Откъде работя днес: Пирин, Родопите, Стара планина

В края на юни и началото на юли пътувах из Пирин, Родопите и Стара планина и ще ти разкажа как стои положението с интернета и условията за работа и почивка за фрийлансъри в Сандански, Ковачевица, Ягодина и Медвен.

Сандански

Не бях ходила в Сандански от детските си години. Градът е спокоен, храната - от баничките до засуканите манджи - отлична, паркът - място, на което е грехота да се занесеш с лаптоп. Наехме малък тавански апартамент с две тераси в къща за гости с екзотичното име „Тиха природа“. Препоръчвам я с две ръце. Беше наистина тихо, уютно, с гледка. Интернетът беше отличен.

Сутрин, преди да напече слънцето, работех на терасата.
Сандански за фрийлансъри

След това се местех в най-ниската част на кухнята. (От малка обичам да си играя на пода.)

Сандански за фрийлансъри

Апартаментът ни беше толкова приятен и тих, че не съм търсила кафене, от което да работя. Препоръчвам ти да се съсредоточиш върху задачите си, за да ги приключиш по-бързо и след това да излезеш на разходка. Ако паркът ти омръзне, пробвай екопътеките и пообиколи района, заслужава си. Градският открит басейн с минерална вода пък не е посещаван особено през седмицата. Хората идват да поплуват след работа, което значи, че през целия ден той е почти изцяло на твое разположение.

Ковачевица

Ковачевица

Ковачевица е още едно място - след Саламанка и Гранада - в което ми остана сърцето. Нямам представа как е, когато отворят всички къщи за гости и механи, ние бяхме сами в цялата къща, хранихме се в кръчмата на главната улица и срещнахме повече котки отколкото хора. Тишината и спокойствието ти помагат да се концентрираш и да си свършиш работата по-бързо. Можеш да работиш в двора на къщата, в която си отседнал, в механата или на чардака. Имаш нужда от повече оживление - хора да минават, радио да свири, кола да се чува от време на време? Не съм сигурна, че те разбирам, но можеш да седнеш на някоя от външните маси на кръчмата на главната улица или под върбата до чешмата, пак на главната улица - има много удобна маса с две столчета, направени от пънове.

Най-добре е да си подготвен с мобилен интернет, за да не се изненадаш неприятно на място и да излезеш в принудителна отпуска до края на престоя си в Ковачевица.

Ягодина

И тук, както и в Ковачевица, малко работих, повече гледах и се дивях на красотите около мен. Отседнахме в къща за гости „Столетникът“, препоръчвам ти я. Просторни стаи, безукорна чистота и добър интернет. Има една люлка на долната тераса, която гледа към отсрещния планински склон. Сядаш, люлееш се и очите ти се пълнят със зелено и синьо, а сърцето ти добива формата на борова шишарка.

В къщата се предлагат родопски специалитети и традиционни за региона ежедневни гозби. Единият ден си казваш какво искаш за хапване, на другия го получаваш. Всичко е прясно, приготвено специално за теб.

Люлката е достатъчно широка, ако ти се наложи, може да седнеш да работиш на нея или на някоя от масите в механата. Наблизо са пещерата „Дяволското гърло“ и Ягодинската пещера. Ако влизаш във втората, непременно посети след това и древното жилище от четвъртото хилядолетие преди Христа, открито при естествения вход на пещерата. Беседата и чудесният човек, който я изнася, ще ти помогнат да си създадеш доста пълна картина за житието-битието на хората, обитавали пещерата. Ние се запознахме и с три скални катерици, които живееха в нея - Тити и две по-срамежливи негови приятелчета.

Не пропускай да се качиш и до „Орлово око“. От Ягодинската пещера тръгват джипове - разходката е 30 минути и струва 10 лв. на човек. Ние решихме да се качим до върха пеша, по пътеката, която тръгва от село Ягодина. Час и половина качване, час и половина слизане. Не знам как е с джип, но бавното изкачване към върха разкрива такива гледки, че ще забравиш задъхване и умора.

Медвен

Медвен
Преди да се върнем на морето минахме и през Медвен. Наблизо са Синият вир - красиво място, за съжаление скалите около него са осеяни с фасове, кутии, салфетки и бутилки от минерална вода; и Жеравна. Бяхме в къща-музей „Йордан Йовков“, художествената галерия и впечатляващата къща на Руси чорбаджи. От нея добиваш представа как се е живяло в Жеравна, когато селото е било в разцвета си.

В самия Медвен бяхме отседнали в Джендовата къща. Хубавото беше, че нямаше други гости и бяхме сами. Къщата е на  около 200 години. Интересно преживяване е да се мотае човек из стаите й и да осъзнае, че спи в някогашния зимник. Лошото беше хигиената на мястото. Може би е добра идея да си потърсиш друга къща.

В Джендовата къща нямаше интернет. Предложиха ни мобилен, но аз предпочетох да ползвам моя. Телефонът се закачи на 2G и така си кретах бавно и славно през цялото време. Може би в другите къщи положението е по-добро, нямам представа. Ако отидеш и имаш впечатления от други места за настаняване и интернета в тях, ще се радвам да ги споделиш.

Това беше моят кратък обзор. Чувствай се свободен да се похвалиш откъде работиш ти това лято. Трябва само да ми пишеш на mogilska/at/gmail.com. Не забравяй да изпратиш също кратко представяне на твоята дейност и линк към портфолиото ти.

Успешна работно-почивна седмица от мен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *