Опитваме се ние на първи март да сложим на дон Фелипе мартеница. (Това е синът ми – на година и три месеца.) Той бяга, мръщи се, дърпа се и в крайна сметка с баща му решаваме да го оставим на мира.
Говорим си двамата, дон Фелипе се мотка наоколо, доволен че е станало на неговата, и изведнъж забелязва, че на ръцете ни има нещо непознато за него – мартеници. Приближава се, подръпва ги, пощипва ги. Ние се възползваме от момента и подкупващо му сочим една гривна: „Искаш ли да ти вържем и на теб?“. Хлапето се съгласява и вече омартеничено отива да си играе.
След малко забелязвам, че се върти като котка, дето си гони опашката и очевадно се бори с нещо. Приближавам се – с мартеницата се бори. Пречи му и се опитва да я свали от ръката си. За съжаление не знае как и я стяга, вместо да я разхлаби. Все пак, докато да се намеся, намира начин да се отърве от нея. Хвърля я и победоносно се оттегля при кубчетата си.
Разказвам ти тази история, защото тя ми помогна да формулирам три принципа за успешен фрийланс, които следвам от самото начало на моята свободна практика без досега да съм ги осъзнавала напълно. Прегледай ги, вярвам че ще са полезни и на теб.
