Проучване за фрийлансърите по света и по-малко у нас

По една случайност участвах в 2010 Global Freelancer Survey. Проучването, проведено от Freelance Switch, обхваща всички аспекти, касаещи професионалния живот на фрийлансъра:
как намира клиенти;
какви пари получава;
как свободната практика се отразява на качеството му на живот – свободно време, осигуровки.

Резултатите и изводите от него са публикувани в книгата Freelance Confidential. Може би ще ви е интересно да се запознаете с една малка част от тях. Нищо, че в някои отношения, нещата в България стоят съвсем различно. Ще се опитам да ви спестя собствените си размисли и страсти по темата. Поне засега.

Почти 50% от всички фрийлансъри, взели участие в изследването, нямат друга работа.
50% от тях твърдят, че работните им часове са по-малко отколкото, когато са били служители във фирма. Почти по равно са тези, които работят повече и тези, които се напрягат толкова, колкото и когато са били на трудов договор.

Останала съм с впечатление, че българските фрийлансъри предпочитат клиентите от чужбина. По света практиката не е съвсем такава.

Едва 5% работят изцяло с чужди клиенти и почти 50% само с клиенти от собствената си страна.
Аз лично влизам в тези 6,6%, които се грижат предимно за местни клиенти и понякога работят по чуждестранни проекти.

Няма да задълбавам в детайли относно парите, които печели един фрийлансър годишно. (Това зависи от професията, натрупаните години опит и т.н.)
Ето каква е средната часова ставка за някои от най-разпространените фрийлансърски професии:

уеб дизайнер – $59.86
копирайтър – $48.00
графичен дизайнер – $45.71
илюстратор – $44.91

Големият въпрос “Как фрийлансърът определя цена?” се решава по няколко начина:

25,3% го карат на око, т. е. дават приблизителна цена;
15,7% работят само с фиксирани цени;
6,4% са на часова ставка;
52,6% определят цената и подхода при ценообразуването според проекта.

Интересен беше въпросът какви пари заработва фрийлансърът след като осигури тези за основни разходи. Повече или по-малко отколкото, когато е бил служител на пълен работен ден.

Цели 48,7% твърдят, че изкарват по-малко.
За 24% няма разлика.
Само 27% печелят повече.

Въпреки това по-голямата част от хората смятат, че свободната практика им позволява да работят по по-интересни проекти и да се справят с по-големи предизвикателства в професията си. Аз охотно се присъединявам към тях.

За десерт оставих най-важния резултат:

94% от всички анкетирани твърдят, че са по-щастливи като фрийлансъри.

Не се сещам за нищо по-важно.
Все пак ясно е, че едно нещо е винаги за сметка на друго.
Важното е цената да ви устройва.

Съвети за общуване с клиенти в skype, част 2

Когато говориш и използваш камера

Надявам се предният пост да ти е бил полезен.
Или ти не пишеш в skype, а говориш и ползваш камера? В този случай също е добре да съобразиш някои неща.

1. Когато говориш със слушалки и микрофон, който е много близо до устата ти, не пуши и не пий нищо. В противен случай събеседникът ти ще чува неприятни и доста силни звуци, за които не подозираш. Това ще го разсейва, дразни и той ще бърза да приключи разговора. А и да не бърза, няма да свършите кой знае каква работа.

2. Елиминирай всички разсейващи фактори. Не говориш със слушалки, а на вградения микрофон на компютъра? Ако не си включил камерата и много ти се пуши, давай. Но според мен това ще те разсейва и може да изпуснеш нещо важно, свързано с договарянето на предстоящ проект или някоя подробност по текущата ти работа. По-добре си води записки, задавай въпроси.

Внимавай за няколко неща, които ще те ориентират как събеседникът възприема казаното от теб. Колко бързо ти отговаря? Прави ли големи паузи? Променя ли се скоростта, с която говори след определени твои изказвания? Използва ли помощни звуци за печелене на време: “хъм, ааа, ами” и подобни, както и покашляния и прочиствания на гърлото.

3. Добре е да си се подготвил предварително и да говориш кратко и ясно. Строго по темата. Предимството на писането в skype е, че имаш повече време за размисъл или проверка на някой факт. В момента, в който използваш микрофон, времето драстично намалява. Не можеш да се върнеш назад и да провериш какво си изпуснал, затова – концентрирай се. Все едно се срещаш с клиента на живо. Не позволявай на разстоянието между вас да те успокоява.

4. Не знам за теб, но аз не обичам да използвам камерата на компютъра в къщи. Понеже нямам офис, понякога се налага. Ако включваш твоята камера, докато говориш с клиенти, предлагам ти да вземеш предвид няколко неща.

Какво има около теб. Избери къде да поставиш компютъра, така че да не се виждат дрехи, легло, чинии, чаши. Хубавото е, че можеш да избереш все пак какъв да е фонът зад теб – гола стена, лавица с книги, календар, плакат, картина…

Как изглеждаш ти самият. Не, сериозно ли си още по пижама? Нали вече говорихме по въпроса. Ако си с ролки на главата или смешно кукуригу, за да не ти влиза косата в очите – махни го. Ако не си се бръснал 3 дни и знаеш, че ще водиш skype разговор с клиента си, обръсни се. Въобще, не забравяй, че той те вижда.

Дръж се професионално. Разкарай котката от клавиатурата, затвори кучето в другата стая и си изхвърли пепелника. Не ръкомахай много и гледай в камерата. Създай на събеседника си чувството, че го гледаш в очите.

И ако си хремав, кашляш и имаш вопиюща нужда да си издухаш носа, никога не го прави близо до микрофона или пред камерата.

Сигурна съм, че има още неща, които могат да се кажат по темата, затова вероятно ще я продължа по-нататък. Мислиш, че всичко, което ти казвам е близко до акъла? Много се радвам, значи вече спазваш всички тези малки правила за разговор по skype с клиенти. 🙂

Малките неща

Надявам се, че не си правил това през почивните дни. Да стоиш и да хипнотизираш e-mailа си няма ефект. Ако получиш писмо от клиент и отговориш половин ден по-късно, той няма да те сметне за несериозен. Не забравяй, че естественото състояние на хората не е да висят пред компютъра 12 часа на ден и да отговарят на всеки мейл със светкавична бързина. Дори според мен е вредно да го правят, защото светкавичните отговори предполагат твърде малко обмисляне и твърде много импулсивност. В отношенията и договорките между клиент и фрийлансър трябва да има по-малко и от двете. Всяко нарушение на баланса може да е пагубно.

Надявам се, че няма да правиш това и докато работиш. Определи си време, в което проверяваш мейла, отговаряш на запитвания, пишеш оферти, кандидатстваш за нови поръчки. Когато свършиш с всичко, съсредоточи се върху текущата си работа.
Не проверявай пощата си час по час. Вярно е, че ти отнема една минута. Но колко време ти е нужно, за да се съсредоточиш отново върху работата си?

Планирай. Планирай. Планирай. И то с лист и химикал под ръка. Прави го в края на всеки работен ден, за да си спокоен за следващия.
Не променяй графика си, освен ако не се случи нещо наистина извънредно и неотложно.

Смяташ, че отдавна знаеш всичко това. Чудесно! Изпълняваш ли го?
Понякога малките неща се оказват определящи за успеха ти. Не ги подценявай.

Ако не вярваш на мен, прочети какво казва Сет Годин по въпроса.
Наминавай и през блога на Freelance Switch, откъдето е комиксът.

И не забравяй да се връщаш тук. Аз ще продължа да описвам патилата си и да извличам ценни поуки за себе си и полезни, надявам се, съвети за теб.

Успешна седмица!

Фрийлансърът, клиентът и честността 2

В предишния пост по темата писах защо е нужно да сме честни с клиента и да не взимаме поръчка, ако не сме убедени, че можем да се справим.
Сега искам да разгледам друг случай.

Получаваш запитване от клиент дали можеш да довършиш работата по съдържанието на сайт, който вече е пуснат. Да добавиш един или два текста.
Разглеждаш сайта. Забелязваш някои пропуски. Даваш си сметка, че ако не се поправят, каквото и да напишеш няма да е ефективно. Имаш два варианта:

1. Пишеш това, което клиентът иска от теб, прибираш парите и приключваш случая.

2. Сядаш и описваш всичко, което според теб не е наред. Даваш предложение как може да се поправи и казваш колко ще струва. След това пишеш на клиента много внимателен и подробен мейл. Обясняваш му, че не искаш да го обидиш, но за да бъде сайтът му ефективен, смяташ, че трябва да се направят определени промени. Прилагаш файла с описанието и чакаш.

Вярно е, че клиентът може да се обиди и да загубиш поръчката. Мисля обаче, че ако държиш на професионализма си и през ум няма да ти мине да си затраеш. Рискът да си честен си струва по няколко причини:

Удовлетворение. Можеш да направиш нещо наистина качествено, което да е полезно за клиента ти и за неговите клиенти.
Доверие. Ако клиентът оцени честността ти, ще работите добре заедно, а може да си спечелиш и поръчки за в бъдеще. От него или от негови партньори.
Пари. Ако се договорите и започнеш да правиш промени по цялостното съдържание, цената ще е различна от тази за дописване на два текста.

Все пак се колебаеш, дали да не избереш първия вариант? Помисли си. Щом клиент ти предлага да довършиш вече започната работа, вероятно не е доволен от предишния копирайтър. Може и да не може да обясни къде е проблемът. Не е и нужно. Това е твоя работа. Ако си затраеш и не я свършиш, клиентът пак ще е недоволен и така или иначе ще се разделите.

Затова пак ти повтарям.
Бъди честен. Помага. На другите около теб. Но най-вече на теб.

п.с. Нужно ли е да казвам, че избрах вариант две и нямам никакви съжаления по въпроса? 🙂

п.п.с. Не е важно дали си копирайтър или дизайнер – честността е най-добрата политика. Честно.

Ignite отклонение

Станал си фрийлансър, защото не си успял да си намериш работа? Сигурно с течение на времето си открил и други причини, които всъщност са те подтикнали да останеш на свободна практика. Сигурно си имаш своите малки лудости, мании и неща, които обожаваш да правиш. Следващите редове са специално за теб.

Тази седмица участвах в първия Ignite за България. Говорих за това, което напоследък ме вълнува най-много – фрийланса. 🙂

Каква е идеята на Ignite?
Всеки, който иска, може да участва. Няма ограничение в темите на презентациите. Правилата са три:

имаш на разположение 5 минути;
презентацията задължително съдържа 20 слайда;
те се сменят автоматично на всеки 15 секунди.

Защо препоръчвам да участваш и ти?

1. Можеш да разкажеш на повече хора защо това, с което се занимаваш, е страхотно. Не. Няма значение с какво се занимаваш. Важното е да ти харесва. Много.
2. В момента, в който започнеш да се подготвяш, разбираш, че това не е като презентацията, която правиш за клиенти. Различно е. Времето е наистина малко. Можеш да кажеш само най-важното. Ще спечелиш повече, ако наблегнеш на емоцията. Целта е не да представиш цял проект. Целта е да заразиш някого със своите идеи. Ще откриеш поне още един начин за въздействие върху хората.
3. Учиш се да говориш за това, което е важно за теб, пред по-голяма аудитория. Не е лесно.
4. Публиката е страшно добронамерена. При толкова усмихнати хора насреща ти, няма как да не се справиш добре.
5. Усещането, след края на презентацията, когато непознати си говорят с теб и разбираш, че ви вълнува едно и също, е… Направо можеш да се пристрастиш към него.
6. Създаваш нови контакти.
7. Забавляваш се.

За мен преживяването беше полезно и надъхващо. Успях да науча няколко нови неща за това, което правя, за начина, по който хората приемат говоренето за фрийланс и как да си контролирам притеснението (тези, които си глътват езика преди среща, могат скоро да очакват публикация по темата).
Тази седмица ще кача видео от събитието и ще можеш да гледаш самата презентация. Междувременно следи програмата на Ignite и участвай. Заслужава си.