Игра на сляпа баба за фрийлансъри и клиенти

Получаваш запитване от нов клиент. Изпращаш му оферта. Договаряте срокове. Остава само да ти изпрати имейл с потвърждение, че всичко е наред и започваш работа. Получаваш го.

Клиентът пише, че е съгласен с условията и предложенията ти и ще работите заедно. Но! Не пропуска да ти напише също, че всички фрийлансърски номера са му известни и че не можеш да го излъжеш така лесно. Щом си фрийлансър е ясно, че не спазваш срокове, шмекеруваш и не си изпипваш нещата.

И преди ми се е случвало да получавам мейли с подобно съдържание. Но тази седмица бяха два един след друг от хора, които сами са ме потърсили. И се замислих.

1. Знам, че клиентът не ме познава и не е длъжен да ми има доверие. И все пак той ме търси. Значи някак ме е намерил. Нещо е видял, прочел. По някаква причина ме е избрал. Толкова ли не вярва на собствения си избор?

2. Знам, че понякога клиентът не попада на точния фрийлансър и харчи едни пари без да получи свършена работа. Но пък аз също не винаги попадам на точните клиенти. Има няколко човека, от които никога няма да си прибера изработените пари. Това не ми пречи да се държа възпитано и да не обяснявам на всеки нов клиент, че ще ме излъже и няма да ми плати, защото по принцип клиентите са такива.

Клиентът рискува, когато започва съвместна работа с нов фрийлансър.
Фрийлансърът рискува, когато започва работа с нов клиент.
Никой от тях обаче не се замисля за риска и притесненията на отсрещната страна.

В началото и двете страни играят на сляпо и имат две възможности:

  • да тръгнат срещу другия с вързани очи и протегнати напред ръце, готови да одерат или да ударят;
  • да тръгнат с вързани очи и протегнати напред ръце, готови да уловят протегнати напред ръце.
На вас оставям да прецените в кой случай се работи по-ефективно.
Пожелавам ви да играете за победа. И успешна седмица.
2 Comments
  1. Тръгването вързани очи и продегнати ръце, често води до празна торбичка за съжаление. Изхода, поне според, мен си е тестова задачка + предплащане на малки части поне в началото.

  2. Тестова задача и предплащане на малки части. – напълно съм съгласна с това и никога не съм го поставяла под съмнение.

    В този пост коментирам по-скоро отношението, което придружава уговарянето на поръчката. Постоянното демонстриране на недоверие, снизхождение или презрение – говоря и за двете страни – никога не ми се е струвало ефективно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *