Свободна практика или за смисъла на играта

Текстът е публикуван във февруарския брой на списание “Жената днес”



Фрийлансърът е като състезател по модерен петобой. Той трябва да бъде еднакво добър в няколко дисциплини.

Стрелба. За да открива и отвоюва за себе си изпълнението на подходящите проекти.

Фехтовка. Ако не знае да води преговори, човекът, работещ на свободна практика е обречен на гладна смърт.

Плуване. Умението да си разпределя силите, да знае кога трябва да спре и да си поеме въздух и кога да изплува още една дължина, т. е. да поеме още малко работа, също е жизненоважно.

Конен спорт. Самодисциплината е това, което замества така мразените началници. Освен това фрийлансърът трябва да усеща кога да стегне мускули, да запази спокойствие и да бутне нещата в посоката, в която иска.

Бягане. Има проекти и клиенти, които са примамливи, но е ясно, че – по ред причини – нищо няма да се получи. Затова фрийлансърът трябва да може да казва „не”. И да бяга. Бързо. Категорично. И надалеч.

Естествено трябва да е най-добър в шестата дисциплина – собствената си професия – дизайнер, журналист, художник, копирайтър, програмист.


            Само че всичко това човек го разбира доста по-късно. Когато започваш, знаеш само едно – ще работиш по-малко за повече пари. Това е най-честата причина, която хората са изтъквали пред мен в полза на свободната практика. Винаги ми се е искало да ги попитам, наистина ли вярват, че фрийлансърът е извънземно, за което не важат земните правила. Защото, кажете ми, кой от вас работи по-малко за повече пари? А?

            Не ме разбирайте погрешно. От две години и половина работя като копирайтър на свободна практика. Пристрастена съм. Не бих заменила сегашния си професионален живот с друг. Просто преди да се хванеш на хорото, трябва да си сигурен, че ще издържиш на темпото.


            Да работиш на свободна практика не означава да спиш до късно, да пиеш кафе до още по-късно, да отидеш на кино, да вземеш децата от училище и ако ти остане време, да свършиш нещо. Означава да умееш да си разпределяш времето. Да знаеш, че никой няма сам да те покани да му свършиш работа – топката е в твоето поле. И да помниш, че свободата е огромна отговорност.  


            Най-трудно е да не свикваш с отношението. Когато твои колеги на нормална работа, те попитат къде работиш сега и ти отговориш: „На свободна практика съм.”, четеш в очите им възхищение, примесено с лека завист. И това някак гъделичка самолюбието ти. Но когато те потърси потенциален клиент, той често се държи така, сякаш ти оказва висша милост. И започва да ти извива ръцете – ще работиш в по-кратки срокове, за по-малко пари и ще свършиш повече работа. Ти си на свободна практика. Нямаш заплата. Нямаш фирма, която да те пази. Нямаш нищо, освен увереността в собствените си умения и професионализъм. Трябва да ги отстояваш. Това звучи лесно на теория, но е по-трудно на практика. Особено в началото, когато сметките се трупат в пощенската ти кутия, компютърът прашасва, а телефонът сякаш изобщо не е изобретен и затова никой не ти се обажда.


            Негативите и проблемите, с които трябва да се справяш ежедневно и за които не си подготвен, изскачат един след друг – забавят ми плащането, не знам как се ценообразува, откъде да си намеря нови клиенти, изобщо не искат да ми платят, как да се държа на първа среща с клиент, кога трябва да дам отстъпка от цената и колко да бъде, защо ме третират като второ качество човек.


Хубавото е, че всичко се учи. Ако наистина искаш да работиш на свободна практика, след по-малко от година вече няма да си в прединфарктно състояние, когато определяш цена, раздиран от противоречивото желание да вземеш поръчката без да продадеш труда си твърде евтино. И няма, няма, няма да позволяваш да те правят на маймуна. Но това ще дойде с времето.


            По-важно е какво друго ще ти даде свободната практика. (Защото вече си наясно – „ще работя по-малко за повече пари” не съществува като опция.)

            Ще ти даде самочувствие и увереност. Защото ти се справяш. Сам. С всичко. Кога по-добре, кога по-зле, но зависиш само от собствените си умения. И те не те предават. Дори напротив.

