 

2. Да помогна на тези, които сега правят първите си стъпки като фрийлансъри, да избегнат моите грешки.

 

3. Продължавам да мисля, че колкото повече знаем, толкова по-добри ще ставаме в това, което правим. Колкото по-добри ставаме, толкова по-бързо клиентите също ще започнат да променят своето отношение към нас и към работата ни. Един вид – “Ако до всяко добро същество застане поне още едно, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам “дано”…”

 

4. Имам портфолио, но блогът е най-добрият начин потенциалните ми клиенти да се запознаят с мен.

 

Така. Мотивите ми вече са само и единствено явни.

 

Направих страница на блога във Facebook
Чувствай се свободен да я харесаш или да не я харесаш.
Аз мисля, че така ще е по-удобно за всички, които следят “Свободна практика” през тази социална мрежа.Край на съобщението и хубаво начало на новата седмица от мен.