Състезание до дъното

Темите за фрийлансърите, които подбиват цените и си вършат работата през пръсти; за опарените клиенти и за клиентите, които все настояват да платят още по-малко са винаги актуални. Днес, в малкия петък на седмицата, Ани Велкова отново се е заела с тях и размахва томахавка от гледната точка и на фрийлансър, и на клиент.

========

Хайде да се състезаваме и да видим кой първи ще удари дъното. Какво ще кажете? Условията на играта:

  • Намираме проект, по който да кандидатстваме.
  • Пишем и изпращаме офертите си на потенциалния клиент.
  • Преценяваме (на око) конкурентите каква цена са предложили и смъкваме нашата надолу.

Печели този, който предложи най-ниска цена. Наградата е дълга почивка на Ел Дъно Кариер (популярна дестинация, обитавана от много фрийлансъри).
Готови за предизвикателството? 3..2..1..Старт.

Смешно или не подобен сценарий, пардон – състезание, може да се наблюдава ежедневно из фрийланс средите. ССПГ* -фрийлансърите са онзи ненужен аксесоар, който „краси” почти всеки един проект. Появява се клиент, който търси това или онова, получава някоя и друга добра оферта и пуф! отнякъде чудодейно се материализира Груйо аз-мо’а-го-напра’я-на-половин-цена. Груйо обаче не възнамерява (или не може) да вложи много енергия/умения в този проект. Криво-ляво ще спретне нещо, ще го връчи на клиента и после той (клиентът) да му мисли. Защото нали за-толкоз-пари-толкова.

==========

* ССПГ (Сам Си Прерязвам Гърлото) – от книгите на Тери Пратчет за Света на Диска; препратка към ССПГ Диблър – „почтен” Анкх-Морпоркски търговец. За разлика от подбиващите цени фрийлансъри обаче, ССПГ Диблър е гений по свой собствен начин. И художествен образ. (Бел. и мнение – А.)

=========

Бях вече фрийлансър от няколко години, когато за първи път ми се наложи самата аз да вляза в ролята и на клиент. Не беше ужасно голям проект и нямаше да направи нито фрийлансъра, нито мен милионери. За мен обаче проектът беше важен и бях готова да платя колкото е нужно, за да получа качествена услуга. Нямах този късмет.

Факт, като млад и зелен клиент не си направих домашното като хората тогава – не допроучих нещата докрай и оставих твърде много решения в ръцете на фрийлансъра (за протокола: последното не е непременно лоша тактика). Едно от тези решения беше свързано с цената. След време, месеци след като важният за мен проект потъна, установих, че фрийлансърът ми беше предложил относително ниска цена, сравнено в редовните такива за пазара. На мен обаче не е имало кой да ми го каже това. Доверих се на преценката на човек, когото взех за професионалист, да определи за толкова и толкова работа, колко пари иска. И бях готова да дам, колкото ми каже. Явно преди мен беше установил, че се е вътрил с поисканата сума и за тия пари не си струва да се хаби много-много. С огромно закъснение (разбира се) получих „завършения” си проект, по който фрийлансърът майсторски си беше оставил ръцете.

Дали имам гаранция, че нещата биха се развили по-положително, ако сумата беше по-висока? Естествено, че не. В гореописаната ситуация бях попаднала на онзи класически човек, тип Задник. Дали бих пробвала да работя отново с фрийлансъри, ако самата аз не бях такъв? Най-вероятно – не. Нямаше да разбирам света на фрийланса и разнообразието, което предлага, за да мога да оправдая подобен „риск”. Да, и аз мисля, че подобно решение би било крайно, ако не и грешно, но пробвайте да убедите опарен човек в противното.

свободна практика, фрийланс, подбиване на цени

Конкуренти ли са ни ССПГ-фрийлансърите? Реално погледнато не са. Те не могат да предложат качествена услуга, нямат достатъчно знания и умения, малко вероятно е да са инициативни, а в крайна сметка и често се оказва, че поглъщат повече ресурс (пари + време), защото се налага клиентът да ги държи за ръчичка и наставлява за всяка стъпка.

Това, че не са ни преки конкуренти обаче не ги прави по-малко проблематични за тези от нас, които не играем тяхната игра. Хората сме склонни да си вадим изводи от най-малките неща и искаме, не искаме случва се клиентите да ни слагат под един знаменател или да ни сравняват с тези, които се надпреварват до дъното. „Те фрийлансърите са такива.”; „Еди-кой-си каза, че ще го направи за по-малко.” Понякога част от работата на фрийлансъра е да „образова” клиентите си – кротко и професионално да обясни защо така и така трябва да се случат нещата; каква стойност би имала дадена инвестиция за клиента; защо дадена практика е лоша идея и пр.. Но когато се наложи да влезеш в едва ли не оправдателен режим, само защото някой си е изплюл срещу клиента някаква цифра, която няма много общо с реалността… е, тогава става досадно. По-кофти е, че в подобни ситуации насмитаме клиента, вместо да му вдъхваме увереност. От това никой не печели.

