Monthly Archives: May 2012

Няколко събития от изминалите две седмици ме провокираха да ти предложа кратък преглед на основни за начинаещия фрийлансър положения. Подчертавам, че всички размисли, страсти и изводи са плод на личния ми опит. Ти може да имаш друга гледна точка и да се справяш перфектно по съвсем различен начин. (Всичко, което ти се иска да споделиш по темата, е добре дошло.)

Независимо с какво си решил да се занимаваш – писане на статии и съдържание за уеб, дизайн, преводи – първата крачка е да си направиш портфолио. Ако нямаш никакъв опит в областта, в която искаш да се изявяваш, вложи старание, умение и разработи примерни проекти. Естествено, не забравяй някъде да отбележиш, че са такива.

Провери на практика как инициативният копирайтър печели поръчки.
Преди да атакуваш клиентите, запознай се с това как се пише работен имейл и какво трябва да съдържа. 

Научи се да ценообразуваш и да преговаряш за цени. Помисли как да се справиш с клиент, който казва: “Цената ви е твърде висока”.

Реши за себе си два много важни въпроса – този за коректността към клиента и този всякаква работа по-добре ли е от никаква работа.

Експериментирай и се научи да си разпределяш времето. Ще се убедиш, че теорията и практиката на работата от вкъщи са две много различни неща.

Последната голяма почивка за тази пролет мина и замина. Ако си нажален, разконцентриран и се чудиш как ще се върнеш към работен режим, предлагам ти няколко трика, които вече съм изпробвала.

Пожелавам ти скоро да минеш към фрийланс за напреднали.
И не забравяй, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Винаги.
Хубава седмица от мен.

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂

Колкото съвестен и талантлив копирайтър, дизайнер, програмист, маркетьор и фрийлансър да си, все някога ще ти се случи да сгрешиш.
Може да объркаш поръчката на клиенти, които работят с теб съвсем отскоро. Тогава е много вероятно те да се откажат от услугите ти.
Може да се случи да сгрешиш проект на клиент, с когото работиш от години. Той естествено ще прояви повече разбиране и все пак ситуацията не е приятна.

Как да се държиш, когато сгрешиш поръчка на клиент

Първи вариант – малко вероятно да мине и да задържиш клиента

Отричай до дупка. Не си виновен. Проблемът е в някой друг по веригата. Дори подозираш, че си жертва на заговор на печатарите, дизайнерите, програмистите, Google, Gmail и продавачката от отсрещния магазин за кафе. Колкото по-арогантно и със самочувствие се държиш, толкова по-убедителен ще бъдеш и накрая клиентът ще ти се извини, че те е обезпокоил с оплаквания за дребни грешки в незначителната си поръчка.

Втори вариант – по-труден, по-трудоемък и изключително ефективен

Признай си.

Ако си видял грешката пръв, обади се на клиента си. Извини се и кажи, че има проблем. Поправи го възможно най-бързо. Благодари за разбирането и следващият път провери всичко три пъти вместо два.

Клиентът ти звъни, защото той е видял грешката пръв? Действай по същия начин. Извини се и покажи, че си готов максимално бързо да поправиш нещата. Ако се притесниш твърде много, брой до пет, пий един чай от мащерка, овладей се и се концентрирай върху работата, за да не объркаш още нещо. Провери за всеки случай всички останали материали, които си изпратил на клиента.

Въобще, постарай се да покажеш по всякакъв начин, че наистина те е грижа. Тогава има огромна вероятност да се измъкнеш сух от кашата и да запазиш клиента си, дори това да е първата поръчка, по която работиш с него.

И помни, безгрешните хора имат един огромен недостатък – не съществуват.
Не се опитвай да доказваш противното, а се научи да превръщаш дефекта в ефект, дори когато изглежда невъзможно.

Хубава седмица от мен. 🙂

Знам, че в този блог обикновено редя мъдри мисли и полезни съвети за фрийланс и фрийлансъри, но от няколко седмици в главата ми се върти една притча и не мога да не я споделя с теб. Ти я отнеси към фрийлансърството. Сигурна съм, че ще намериш връзката.

***

Един човек решил да отиде при господ и да го пита къде да намери щастието. По пътя срещнал изпосталял вълк, който страдал от загуба на апетит.

– Къде отиваш, човече? – попитал вълкът.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека ти каже аз как да се спася, че виж в какво съм се превърнал.

Обещал човекът да помогне и отминал. Повървял, повървял и срещнал много красива жена, която седяла под едно дърво и не можела да помръдне.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека каже аз какво да направя.

Обещал човекът да попита и отминал. Вървял, вървял и стигнал до една върба – наполовина изсъхнала.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
–  Отивам при господ да каже къде ми е щастието.
– Моля ти се, като го срещнеш, попитай го аз какво да направя, че виждаш как се измъчвам.

Обещал човекът. Продължил да върви и най-сетне пристигнал.
Разговорили се с господ и разбрал, че щастието му го чака по обратния път към дома. Осведомил се какво трябва да направят върбата, жената и вълкът, за да се отърват от нещастията си и тръгнал обратно.

Стигнал човекът до върбата и й казал:
– В корените ти има закопан сандък с голямо имане. Трябва някой да го изрови и ти пак ще се раззелениш цялата.
– Моля ти се, човече, помогни ми – изплакала върбата – изрови имането и го вземи с тебе.
– Не мога – отговорил човекът – бързам. Господ каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.

И продължил да тича надолу по пътеката.
Не минало много и стигнал до жената.

– Питах господ и за тебе – казал – трябва да накараш някой мъж да те целуне. Двамата тутакси ще се влюбите един в друг и ще тръгнете заедно по земята.
– Моля ти се, човече, целуни ме – трепнала с мигли жената.
– Не мога. Бързам. Господ, каза, че щастието ми  ме чака по обратния път за вкъщи.

Отминал той надолу по пътеката – запъхтян, запотен. Бързо стигнал до вълка.
– Господ каза, че за да ти се върне апетита трябва да хапнеш човешко месо. Аз продължавам нататък, защото моето щастие ме чака по обратния път за…

И не успял да довърши последната си дума, защото вълкът го изял.

Това е от мен.
Пожелавам ти бавна седмица.
🙂