            Ще те срещне с нови хора. Много фрийлансъри казват, че им липсват колегите в офиса. Ако се замислиш обаче, в офиса ти всеки ден срещаш едни и същи хора. Когато си на свободна практика, за един ден можеш да се срещнеш с двама пълни ненормалници, един работохолик, един алкохолик и един наистина свестен човек, с когото ще работиш дълго и добре. Някои от тези хора ще ти станат приятели. Други ще ти оказват професионална подкрепа. Трети ще те търсят за съвет. Ще се научиш да слушаш, да проявяваш такт и толерантност, да отстояваш себе си и най-вече да използваш всяка една възможност. Думата „после” просто ще изпадне от речника ти. 


            Когато си на свободна практика, започва наистина да те вълнува какво се случва около теб. Просто усещаш на собствен гръб всяка икономическа, социална и каквато-друга-се-сетиш промяна. Тогава проявяваш онази форма на егоизъм, която уважавам най-много – опитваш се да промениш статуквото, вършейки смислени неща. Осъзнаваш простата истина, че ако е добре за другите, ще е добре и за теб. А ти искаш именно това – да е добре за теб. С времето разбираш, че парите са важни, но не по-малко важно е удовлетворението, което ти носят положените усилия. Виждаш как направеното от теб дава плод. И дори най-малкият отклик от страна на непознати хора те кара да летиш.


Разбира се, продължаваш ежедневно да се сблъскваш с нови проблеми. Понякога нямаш работа или някой се опитва да ти докаже, че си фрийлансър, само защото си неспособен да си намериш истинска работа. Но ти вече знаеш, че можеш да се справиш. И това е наистина достатъчно.

Може да не си олимпийски шампион по модерен петобой, но си добър играч в собствената си игра. А от това по-смислено няма.
8 Comments
  1. чудесна статия, както винаги изключително добре си представила вътрешната борба на стартираюия фрийлансър!

    Само с едно нещо не мога да се съглася… не е вярно, че няма опция ‘работиш по-малко, печелиш повече’ – като щатен работник ми се е налагало да работя по 50-60 часа седмично за 600-700 лв. Сега мноооого рядко аботя по повече от 25 часа на седмица, а вземам в пъти повече… Да, трябва организация, самодисциплина, професионализъм и всичко, ама всичкош което си изброила; и да, свободата е отговорност и най-големият подарък на фрийланса; но да работиш по-малко и да печелиш повече е съвсем истинско, реално случващо се предимство 🙂

  2. Радвам се, че статията ви е харесала.
    Диана, хубаво е, че си постигнала това съвършенство. 🙂 Аз имам поръчки, при които за малко работа, взимам доста пари, но като цяло мога да кажа, че трудът си е сериозен. Просто, за разлика от фиксираната заплата, която човек взима в офиса независимо колко работи, като фрийлансър за повечето часове работа взима повече пари. Но като цяло, особено, когато си начинаещ, просто не е вярно, че работиш по-малко и взимаш повече пари. Всяко нещо идва с времето. Или не идва въобще. 🙂

  3. така, така – права си – в началото определено работиш повече, отколкото вземаш пари – хахаха – и определено не искам да кажа, че фрийлансът е песен – НЕ е, трудно е и се иска постоянство, професионализъм и… абе, много добре си си казала какво се иска 😉

    само исках да подчертая, че рано или късно, можеш да достигнеш баланса, за който говоря – по-малко работа, повече пари 🙂

    и още нещо да добавя – моят опит е по чуждестранни сайтове с проекти; не знам как щяха да стоят нещата, ако работех на БГ пазар…

  4. Здравейте, сега търся… и попадам на вас. Питам: като как се регистрирате, за да упражнявате свободната си практика, по българските закони за развиване на дейност? Моите интереси за дейност са в областта на “консултиране за справяне с проблеми, чрез психо-енергийни техники”.
    Благодаря, за евентуалните отговори или насоки!

  5. Здравейте, можете да се регистрирате като самонает.За целта трябва да прочетете условията и изискванията и да си подготвите документите. Успех.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *