5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”

Имам си гостенка в рубриката “Откъде работя днес” – Биляна Атанасова. Снимките и текстът са нейни. Прочети, разгледай, може това да е  следващото място за работа и почивка и за теб. Хвърли едно око и на блога на Биляна – Home to be.

Така, намираме се в село Стройно, някъде между Ямбол и Елхово. В това село няма ни-що, дори и хора няма много. Тази къща за гости -единствената в селото – е съвсем нова. Има немного голям басейн, обаче пък водата е със затопляне, което е супер. Стаите са съвсееем нормални, даже може да минат и за лукс.

Има интернет почти навсякъде (не знам на горните етажи как е, ние сме на първия етаж) и си е много добър. В момента ние сме единствените гости от 8 двойни стаи.

Леля Руми (домакинка, рецепционист, камериерка, управител и барман-сервитьор) ни прави сутрин някаква закуска, която влиза в нощувката, прави и кафе. На обяд ни изпържи картофи, кюфтета и ни направи салата от домати и краставици от градината зад къщата. Предлага се и цял един вид сладолед. Вечер обаче е по-сложно с яденето в селото, защото леля Руми си отива към 5 часа и няма ресторант, обаче май може да си носиш и да си готвиш (не съм сигурна), става и за нощно къпане.

п. с. Оказа се, че къщата за гости си има име – “Сигнал” и сайт.

3 съвета и 1 трик

Много се е писало по този въпрос, но малко се е чело струва ми се. В случай, че досега не си потърсил информация, ето и моя скромен принос по темата.

1. Колкото по-често публикуваш нов пост, толкова по-бързо обзценяваш предишния. Ако пускаш по нещо на всеки 10 минути – виждала съм хора да го правят – дори информацията, която предлагаш да е много полезна, никой няма да я прочете. Едно, защото хората си имат и други занимания и не могат да ти смогнат. Второ, защото изведнъж се чувстват затрупани от информация и предпочитат да затворят страницата ти и да разглеждат снимки с котки. Трето, защото още на втория – третия час вероятно ще са те блокирали и няма да получават известия от теб.

Това, че сега си намерил няколко много полезни статии и искаш да ги споделиш с всички е хубаво. Но не ги пускай наведнъж. Животът на постовете в социалните мрежи така или иначе е кратък, не си залагай сам капани. Хората няма да се върнат по-късно, за да прочетат публикацията ти. Ако пък пуснеш нов пост, за да ги привлечеш към страницата, ще избуташ старите надолу. Така обзценяваш собствените си постове и оставяш в твоите клиенти, фенове и приятели в социалните мрежи впечатлението, че си пълен досадник.

2. Направи си график за публикации спрямо социалната мрежа, която ползваш: 

• Facebook – минимум 3 публикации седмично ще подсещат феновете на страницата ти, че си жив, развиваш се и имаш какво да им предложиш. Повече от 10 на седмица най-вероятно ще ти спечелят пълен игнор. Пробвай да публикуваш през ден или ако много държиш да се изявяваш и да си полезен – веднъж на ден.
• Twitter – постовете се бълват с по-голяма скорост. За да се докопаш до подобаваща порция внимание, можеш да публикуваш по 5 – 6 туита на ден. В тях влизат ретуитнатите чужди постове и разговорите с други потребители. Да публикуваш туитове през половин час не е добра идея. Рискуваш част от потребителите да спрат да те следват.
• Google+ – според някои тази социална мрежа е пълна скръб. На други им върши работа. Аз съм по-скоро от вторите. Смислените, наистина полезни постове се четат. По отношение на честотата на публикуване е като Facebook – 3 до 10 поста седмично са напълно достатъчни.
• LinkedIn – 2 до 5 поста на седмица е добре. Аз лично пускам линкове към статии от “Свободна практика” и отделно се възползвам от възможността да публикувам статии директно в LinkedIn.

3. Зарежи графика, ако:

• нямаш какво да кажеш – не е добре твоите фенове, последователи, читатели да решат, че им губиш времето, защото не им даваш полезна информация или защото не ги забавляваш достатъчно. Понякога имаш повече полза да си замълчиш, отколкото да дрънкаш.
• Случва се нещо важно за бизнеса ти и за твоите потребители – понякога е по-важно да хванеш момента, отколкото да се съобразяваш с планове.
• Анализът на страницата ти подсказва, че схемата на публикации, която следваш е грешна. Колкото и статии да четеш, най-добре е да следиш поведението на потребителите, да експериментираш и сам да разбереш кога, колко и какви постове да публикуваш.

За да ти е по-лесно, пробвай следното: погледни на общуването през социалните мрежи като на истински разговор лице в лице. Предизвикал си нечий първоначален интерес. Нали не искаш да го изгониш като не спираш да му дрънкаш, засипваш го с ненужна и безинтересна информация, правиш твърде големи паузи или говориш твърде бързо?

Представи си как разговаряш, ама наистина, с всички твои фенове, потребители, посетители и помни, че те във всеки един момент могат да се включат в разговора или да станат и да си тръгнат. Така най-лесно ще решиш как и колко често е най-добре да си общувате. 

Припомни си още:
1. Как да се представя в социалните мрежи и форуми, така че да привлека клиенти
2. Как да общувам с клиенти, колеги и партньори в социалните мрежи

Успех.

п. с. Сподели и твоя опит, ще ни е полезен. Благодаря.

Преди си мислех, че границите на рая са ясно очертани – започват от Резово и свършват на 7 км след Шабла. Сега вече съм склонна да събера границите и да обява за почти свободни, райски кътчета единствено най-южната и най-северната точка на нашето крайбрежие. Между тях са предимно руски квартали, алъш-вериш с джапанки, гащи и магнитчета и строени, недостроени, запустели, понякога чак блатясали, бетонни уроди. Предупреден си. Сега ти предлагам кратък прелет над местата, от които работих последния месец.

Царево

Първата – втората седмица на юли Царево си е доста поносимо място. Не е претъпкано с хора, можеш да избягаш от навалицата по главната улица в парка или край морето. Плажът е малък, пренаселен, сенчест и на него живеят хиляди малки мушички. Плажът на Арапя обаче е съвсем наблизо и е пре-кра-сен. До него можеш да стигнеш пеша, с открито автобусче, което минава на всеки 30 минути сутрин и на 1 час следобед или с кола.

За работа ти препоръчвам бар Shikozo. Интернетът е добър. Персоналът е любезен. Гледката към морето успокоява и мотивира да приключиш по-бързо. Освен това през деня заведението е почти празно, а музиката тиха към никаква. Има високи и ниски маси, можеш да се настаниш където ти е удобно.

По квартирите не знам как е. В хотелите има Интернет и когато доставчикът не се бори с авария, може да се работи спокойно. Друг е въпросът, че докато бяхме в Царево аварираха два пъти и просто бяхме принудени да отидем на плаж рано-рано.

Шабла

Даже не Шабла, а къмпингите след нея. След като излезеш от града, виждаш табела за къмпинг “Регина”, следваш я и се озоваваш в центъра на къмпинг “Добруджа”. Там всеки 4 – 5 бунгалца си имат име и различен собственик. Интернет има в заведенията и в най-близките до рутера бунгала. Ако има повече свободни места, можеш да се разхождаш с лаптопа и да си избираш къде да останеш според Интернета.

Ние бяхме почти на края на света, след който къмпинги вече няма. Мястото се нарича бунгала “Фиеста”, не е ремонтирано от 80-те години, но пък е чисто, зелено и има най-добрия Интернет в околността. Намира се на 2 минути от плажа. Ако не обичаш дивото къмпингуване и спане на палатки, не го пробвай. Условията са абсолютно първобитни и няма да ти хареса. А и току-виж не останало място за нас. 🙂

Това, което виждаш на снимката е място, на което преди имаше тополи. Сега вече няма. Пак е хубаво, но не е същото като преди 2 години. Как ще заварим мястото догодина пък си е съвсем загадка. Надращих и кратък коментар по темата. Не, че ще ти е полезен като информация, но искам да си кажа, затова го копирам и тук:

На към изуй гащи отиват нещата.
В Шкорпиловци дойде цирк “Рио” – цифром и словом една баничарка и една каравана народ. Шапито си нямат, играят в читалището, показват дресура на кучета и гълъби, то не че няма кучета и гълъби в Рио, ама едно време какви клоуни, акробати и жени с бради имаше, а сега…
7 км след Шабла пък, където краят на света обикновено седи под тополите и си клати краката в нищото, тополите изсечени. Не може човек да познае ни мястото, ни края на света. Само едни големи пънове се пулят на ливадата, блещиш се и ти срещу тях и се чудиш да плачеш ли или да хващаш към Рио. Като ти се произясни пред погледа, виждаш че в едно кьоше са останали 3 тополи и 5 бунгала. Още като приближиш към тях и чуваш – шушкат тополите, приказват си, и ти олеква колкото едно тополово листо на душата.
Питаш хората защо са изсекли тополите. Едните викат, че софиянец купил парцелите и ще строи. Другите суснат, че от горското издали заповед да се отсекат тополите, че пречели на туристите. И вечерта, докато се сприятеляваш с комарите – единственият начин да не те разпарчетосат и отнесат целия, и докато ги убеждаваш, че има едни сладки мръвки – софиянци и туристи за унищожение, срещаш края на света. Върви замаян и несвестен между бунгалата, бледичък такъв, слабичък – чак неприятно да му стане на човек като го види. Едно време какъв край на света имаше, а сега…

Обзор

В Обзор е по-добре отколкото в Бяла, но неимоверно по-зле отколкото в Шабла. Там се събрахме трима работяги. Интернетът беше лош към никакъв. Един съвет от мен – никога, никога не вярвай на уверения на хазяйка, която те гледа с очи на синьо куче и твърди, че те мести в стаята с най-добрия Интернет само и само да си доволен. Отваряш лаптопа, цъкаш колкото ти е необходимо, за да провериш, без да се притесняваш от жални и нетърпеливи погледи и след това решаваш дали оставаш или не. Иначе се настаняваш, плащаш си и кротко си ползваш мобилния Интернет една седмица.

Дали можеш да работиш от заведение не знам. Покрай плажа са единствено места за хапване, които не са достатъчно уютни за прекарване на работния ден. На самия плаж има 2 – 3 заведения, но са толкова шумни, че едва ли ще можеш да свършиш нещо. Никъде не видях място, на което да ми се прииска да поседна и да поработя или да чета.

Ако нямаш сериозна причина да си в Обзор – примерно луд фен си на Криско или на Веселин Маринов – най-добре отиди в Шкорпиловци. За това чудно място ще пиша в някой от следващите постове. Припомни си, ако искаш какви са условията за работа в Черноморец и тръгвай към морето, че лятото преполови.

Знаеш ли кое е най-подходящото време да излезеш на свободна практика?
Прочети всички истории от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”, събрани до момента и току-виж до старта на новия, усилен работен сезон си открил отговора. Аз ти представям Майк Рам – преподавател по презентационни и комуникационни умения в школата “По стъпките на Дракона”, на която е и основател. Ако досега не си срещал името му, поразрови се. От Майк винаги има какво да се научи.

Ако вече си врял и кипял фрийлансър, или си начинаещ, но смяташ, че твоята история ще е полезна на други хора, които сега започват или искат да излязат на свободна практика, но още събират кураж, пиши ми. Разкажи ми как стана фрийлансър и аз ще публикувам текста ти със снимка, кратко твое представяне и линк към портфолиото ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Как за почнах да работя като фрийлансър?

Моята история започва с това, че още в началото на своята кариера имах възможност да се докосна до предимствата на това да работиш за себе си. След като завърших университета, като примерно момче започнах работа като програмист на трудов договор в една софтуерна фирма. Фирмата беше добра и макар че заплащането ми беше ниско, бях благодарен за това, че имах възможност да науча много успешни професионални техники, които винаги са ми били полезни в работата. Скоро след това, обаче, мой бивш учител ми предложи да основем собствена компания, за да работим за себе си и да печелим повече.

Фирмата потръгна много успешно и аз успях да почувствам всички предимства на това да работиш като бизнесмен – възможността да преговаряш директно с клиента, да разбереш неговите проблеми, да му предложиш най-доброто за него решение и в крайна сметка да видиш как труда и старанието, които влагаш, се превръщат в парите, които печелиш.

За съжаление, типично по български, между нас, съдружниците, се появиха неразбирателства, конфликти и дрязги и съвсем скоро се наложи да се разделим. Аз се чувствах твърде млад и неопитен и нямах увереността да продължа напред като предприемач. Затова се върнах в корпоративния свят и продължих кариерата си като наемен работник. Чувствах, че това не е точно моят път, но пък в корпоративния свят човек получава усещане за сигурност, което силно го изкушава.

Работих в над 20 компании и стигнах до високи мениджърски позиции, но нещо в мен все ме човъркаше и ме караше да се чувствам неудовлетворен. Искаше ми се отново да започна да работя за себе си, но нямах смелост. Казвах си, че някой трябва да ме уволни от работа, за да се захвана отново със собствен бизнес.

Оказа се, златната рибка (или Онзи, който бди над мен и слуша моите молитви) е чула моето желание и го изпълни. Компанията, в която работих последно като мениджър по производството, тръгна на зле и се наложи да бъде закрита, вследствие на което аз бях уволнен като шеф. Тогава осъзнах, че това е моят шанс да започна наново и го сграбчих здраво. От онзи момент в лятото на 2007 г. стартирах своя преподавателски бизнес и моята компания РамСофт, с която дотогава бях разработвал няколко софтуерни проекта, се превърна в обучителен център, в който работя и до днес.

В началото моята работа беше свързана с обучения по управление на проекти – това беше моята страст в предишната ми професия и вярвах, че мога да помагам на хората да управляват своя бизнес по-добре и по-ефективно. С течение на годините, обаче, започнах да виждам колко много хора имат проблем с това да изразят своите мисли и да говорят убедително пред други хора. Опитът ми в обученията ми даде увереността, че мога да науча и другите да говорят гладко, убедително и атрактивно. Така през 2013 г. създадох школата по презентационни умения „По стъпките на Дракона“ и това е моята основна дейност и досега – обучения по презентационни у комуникационни умения.

Оказа се, че да общуваш с хората е много по-сложно, отколкото да общуваш с компютрите, но за сметка на това е много по-удовлетворяващо. Когато виждам с очите си напредъка и успехите на моите курсисти, това ме изпълва с огромно задоволство. Кариерата ми направи някакъв кръг и отново съм в позиция да работя за себе си. При това работя онова, което обичам и това ме прави щастлив.

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева – мениджър уеб проекти
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент