Category Archives: Uncategorized

Ако си копирайтър, основното, което ти трябва е лист, химикал, огромно любопитство и добри умения за анализ и синтез. Всичко останало са екстри.
По заповед на щуката и по ваше желание този пост ще бъде за екстрите (разбирай програмите и сайтовете), които най-често ми помагат да си върша работата.

Единствената програма, без която не мога е Word. На нея пиша текстовете си и редактирам. Когато преди шест години започвах да работя като копирайтър, това ми се струваше най-отвратителната програма на света. Сега, понякога, продължава да е по-умна от мен.

Работя с Power Point, TextPad и Poedit. Борбата с Excel е безмилостно жестока, защото на нея правя таблиците си с поръчки, приходи и разходи. Не й схващам логиката и тя ми отмъщава винаги, когато може. Надявам се един ден да я победя.

Това е скромният ми арсенал. Има още две програми, които бих искала да разуча, защото ще ми помогнат да съм по-добра в писането на съдържание за уеб или по-скоро в по-ефективното му представяне пред клиентите, но не ми остава достатъчно време и засега ще ги задържа в тайна. Предпочитам да има с какво да се похваля на по-късен етап. 🙂

Идва ред на сайтовете: Google и Yandex.ru.
(Ползвам повечето неща, които Google предлага: Gmail, Google Calendar, Google Documents, Translator. Google Documents ми позволява да нанасям по текстовете корекции в реално време, така че клиентът да ги вижда, докато говорим в skype. Понякога ми е помагал повече и от най-смислената работна среща.)

Често посещавам:

eurodict.com
thefreedictionary.com/
mega.km.ru/alphabyte/
kakvo.org

Мисля, че с това моите патерици, зависещи от компютъра, се изчерпват.
Освен тях ползвам тълковен речник, синонимен речник и учебник по българска граматика за учители, студенти и ученици.

Всичко това, разбира се, са само отправни точки. В зависимост от темата и проекта, по които трябва да работя се опитвам да събера максимално количество информация. Чрез интернет, справочници, енциклопедии, книги, посещения на магазини и офиси.
Преди години, когато все още работех в офис, ми се наложи да обиколя магазините за боя в София и да разговарям с продавачите от позицията на клиент, за да мога да направя един проект за “Оргахим”. Беше забавно. За съжаление подобни експедиции ми се случват все по-рядко. Те изискват доста повече време и инвестиции от страна на клиента.

И като обобщение – патериците на фрийлансъра копирайтър са като патериците на останалите копирайтъри: учебник по българска граматика и всяко нещо, което може да ти помогне да научиш повече за клиента си.
Останалото зависи от теб.

***

Ще се радвам, ако и други колеги споделят кои програми и сайтове им помагат в ежедневната работа. Така може да се окаже, че всички имаме поне по една патерица повече.

По една случайност участвах в 2010 Global Freelancer Survey. Проучването, проведено от Freelance Switch, обхваща всички аспекти, касаещи професионалния живот на фрийлансъра:
как намира клиенти;
какви пари получава;
как свободната практика се отразява на качеството му на живот – свободно време, осигуровки.

Резултатите и изводите от него са публикувани в книгата Freelance Confidential. Може би ще ви е интересно да се запознаете с една малка част от тях. Нищо, че в някои отношения, нещата в България стоят съвсем различно. Ще се опитам да ви спестя собствените си размисли и страсти по темата. Поне засега.

Почти 50% от всички фрийлансъри, взели участие в изследването, нямат друга работа.
50% от тях твърдят, че работните им часове са по-малко отколкото, когато са били служители във фирма. Почти по равно са тези, които работят повече и тези, които се напрягат толкова, колкото и когато са били на трудов договор.

Останала съм с впечатление, че българските фрийлансъри предпочитат клиентите от чужбина. По света практиката не е съвсем такава.

Едва 5% работят изцяло с чужди клиенти и почти 50% само с клиенти от собствената си страна.
Аз лично влизам в тези 6,6%, които се грижат предимно за местни клиенти и понякога работят по чуждестранни проекти.