Опитвам се да си представя какво мотивира подобен състезателен дух при фрийлансърите, които подбиват цените на колегите си.

Неопитността донякъде бих разбрала – всички сме започнали отнякъде и (почти) всяко начало е трудно. Съвсем естествено е един стартиращ фрийлансър да взима по-малко от такъв с 10 години опит (примерно).

Ниското самочувствие също донякъде бих разбрала – често виждам колеги, можещи и знаещи, които чисто и просто още не вярват достатъчно в себе си. С времето и опита вярвам, че това ще се промени при тях и ще разберат, че заслужават по-добро отношение (и възнаграждение).

Груйовците на света обаче не мисля, че някога бих разбрала. Онези колеги, чиято цел е на всяка цена (буквално) да спечелят проекта, а не непременно да свършат работа по него. Наясно съм, че поръчки не им липсват – винаги ще се намират клиенти, които търсят най-евтиното, уж най-изгодно предложение, без да си дават сметка, че качеството на свършената работа може да не струва нищо - дори и ниската си цена.

На няколко пъти ми се е случвало да работя с клиенти по проекти, които са минали преди това през някой евтин фрийлансър. Предполагам, че няма нужда да разказвам какъв кошмар е и за двете страни – за клиента, който плаща повторно за едно и също нещо, и за фрийлансъра, който трябва да „ремонтира” работата на предходния изпълнител. Нагледала съм се на гнили практики от уж колеги за няколко фрийлансърски живота напред – влачене на крака и „доене” на часовника при заплащане на час; изнудване по средата на проекта за повече пари, за да се довърши работата; посредствено изпълнена поръчка, за да се наложат поправки (което, естествено, ще струва отгоре); и пр.. Реално, тези номерца може да ги сътвори всеки, независимо от ценовата си политика, но някак доста по-често се наблюдават при евтините фрийлансъри. Чудя се защо ли?

И какво се получава накрая – цената, и буквално и преносно си я плаща клиентът. ССПГ-фрийлансърите минават на следващата поръчка, на следващия клиент и така и ще бъде, докато има хора, които търсят непременно евтиното решение, но не и непременно качественото такова. Ходи обяснявай, че евтиното-излиза-скъпо – според мен има немалко хора, които така и няма да се научат да си правят сметката. Това обаче е НДП (Нечий Друг Проблем), както казваше великият Дъглас Адамс. В края на краищата всеки си има глава на раменете – нека я използва, както намери за добре.

***
Сега е време да проведем официалната церемония по връчване на наградите в ежегодното ежедневното състезание към дъното.
Почетната награда в категория „Да минем метър” печели всеки един клиент, изкушил се да приеме безкритично офертата с най-ниска цена. Наградата се присъжда за постоянство в избягването на модерни препятствия като качество, спазени срокове и професионализъм. Патронът на тази категория – Комитетът по Официални Фрийлансърски Тъпи Изпълнения (К.О.Ф.Т.И.) пожелава на победителя успех във всички бъдещи проекти.

В категория „Зелени и наивни” и подгласник на Големия Победител е фрийлансърът, който неволно се самопростреля в крака и накуцвайки прие проект, от който е на съвсем малка загуба. Наградата е безкрайно взискателен клиент с изключително високи очаквания и обратнопропорционален бюджет.

Голямата награда за „Особени услуги” за пореден път безапелационно печели Груйо. С едно-единствено обиграно движение той успя да подбие всичките си конкуренти и едновременно с това видя сметката на клиентски проект. Фрийлансъри и клиенти по света не могат да скрият сълзите си от радост и искрено развълнувани, пожелават на Груйо дълго и безгрижно пребиваване на Ел Дъно Кариер. Никой повече от теб не заслужава тази награда, Груйо! Не ни забравяй и да ни пратиш картичка! Ако случайно не получиш отговор от нас, недей да тъжиш много. Сигурно сме заети с разни тривиални неща, от които ти така и така страниш – като добре свършена работа и успешни проекти. Ти си се забавлявай и нас не ни мисли. И за работата не се грижи – няма нужда да започваш да го правиш сега. Ние поемаме нещата. Ти си стой настрана.

========

Ани Велкова
Денят на Ани започва по тъмно и с чаша силно кафе. Често ѝ се налага да превключва многократно между ролите си на фрийлансър и клиент в рамките на един и същи ден. Обича работата си, защото ѝ позволява да се среща както с много и различни бизнес предприемачи, така и с други фрийлансъри от цял свят.
Личните и професионалните ѝ интереси са свързани с търговията, маркетинга и медиите. Счита и трите сфери за различни проявления на комуникацията, всяка със собствената си специфика и функция. Категорично несъгласна е с твърденията, че технологиите пречат на междуличностното общуване.
Опитва да не се превърне в пълнокръвен работохолик и си е обещала скоро да си припомни какво е почивка.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *