Страхуват ли се професионалистите в България, че AI ще ги замести; колко често го използват; променя ли начина им на работа; усещат ли натиск за намаляване на цените заради появата на ИИ инструменти – отговори на тези и други въпроси търсихме в анкетата „Как да използваме ИИ прозрачно и етично в работата си”.
Кой се включи в проучването
В анкетата се включиха 144 души от различни сфери – най-вече маркетинг, PR, реклама, писане на съдържание и бизнес консултиране. Анкетата беше проведена през януари и част от февруари 2026 година.
Маркетинг, PR и реклама
Създаване на съдържание
ОбразованиеПсихологияГрафичен дизайнЧовешки ресурсиКоучинг
Преводи
*Това не означава, че главно тези групи и професии използват AI в работата си, просто такава е аудиторията на svobodnapraktika.com и dzhandeva.com.
Как се използва най-често AI
По-голямата част от респондентите възприемат изкуствения интелект като естествена част от работния процес. Прави впечатление, че за тази аудитория AI е по-скоро помощник и ускорител, отколкото заместник. В същото време данните показват, че мнозинството все още работи без изградени структурирани процеси и рядко използва асистенти и агенти:
- Употребата е масова и ежедневна. Почти всеки втори използва ИИ инструменти най-вече за проучване (81%), анализ на информация (67,4%) и брейнсторминг (63,2%).
- Комбинират се множество инструменти. Хората работят с от 3 до 5 AI според задачата. Доминират ChatGPT, следван от Gemini, Canva и нейните AI функции, Perplexity и Claude.
Какви са реалните стъпки при работа с AI
- Започване на нов чат → задаване на роля → задаване на контекст → итерации – това е начинът, по който работят 60 % от анкетираните.
Но има и 32%, които не дават никакъв контекст, когато задават задача за изпълнение.
Можем да предположим, че те получават по-незадоволителен краен резултат, защото разчитат само на общите знания, които моделът вече има.
- Автоматизираните процеси са рядкост. Едва всеки четвърти ползва AI асистент, а само 13% работят с агенти. Това означава, че има огромен потенциал за професионализиране и прецизиране на употребата на ИИ инструменти. Следете ни, това е тема, по която тепърва подготвяме материали.
В момента професионалистите гледат на AI като на млад, ентусиазиран чирак, който върши черната работа, но все още няма достатъчно опит и умения и трябва да бъде обучаван и проверяван.
👉 По темата за новата дигитална грамотност и как да изградим по-зрели AI процеси подготвяме разговор с маркетолога и AI експерт Етиен Янев.
Кой поема отговорност за свършеното с изкуствен интелект
Хората са тези, които проверяват и коригират резултата – те поемат отговорност за действията на дигиталния „стажант”.
- Мнозинството редактира ръчно и итерира многократно.
55% от анкетираните споделят, че редактират задължително получените резултати. Всеки трети минава през няколко итерации, докато получи задоволителен отговор. Само 4% приемат казаното от AI директно и без корекции.
Фокусът се измества от „правя всичко сам” към „задавам, оценявам, коригирам и нося отговорност”. Употребата на ИИ по-скоро кара професионалистите да бъдат по-отговорни към крайния резултат. Интересното е, че в същото време голяма част от тях имат сериозен проблем да признаят открито пред клиентите си колко и за какво използват изкуствен интелект.
Всеки втори премълчава, че използва AI
Повече от половината професионалисти не споделят с клиентите си, че използват изкуствен интелект. Това води до сериозно разминаване между реалната употреба и публичното поведение.
- Прозрачността при изпълнителите е рядкост. Само 22% казват на клиентите си, че използват AI. 31% признават само ако бъдат директно попитани, а 24% просто премълчават.
- Възложителите нямат против използването на ИИ. Преобладаващата реакция при тях е „няма проблем, стига резултатът да е добър”. Пазарът вече е нормализирал AI-асистирания труд, като единственото условие остава високото качество на крайния продукт.
