Фрийлансърско отклонение между две почивки

Тъй като цели седем дни бях фрийлансър в отпуска, нямах дори интернет и бях заета да съм щастлива, никакви прозрения за свободната практика, клиентите, поръчките и писането на текстове не са ме озарили. А и на теб едва ли ти се чете, при положение, че навън грее слънце и има още два почивни дни.

Затова ти предлагам да изгледаш видеото. Абстрахирай се от стилистиката, ако ти е много неприятен този наивно-глуповато-смешен тон и следвай инструкциите. След това, докато си лежиш на някоя поляна в парка, помисли за собствената си работа. Използваш ли пълния си капацитет? Колко пъти на ден прибягваш до лесни, готови решения? (Продължавай с въпросите в този дух.)

Естествено, не е задължително това видео да ти хареса. Просто напомням, че имаме неограничени възможности. Всичко е въпрос на въображение и добре познаване на инструментите, с които работим.

Приятна допочивка от мен. 

Бележки на стената – 5, откъде да черпиш вдъхновение, когато си под стрес и как изглежда една маркетингова стратегия

Отиди на театър, кино, концерт, прочети книга или просто се разходи в парка. Всичко, което натрупваш като страничен опит, е жизненоважно за твоята работа. Наблюдавай. Мисли. Учи непрекъснато. Кради от майсторите колкото се може повече. Разбира се, не забравяй да осмислиш “откраднатото” преди да го приложиш.

Прехвърляй всичко видяно и научено в работата си. Помага.

***
Разбери какво се крие зад мистерията “маркетингова стратегия” с помощта на Стефан Русев и статията Как изглежда една маркетинг стратегия?” Защо ти е такова чудо, когато си фрийлансър? Защото да не знаеш как да се продаваш и да планираш развитието си, е равно на самоубийство. (Имай предвид, че конкурентното предимство “качество на ниска цена” отдавна не върви. Предлагам ти един начин, по който да разбереш кое е твоето.)

 

 

***

Сподели с мен 19 минути и 32 секунди от живота си. Това е една от любимите ми презентации. Елизабет Гилбърт говори за творчеството, отговорността, способността ни да правим каквото трябва, а пък да става каквото ще… въобще… Оле!  (За да разбереш последното, просто трябва да изгледаш презентацията.)

 

***
Не забравяй, че “най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, когато сами си го определят.” Това го казва лично Пипи Дългото Чорапче. Не се опитвай да спориш с нея. Все пак има майка ангел, баща негърски крал, а тя самата цял живот е управлявала моретата. Затова я послушай и си направи “реда”, както трябва. И си го спазвай.

Всичко по-по-най-и още повече от мен.

Вътрешният глас на фрийлансъра

Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.

Когато си начинаещ фрийлансър, неизвестните са много, страховете те атакуват от всички страни и единственото ти желание е да стане чудо и да вземеш следваща поръчка. Точно в този период обаче, не те съветвам да разчиташ на чудеса. По-добре е да взимаш решенията си на базата на:

 

  • стабилно проучване на пазара и клиента;
  • коректно ценообразуване – ако си забравил, напомням как се ценообразува;
  • консултация с колеги, които имат повече опит.

 

Ако си успял да оцелееш първата година, работиш с прилично количество редовни клиенти през втората и вече планираш накъде искаш да се развиваш през третата, време е да започнеш да слушаш повече какво ти нашепва вътрешният ти глас. Той не се е появил нито от Марс, нито от Венера, а е плод на натрупания ти професионален опит. Много от решенията, които са те затруднявали преди, вече взимаш почти автоматично:

 

  • преценяваш много по-бързо клиента отсреща, независимо дали говорите по скайп, разменяте си мейли или обсъждате нещата лице в лице; освен това вече познаваш добре пазара;
  • изчисляваш цената на стандартните поръчки и колко време ще ти отнемат още, докато разглеждаш материалите за пръв път;
  • съобразяваш къде в графика си можеш да вмъкнеш съответния проект без да си поглеждаш списъците с поръчки.

 

Защо те съветвам да слушаш вътрешния си глас?

 

Той ти подсказва вярното решение още преди да имаш време да помислиш, да се полакомиш за повече поръчки, отколкото можеш да изпълниш, или да се уплашиш.
Разбира се, не казвам съвсем да изключиш мозъчната си дейност. Мисленето, в повечето случаи, помага. Просто предлагам да си вярваш повече точно когато си най-откровен със себе си. Много е неприятно сам да се излъжеш. Още по-неприятно е, че трябва да си понесеш и последствията от това.

 

Аз лично смятам вече да поддържам по-топли отношения с по-умната, откровена и смела половина от себе си. Скоро ще те информирам как се развива връзката ни.

 

Успешна седмица от мен, ясновидката Мъглова. 🙂

 

 

Фрийланс за напреднали

Вече си минал фаза 1, в която гризеш нокти до лактите дали на следващия ден ще имаш поръчка. Имаш редовни клиенти. Можеш да планираш работата си за целия месец и дори да поемеш няколко извънредни поръчки. Поздравления. Сега е моментът да преразгледаш плановете си и да си формулираш нови цели. Например:

  • Искам да предлагам по-специализирани и по-високоплатени услуги.
  • Искам да работя само по проекти, които са ми интересни.
  • Искам да премина от фрийланс към собствен бизнес.
  • Нищо не искам, положението ме задоволява такова, каквото е.

Всичко е възможно. Просто отдели време да помислиш. В момента си достатъчно спокоен финансово, за да можеш да си позволиш лек завой в нова посока. Напиши си на един лист какво искаш да постигнеш в следващата една година. След това си отбележи, стъпка по стъпка, какво трябва да направиш, за да постигнеш целта си. А после не ти остава нищо друго, освен да действаш.

Не искаш да променяш нищо? Добре, но това не значи, че трябва да се оставиш на инерцията. Не спирай да търсиш клиенти и да изпращаш портфолиото си на фирми, с които ще ти е интересно да работиш. Помни, че клиентите ти могат да намалеят във всеки един момент и трябва да бъдеш подготвен, за да не се върнеш в изходна позиция. По този повод ще ти разкажа една много кратка притча:

На един човек не му вървяло нито в работата, нито в личния живот и той намислил да се удави. На моста обаче го срещнал един дядо. Разпитал го и като разбрал каква е работата, му казал да не бърза да умира, защото и това ще мине и всичко ще се обърне в негова полза. Послушал го човекът. Прибрал се в къщи. Заловил се за работа. И след време натрупал пари, купил си къща, оженил се. Бил събрал приятели около богата трапеза, когато на вратата се почукало. Отворил той и какво да види – старецът, който срещнал на моста, стои пред него. Зарадвал се човекът. Поканил го да влезе, налял му чаша вино, избрал му от най-хубавите гозби. Старчето не посегнало към тях, а само се засмяло и казало:
“Синко, аз съм тук, за да ти напомня, че и това ще мине.”

Та така… мисли навреме, не спирай да работиш и си осигури плавен преход от това към това или към нещо трето.

Успешна седмица от мен.
🙂