Ще ми плати, няма да ми плати, ще…

Благодаря ви, че взехте участие в анкетата.
Явно почти всички сме се сблъсквали с този проблем – некоректен с плащанията клиент.
Когато това се случи, освен, че се нарушава крехкият фрийлансърски паричен баланс, аз поне се чувствам унизена, безпомощна и яростна.

Когато започваш работа за нов клиент, се опитваш да го проучиш. Не винаги е възможно.
На първи срещи или разговори в скайп следиш за няколко неща:
– какво е цялостното му поведение;
– какви са изискванията, които има към теб;
– знае ли всъщност какво иска;
– доверява ли ти се като специалист или споменава, че и той би могъл да си направи сайта (разбирай да бъде дизайнер, копирайтър и програмист в едно),но просто няма тоя свободен един час;
– как се държи, когато обсъждате цената на услугата;
– готов ли е да ти даде аванс.

Но въпреки цялото ти внимание и опит, въпреки честната дума, въпреки договора, който подписваш с някои от клиентите си, може да сгрешиш. Аз не прецених клиента добре точно, когато си мислех, че вече имам достатъчно опит.

Какво се прави в такъв случай? Ако се усетиш на време, предполагам, че спираш да работиш, докато не се изясните и не получиш допълнителни пари или друг вид гаранции.
Ако си дизайнер, вероятно не пращаш работните файлове.
Какво правиш ако си копирайтър, не знам.
Можеш да предупредиш клиента, че щом не ти плаща, ще обявиш по форумите за фрийлансъри, че е некоректен. Не съм убедена, че това върши работа.

Аз все още не съм намерила ефективен начин, по който да се справям.
Видях, че петима души са гласували с “пробвали са се, но успявам да овладея ситуацията”.

Ще се радвам ако те и всеки друг, който има успешен опит, го споделят с нас.

Благодаря! 🙂

Случва ли се да не ви платят за предаден и одобрен проект?

АНКЕТА

Много ще се радвам, ако попълните анкетата в дясно.
Знам, че има много коректни клиенти, които по никакъв начин не искам да обидя, но ме занимава въпросът, какви тактики можем да използваме, за да се предпазваме от некоректните.

Защото, когато работиш с мисълта, че може и да те излъжат, не работиш добре.
Не си достатъчно съсредоточен, по-бавен си, губиш енергията си, натрупваш негативни емоции и агресия и всичко остава за твоя сметка. Дори още по-лошо, без да искаш прехвърляш всичко това върху следващия клиент.

За начало ще ми бъде интересно да знам – колко често това се случва с вас?

Клиентът на мой приятел е и мой клиент

Да си приятел с хората, с които работиш, е като шестица от тотото.
Да работиш с приятели, е като да спечелиш от тотото и да не профукаш всичко за един месец.
А да работите двама приятели фрийлансъри, е все едно да изобретите тотото, да спечелите и да успеете да задържите парите.

Краткият ми опит показва, че ако не наложиш правила още от самото начало, то скоро няма да имаш пари, клиент и приятел. Затова прилагам следната схема на действие.

1. Забравяйте, че сте приятели, когато работите. Просто помнете, че можете да си имате доверие.

2. Уговорете се кой ще преговаря с клиента. Може да е този, който го е намерил. А може да е и този, който преговаря по-добре. Вие избирате.
Ако всеки ще говори с клиента за своята част от работата, нека да бъде така от самото начало, за да няма недоразбрали или “ти не си му казал това, за което те помолих”.

3. Предварително си кажете кой какво очаква от общия проект: на кой колко време ще му е необходимо, колко пари иска, предварително ли ги иска или след като свърши работата, при какви условия няма да работи и какво правите, ако единият се откаже по средата.

4. Не коментирай с клиента работата на другарчето, колкото и доброжелателен да е той. Освен ако не си се разбрал с приятеля си какво точно да коментираш. Нито пък е нужно да разказваш случки от съвместния ви път – детска градина, гимназия и т.н.

5. Понякога се случва проектът да се провали, да не спазите сроковете или клиентът да изчезне без да ви плати. Не бързай да обвиняваш приятеля си. Не си позволявай да се чувстваш по-излъган и разочарован отколкото би бил, ако работеше с някого за пръв път.
Анализирай ситуацията. Потърси грешките – кое, как и защо се е случило.

6. След като всичко свърши, независимо как, покани приятеля си на бира. Разкажи му с какъв “идиот” си работил по последния проект. Той ще ти разкаже същото. Посмейте си се. И знайте, че ако не съумеете да се справите с точка 1. от плана, много е вероятно да не успеете и с останалите.

Да накараш клиентите да дойдат при теб

За да работиш за клиент, първо трябва да имаш такъв.
Винаги съм твърдяла, че не ме бива да търся клиенти. За кратко съм била акаунт и си спомням това време като пълно фиаско.

Мога да убедя клиент, че идеята или текста, които му предлагам ще са ефективни, но преди това някой трябва да го е довел при мен.

Ако си на свободна практика, това е пагубно. Имаш три варианта:

1. Отказваш се от фрийланса и си намираш работа на трудов договор.
2. Научаваш се да преодоляваш първоначалната си неувереност и стеснение, ходиш на курсове, надъхваш се, правиш чудеса от храброст и се научаваш как да търсиш клиенти и да ги убеждаваш да ти възложат поръчка.
3. Да накараш клиентите сами да дойдат при теб.

Аз лично избрах третия вариант. Отнема много време, но само с него се чувствам сигурна. Как става?

На много места вече сигурно си чел, че трябва да си направиш портфолио, да добавиш линк към него навсякъде, където е възможно, да коментираш постовете в други блогове от твоя бранш, да участваш във форуми и дискусии.

Всичко това е вярно. И трябва да го правиш. Просто искам да уточня няколко неща:
Не е нужно в портфолиото ти да има много проекти. Задължително е да показват, че можеш да се справиш с различни задачи и то добре.
Коментирай по блогове, само ако наистина има какво да кажеш. Всичко друго ти прави лоша услуга.
Чети внимателно какво пише по форумите и не задавай въпроси, за които има изписани вече десетки постове. Питай, защото наистина не можеш да намериш сам отговор, не за да те забележат.

Искам и да добавя няколко неща:

Ако някой има нужда от помощ за свой проект и проектът ти изглежда смислен, помогни. Дори да не спечелиш пари, ще натрупаш опит, ще го сложиш в портфолиото си, ще те потърсят за нов проект срещу заплащане, ще споменат името ти или ще сложат линк към сайта ти.

Направи си визитки и не се притеснявай да ги раздаваш.

Винаги, когато се запознаваш с някого, споменавай какво работиш.

Когато клиентите дойдат при теб, недей просто да си вършиш работата добре. Покажи им, че я вършиш с удоволствие, защото точно те ти я възлагат. Накарай ги да почувстват, че те е грижа за тях, за бизнеса им. Опознай ги. Не бъди изпълнител. Бъди партньор. Така те ще пожелаят да работят с теб дългосрочно.

Въоръжи се с търпение. Не се отчайвай. Ако твоите клиенти са доволни от теб, техните клиенти и приятели, ще те потърсят. Не знам кога. На мен започна да ми се случва едва сега, година след като съм станала фрийлансър.

И за да обобщя: когато се появяваш (ти или портофлиото ти) някъде, прави го с искрената цел да бъдеш полезен на клиенти и колеги. За по-ефективна реклама не се сещам.

Кога фрийлансърът си съблича пижамата?

Каква е връзката между фрийланса и пижамата? Голяма.

В началото, когато започвах да работя като копирайтър фрийлансър, често прекарвах цял ден по пижама. Понякога и по няколко дни. От една страна е хубаво. Нищо не те стяга и като те дострашее за цялата сигурност, която си загубил, разделяйки се с работата си във фирма, си казваш:”Поне съм свободен и никой не ми казва какво да правя. Ако бях в офиса, щях ли да стоя по пижама цял ден?”

После установих, че има пряка връзка между пижамата и гадното ми настроение – страхът, обезкуражаването, депресията. Когато ми омръзна да се чувствам зле, забелязах, че съм уморена. И ме мързи да се облека. Най-сетне, решавайки да се взема в ръце, първото, което си помислих е как ще започна да ставам рано и ще сменям пижамата си с други дрехи.

Добрата концентрация, която е необходима, за да свършиш качествено максимално много работа за кратко време се плаши от пижамата като дявол от тамян.
Излизаш ли на свободна практика, ти трябва двойно по-голям самоконтрол.
Само така можеш наистина да разпределиш времето си правилно, за да ти стига за всичко: търсене на клиенти, договаряне на поръчки, писане на статии или каквато и да е друга възложена работа; и да не забравяш собствените си проекти.

Когато мине през първоначалното втрещяване, паника, чувство за слободия и опипване на почвата, фрийлансърът си съблича пижамата. Към спецификите на професията му – дизайнер, копирайтър, програмист, преводач – с които се е съобразявал до този момент, се прибавят и особеностите на това да е фрийлансър. Той просто става професионалист, на когото можеш да разчиташ.

Ти си фрийлансър и се чудиш откъде да я подхванеш? Започни с простите неща. Помни, че работата винаги изисква дисциплина и концентрация. За да не загубиш обаче усещането за свобода, което те мотивира и успокоява, съблечи дрехите, с които си спал и си облечи официалната работна пижама. Помага. 🙂