п. с. Предложението да представя в “Свободна практика” теб и услугите, които предлагаш, с линк към твоя сайт, все още е в сила. Виж какво трябва да направиш за целта в статията “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пиши.
п. с. Предложението да представя в “Свободна практика” теб и услугите, които предлагаш, с линк към твоя сайт, все още е в сила. Виж какво трябва да направиш за целта в статията “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пиши.
Помниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:
Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.
Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.
Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.
Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.
Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си?
Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.
Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.
Предварително ти благодаря.
Добро утро. Добре ли спа?
Днес е рожденият ми ден и ще си позволя да дрънкам малко общи приказки. За сметка на това ще бъда кратка.
1. Няма празен ход в живота ти. Каквото и да правиш, прави го със сърце и разум. Не се жали, не претупвай. Всичко, което свършиш или не свършиш, след време ще се върне при теб. Късметът най-често е сбор от всички онези малки стъпки, които си направил през годините. Ти си даваш и отнемаш възможностите всеки ден, когато избираш да те мързи или да не те, да си груб или да се усмихваш и да си възпитан, да си стиснат или пък да се раздаваш.
2. Не се къпи в собственото си самосъжаление. Ако попаднеш в задънена улица – лична или професионална – върни се малко назад и потърси пряка. Все някоя ще изскочи. Докато се тръшкаш, че нищо не става и никой не ти помага, нищо няма да става и никой няма да ти помага.
3. Радвай се. Ако си депресар по душа, няма да те насилвам – и веднъж дневно е достатъчно. Просто всичко е хубаво, най-вече това, че докато си жив, винаги има шанс да ти бъде още по-хубаво. А и причини за сдухване бол, не е кой знае какъв майсторлък и изобретателност да ти е гадно и да се чувстваш зле.
4. Зарежи тия просветления и ми направи подарък. Ако смяташ, че съм ти била полезна, предай щафетата нататък, бъди полезен на някой друг и ти.
Избери си статия от блога и я сподели със свои приятели.
Изпрати им линк, сподели я на стената си в някоя социалка – каквото искаш.
(Да, подаръкът е същият като миналогодишния, но аз си го харесвам.)
Благодаря ти.
Нека съботата започне сега.
🙂
Допитвай се до служба “Езикови справки и консултации” винаги, когато не си сигурен как се пише някоя дума, къде се слага запетайката или не можеш да си редактираш текста. Работещите там са истински спецове, ще ти помогнат. Отговарят на въпроси по телефона от 9 до 17 часа всеки работен ден:
Можеш и да им пишеш на: ezikovispravki@ibl.bas.bg. Ще ти отговорят.
***
Отдели 14 минути и 28 секунди от напрегнатото си ежедневие, за да разбереш как да направиш стреса свой приятел. Кели Макгонигал обяснява логично и вдъхновяващо как и защо той може да ти помогне.
***
Отдай се на забавления – вземи пример от Марк Твен, който казва: “Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.”
Познаваш го това чувство, сигурна съм. То се появява, когато затвориш телефона, договорил поредната поръчка. Вместо усещане за доволство, в теб се промъква леко безпокойство, сещаш се, че май си взел твърде много работа за следващата седмица или две. Трескаво превърташ в ума си на кого какво и кога си обещал да свършиш. Безпокойството ти е заменено от тлъста, ледена тревога, която малко по-късно се превръща в разкошен пристъп на паника.
Не се притеснявай, още много пъти ще взимаш повече работа отколкото можеш да свършиш. Учи се да не го правиш и междувременно се забавлявай с това да си тренираш нервите и да бъдеш спокоен в кризисни ситуации, които си предизвикал сам.
1. Напиши на един лист всичките си задачи. Това ще ти помогне да си прецениш времето и да разбереш наистина ли са толкова много и няма да успееш да се справиш в определения срок или само така ти се струва.
2. Подреди задачите по срок. Отбележи срещу всяка поръчка кога трябва да бъде предадена.
3. Подреди задачите с еднакъв срок по реда, в който смяташ да ги вършиш. Аз бих те посъветвала да започнеш с най-сложните задачи и да вървиш към по-лесните. Така, когато вече си уморен и ти е писнало, няма да си толкова натоварен. Но може да тръгнеш и наобратно. Някои фрийлансъри предпочитат да започнат с по-леките задачи, защото ги отхвърлят по-бързо. Успокояват се, че са свършили по-голямата част от работата и могат по-добре да се концентрират върху сложните задачи. Пробвай кой вариант е подходящ за теб.
4. Направи си списък с задачите по реда, в който ще ги вършиш. Когато приключиш с някоя задача, задрасквай я. Действа успокояващо, окуражаващо и мотивиращо за пристъпване към следващата.
5. Вземи предварително мерки, ако след като си изпълнил точка 1, се окаже, че наистина не можеш да свършиш всичко в срок. Когато списъкът със задачи е направен и е очевадно, че си прекалил с обещанията към клиентите си, най-добре е просто да се обадиш на някои от тях или да им пишеш и да предоговориш сроковете, в които трябва да получат поръчките си. (Или да си намериш помощници, но за това ще пиша друг път.)
6. Не губи време във вайкане и чупене на пръсти, а действай. (И не забравяй точка 4.)
Защото, докато си паникьосан и без това нищо смислено няма да свършиш. Отдели половин час и си подреди нещата. Тогава и най-малката безумна надежда, че може да се случи чудо и да изпълниш всичко, което си обещал ще се изпари. Истината действа успокояващо, подтиква те да вземеш адекватни мерки за справяне със ситуацията и да работиш спокойно и съсредоточено. А това е единственият начин да изпълниш поетите ангажименти.
Лека работа. И успех.
п. с. Съветвам те да си пазиш тези списъци. Натрупай ги на купчинка в единия край на бюрото си и поглеждай с превъзпитателна цел към тях всеки път, когато договаряш нова поръчка. Нали не искаш от спокоен и уверен професионалист на свободна практика да се превърнеш в уплашен фрийлансър.
Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.
За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.
С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.
Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.
И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.
Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)
Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.
Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.
Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.
1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)
2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.
3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.
Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.
Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?
Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.
Благодаря за вниманието. И успех.