Успехът на третия брат – моето новогодишно пожелание за теб

Въртях, суках, писах ти специални пожелания, пробвах да ти разкажа няколко коледни, а после и предновогодишни истории, но не ми се получи. Истината е, че написаното по-долу, е единственото и най-истинско нещо, което мога да ти пожелая в края на 2018 и началото на 2019 година. 

Ако имаш нужда от допълнително окуражаване и напътствия, прочети миналогодишната кратка статия „3 важни за фрийлансъра неща през следващата година“. Уверявам те, че и трите ще са валидни и през 2019. 

И така… 

Когато бях малка, си мислех, че всички герои в книгите са умни. Щом са заслужили да ги разкажат, значи не може да са глупави, нали? Това е било вероятно заради приказките, в които глупавият герой – най-малкият син, най-малката дъщеря – всъщност винаги излизат умни, добри, работливи и си намират щастието именно заради тези си качества. В детските ми очи да си глупав беше непростимо. Помня, че се почувствах лично обидена и предадена, когато осъзнах, че глупаците съвсем не са рядкост в книгите.

Когато бях малка/много-млада, си пожелавах да стана легенда. 
Сега си пожелавам здраве. За мен и за всички, които обичам. Струва ми се, че останалото можем да си набавим сами. Като тези глупави герои от книгите, които печелят накрая. Или като епизодиците, които остават на сцената след като са изнесени труповете, след опустошенията, разделите, несполуките и всички значими драми, преживени от главните герои.

Честита Коледа и успешна Нова година. Постъпвай както би постъпил третият брат (или най-малката сестра). Ако действието на приказките се развиваше в наши дни, и двамата вероятно щяха да са фрийлансъри. И бъди здрав. 

п.с. Сподели този пост, или пък сподели любимия си пост от блога за тази година, с приятели и колеги. Като резултат едва ли ще спечелиш от държавната лотария или ще бъдеш затиснат от тонове щастие, но ще помогнеш на мен и други фрийлансъри. Благодаря ти.