Как професионалистите пазят чувствителните данни на клиентите си, когато работят с AI
Изводът е категоричен – няма разписани добри практики за защита на клиентски данни. Само 31% споделят, че премахват “всичко, което може да изтече и да застраши бизнеса на клиента ми”. 6% не махат абсолютно нищо.
Употребата на ИИ нараства по-бързо, отколкото създаването на правила за поверителност.
Малцинството от респондентите вече се справят с проблема, като превръщат договорката кога и доколко да се използва ИИ в част от предварителния разговор за уточняване на условията с клиента. Напълно възможно е занапред клиентите да изискват именно такава прозрачност.
Дотогава остава открит и друг важен въпрос – какво се случва, когато ползваме AI за задачи, в които не сме достатъчно компетентни, за да преценим дали резултатът е верен.
Проверката е намерение, не практика
в които не сте специалисти?
67% от анкетираните признават, че ползват AI по теми, в които не са специалисти, с уговорката, че се стараят да „валидират резултатите”. В същото време данните показват, че между намерението да се проверява и реалната практика зее сериозна пропаст.
Ползваме ли AI извън експертизата си и разчитаме ли, че ще хванем грешките?
- Декларирана срещу реална проверка. 49% заявяват, че проверяват винаги подробно, но и почти толкова – 40% – признават, че невинаги имат време за задълбочена проверка.
- Трудност при разпознаването. Разпознаването е недостатъчно надеждно и 65% от самите практикуващи отговарят „понякога да, понякога не” на въпроса дали могат да преценят кога нещо е направено с ИИ.
Един от участниците описва ситуацията много точно:
Като цяло, все още няма надежден метод за верификация на AI генерирано съдържание.
Представете си, ако професионалистите не могат да разберат дали едно нещо е правено с ИИ, или не, какво остава за клиентите! Което ни връща към необходимостта от разговор за прозрачното използване на AI и създаване на добри практики по темата.
👉 Планираме отделна статия „Как да разпознаете кога текст, видео и визия са правени с ИИ”.
Всеки втори се учи в движение как работи изкуственият интелект
Близо половината от респондентите (47%) определят себе си като самоуки по отношение на работата с AI. Те експериментират с идеи, търсят конкретна информация, когато им е необходима, с две думи учат в движение.
- Учи се „на парче” и „в крачка”. Професионалистите са затрупани от задачи и търсят знание, което могат да приложат веднага. 36% следват маркетинг и AI експерти в социалните мрежи, 23 % гледат видеа в YouTube, докато едва 10% четат официална документация в платформите на най-известните езикови модели.
- Малко хора плащат за знания. Само 22 души от анкетираните членуват в платени общности.
Страхът не е от AI, а от обезценяването на труда
Резултатите от анкетата са в противовес на усещането за паника, че изкуственият интелект ще замести хората. Вместо от загуба на препитание, професионалистите се притесняват от обезсмисляне на усилията си и от обезценяването на човешкия труд.
- Паника няма, но има данни за натиск за сваляне на цените. 52% от анкетираните изобщо не се страхуват от AI. 29% са спокойни, защото учат активно как да интегрират изкуствения интелект. Само 8% се притесняват, че AI ще им вземе работата. Също 8% от анкетираните вече усещат реален натиск от клиенти за намаляване на цените.
- Обезсмисляне на човешките усилия. Някои професионалисти споделят, че постепенно губят мотивация да се развиват със скоростта, която налага AI. Те се чувстват обезкуражени от факта, че с ИИ могат да се създават визии, текстове и маркетинг стратегии за броени минути.
Резултатите разкриват, че паника към момента няма, но разбирането за стойността на експертната работа се променя.
Другият голям риск е прекомерното генериране на нискокачествено съдържание.
От създател към валидатор – как се променя ролята на експертите
Клиентите все по-често идват с частично свършена от AI работа и очакват експертът да влезе в ролята на валидатор. Изкуственият интелект вече замества конкретни подизпълнители и променя динамиката между възложител и изпълнител.
Времето ще покаже дали клиентите все по-често ще идват с готови рамки, очаквайки фрийлансърът само да ги одобри или коригира. Към момента сред най-засегнатите са копирайтърите и дизайнерите.
Най-често споменаваните дейности, за които ИИ поема задачи, традиционно възлагани на подизпълнители, се разделят поравно между две основни групи:
- Работа с текст и преводи: в тази група влизат създаването на съдържание от нулата, както и езиковата редакция на чужд език.
- Графичен дизайн и визуално съдържание: тук се включват генерирането на рекламни банери, мокъпи, 3D визуализации и дори продуктова фотография.
Ето какво казва професионалист, който вече не ползва подизпълнители за фотосесии:
Ето какво споделя един възложител:
Какво още променя AI в професионалния живот
- За някои е извор на самочувствие. AI дава на някои професионалисти увереност, която преди им е липсвала.
Както споделя една дама:
Друга казва:
- AI все по-често замества липсващия колега. Фрийлансърите често се оплакват, че нямат колеги, с които да обсъждат работата си или им липсва спаринг партньор за избистряне на идеи. За част от респондентите ИИ поема тази нужда от компания, бърз брейнсторминг и валидация.
Имаме достатъчно податки, за да предположим, че вече се оформя нова ниша за услуги – защита на клиента от собственото му некритично използване на AI. Причината е, че клиентите често идват с искания, базирани сляпо на генерирани отговори, и наемат специалиста не за да създаде продукт, а за да „оправи кашата”.
👉 Прочетете как ИИ променя начина, по който общуват клиенти и фрийлансъри.
Големите изводи
Данните от анкетата рисуват една основна картина:
✅ професионалистите в България вече работят с AI ежедневно, но често нямат изградени процеси, не са достатъчно прозрачни към клиентите и проверката им е по-скоро намерение, отколкото практика. Между декларираното и реалното поведение зее разминаване, което не бива да бъде пренебрегвано.
✅ Очакванията на професионалистите са реалистични – да се автоматизират повтарящи се процеси и да се освободи време за творчество. Част от анкетираните имат едно основно очакване към AI: „Да не си измисля и добавя, да следва заданието. Да не халюцинира.”
✅ Има необходимост от повече информация и разговор по теми като етичната употреба, механизмите на контрол и авторските права при работа с ИИ. Морето от информация за AI не може да компенсира тази липса.
Един от анкетираните дава смразяващ пример защо подобни разговори са жизненоважни:
На базата на всичко казано дотук, можем да направим 5 извода:
- AI вече е норма, не иновация. Изкуственият интелект вече е стандартна част от работния процес. Въпросът не е дали го ползвате, а как точно го интегрирате, за да постигате качествени резултати.
- Проверката е намерение, не практика. Повечето професионалисти твърдят, че валидират AI резултатите, но на практика времето за задълбочена проверка често липсва.
- Етиката е изцяло лична отговорност. Стандартите за защита на данни и авторски правa в ерата на AI се разработват в момента и процесът е бавен. Всеки се справя сам, спрямо собствения си морален компас.
- Печелят хората с ясен процес. Конкурентното предимство вече не е на страната на тези, които ползват AI, а на страната на тези, които могат да покажат контролиран и отговорен процес на работа с него.
- Спестеното от AI време не помага за намаляване на стреса. Почти всички анкетирани посочват, че ИИ им пести време и им освобождава пространство за творческа работа, но в същото време от голяма част от отговорите им оставаме с впечатление за по-висока натовареност и стрес. Само 1 от 144 души твърди, че работата с ИИ му позволява да почива повече и да се занимава с любими дейности.
Този обзор е само началото на разговора. Предстоят статии и интервюта с различни експерти по темата. За да не ги пропуснете, абонирайте се за бюлетина на “Свободна практика” и за Lifelong learning, бюлетина на dzhandeva.com. Безплатно е. Получавате ги всеки понеделник и неделя.
❗ Можете да използвате информацията от анализа за ваши текстове и постове само срещу цитиране на неговите автори и техните сайтове. Благодарим ви.