Фрийлансърско отклонение или хигиена на труда

Колкото повече работиш, толкова повече опит и техника трупаш.
Поне за мен това важи с пълна сила. Отдавна вече имам изработена система за подготовка и писане на статии и сценарии или измисляне на слогани.

Това не значи, че ми е безинтересно. Напротив. Опитът ми помага да се изненадвам повече, когато започна работа върху нещо ново и ме спасява, когато блокирам.
Впускаш ли се в нов проект, добрата техника е сигурна опора.
Осланяш ли се само на нея и не усещаш колко умора си натрупал, добрата техника е сигурен препъни камък.

Включваш на автопилот. Желанието за работа, любопитството и енергията ти са си взели почивен ден. С минимално ниво на концентрация, сръчни ръце и максимална доза занаятчийство продължаваш да пишеш. Защо ли? Защото имаш срокове. Поел си ангажимент. Нужни са ти пари, а и готовите текстове не са лоши. Прилични са. Дори си ги написал по-бързо, т.е. бил си по-продуктивен. И продължаваш.

Понякога постоянен клиент насочва вниманието ти към проблема.
Поняко го забелязват читателите на блога ти. Нищо не казват. Просто спират да посещават този адрес.
Обикновено самият ти се усещаш последен, защото текстовете ти са изрядни, с добре изложена тема, без правописни и пунктуационни грешки. Само че нямат душа. Еднакви са. Всичките. Абсолютно безлични.

Не си прави труда да издирваш техники за стимулиране на вдъхновението и креативността. (Има много такива, но не в това е въпросът.)
Излез навън. Дишай. Гледай. Слушай. Прави каквото пожелаеш, само не пиши текстове. Когато усетиш, че желанието ти за работа се е върнало, а любопитството само си търси повод да задълбае в неизвестна посока, се прибери в къщи. Включи компютъра и бавно започни отначало.

Аз лично смятам да направя точно това.

🙂

Срокове, клиенти и поръчки

Вече сте фрийлансър.
Нямате шеф, който да поставя краен срок.
Имате клиенти. Чинно питате за срока на изпълнение на поръчката всеки един от тях. Повечето искат нещата си за утре или още по-добре за вчера. Малцина са тези, които промърморват: “Не е спешно. Можеш да го направиш и в следващите два-три дни.” Още по-малко са клиентите, които са наясно колко време ви е необходимо, за да свършите определено количество работа.
А най-малко са тези, които поставят конкретни условия, например:”Трябва ми една статия на ден. Искам да я получавам между 8 и 10 часа сутринта.”
Обикновено трябва да решавате сами.

Когато се договаряте с нов клиент, едно от първите неща, които трябва да го питате – след темата и обема на работа – е срокът. Ако ви отговори, че няма значение, вие предложете. Накарайте го да ви чуе и да се съгласи. Само така избягвате опасността някой клиент да поиска поръчката си в сряда, а вие да сте решили, че ще я работите в петък. Той ще ви вдигне скандал, ще ви даде лоша репутация и ще отбие от цената.

Не приемайте спешните срокове на всички.
Степенувайте поръчките си по важност. (Това не значи само по пари, а и по сложност, обем, важност на клиента.)

Ако не умеете да казвате “не” и да поставяте разумни срокове на клиентите си, ще се окажете с около пет поръчки за утре и с нито една за следващите дни. Просто след като окепазите пет поръчки днес (няма да стигне времето да ги изпипате), едва ли някой ще ви поръча шеста утре.

Стремете се към постоянни връзки с едни и същи клиенти. Така ще напаснете ритъма си към техния и ще можете по-добре да разпределяте работата си.

Паниката, че имате нова спешна поръчка, както и още две от вчера, може само да ви докара до изтощение и по никакъв начин няма да ви направи по-конструктивни и експедитивни.

И не на последно място: ако си мислите, че фрийлансът значи да спите до обяд и да работите по нощите, грешите. Това разбира се е възможно.
Разпределянето на времето както им се харесва, е едно от основните предимства на хората, работещи на свободна практика.
Можете да правите каквото си искате, когато си искате.
Можете, ако не ви стигне времето, да завършите поръчката си в събота и неделя. Можете, ако ви се наложи да пътувате или да излезете в отпуска, да уведомите клиентите си и да го направите, без да чакате разрешение.
Можете, ако решите, че днес сте неспособни да се концентрирате, да се концентрирате двойно повече утре.
Но най-добре е да се стиковате (през повечето време) с останалите работещи.
Първо, ако работите за няколко фирми, това ще ви помогне да поддържате по-лесна и ефективна връзка с фирмата-клиент.
Второ, всички ваши приятели, както и семейството ви, работят през деня и почиват вечер. Изкушението да излезете с приятели, след като сте се шляли цял ден, е огромно. И може да не свършите нищо. А това значи, че не печелите нищо.

Фрийлансърът трябва да си бъде шеф и работник едновременно.
Имайте предвид, че за да успеете, шефът на фрийлансърът трябва да е двойно по-строг от шефа на която и да е фирма.