Няма да задълбавам в детайли относно парите, които печели един фрийлансър годишно. (Това зависи от професията, натрупаните години опит и т.н.)
Ето каква е средната часова ставка за някои от най-разпространените фрийлансърски професии:

уеб дизайнер – $59.86
копирайтър – $48.00
графичен дизайнер – $45.71
илюстратор – $44.91

Големият въпрос “Как фрийлансърът определя цена?” се решава по няколко начина:

25,3% го карат на око, т. е. дават приблизителна цена;
15,7% работят само с фиксирани цени;
6,4% са на часова ставка;
52,6% определят цената и подхода при ценообразуването според проекта.

Интересен беше въпросът какви пари заработва фрийлансърът след като осигури тези за основни разходи. Повече или по-малко отколкото, когато е бил служител на пълен работен ден.

Цели 48,7% твърдят, че изкарват по-малко.
За 24% няма разлика.
Само 27% печелят повече.

Въпреки това по-голямата част от хората смятат, че свободната практика им позволява да работят по по-интересни проекти и да се справят с по-големи предизвикателства в професията си. Аз охотно се присъединявам към тях.

За десерт оставих най-важния резултат:

94% от всички анкетирани твърдят, че са по-щастливи като фрийлансъри.

Не се сещам за нищо по-важно.
Все пак ясно е, че едно нещо е винаги за сметка на друго.
Важното е цената да ви устройва.

Надявам се, че не си правил това през почивните дни. Да стоиш и да хипнотизираш e-mailа си няма ефект. Ако получиш писмо от клиент и отговориш половин ден по-късно, той няма да те сметне за несериозен. Не забравяй, че естественото състояние на хората не е да висят пред компютъра 12 часа на ден и да отговарят на всеки мейл със светкавична бързина. Дори според мен е вредно да го правят, защото светкавичните отговори предполагат твърде малко обмисляне и твърде много импулсивност. В отношенията и договорките между клиент и фрийлансър трябва да има по-малко и от двете. Всяко нарушение на баланса може да е пагубно.

Надявам се, че няма да правиш това и докато работиш. Определи си време, в което проверяваш мейла, отговаряш на запитвания, пишеш оферти, кандидатстваш за нови поръчки. Когато свършиш с всичко, съсредоточи се върху текущата си работа.
Не проверявай пощата си час по час. Вярно е, че ти отнема една минута. Но колко време ти е нужно, за да се съсредоточиш отново върху работата си?

Планирай. Планирай. Планирай. И то с лист и химикал под ръка. Прави го в края на всеки работен ден, за да си спокоен за следващия.
Не променяй графика си, освен ако не се случи нещо наистина извънредно и неотложно.

Смяташ, че отдавна знаеш всичко това. Чудесно! Изпълняваш ли го?
Понякога малките неща се оказват определящи за успеха ти. Не ги подценявай.

Ако не вярваш на мен, прочети какво казва Сет Годин по въпроса.
Наминавай и през блога на Freelance Switch, откъдето е комиксът.

И не забравяй да се връщаш тук. Аз ще продължа да описвам патилата си и да извличам ценни поуки за себе си и полезни, надявам се, съвети за теб.

Успешна седмица!

В предишния пост по темата писах защо е нужно да сме честни с клиента и да не взимаме поръчка, ако не сме убедени, че можем да се справим.
Сега искам да разгледам друг случай.

Получаваш запитване от клиент дали можеш да довършиш работата по съдържанието на сайт, който вече е пуснат. Да добавиш един или два текста.
Разглеждаш сайта. Забелязваш някои пропуски. Даваш си сметка, че ако не се поправят, каквото и да напишеш няма да е ефективно. Имаш два варианта:

1. Пишеш това, което клиентът иска от теб, прибираш парите и приключваш случая.

2. Сядаш и описваш всичко, което според теб не е наред. Даваш предложение как може да се поправи и казваш колко ще струва. След това пишеш на клиента много внимателен и подробен мейл. Обясняваш му, че не искаш да го обидиш, но за да бъде сайтът му ефективен, смяташ, че трябва да се направят определени промени. Прилагаш файла с описанието и чакаш.

Вярно е, че клиентът може да се обиди и да загубиш поръчката. Мисля обаче, че ако държиш на професионализма си и през ум няма да ти мине да си затраеш. Рискът да си честен си струва по няколко причини:

Удовлетворение. Можеш да направиш нещо наистина качествено, което да е полезно за клиента ти и за неговите клиенти.
Доверие. Ако клиентът оцени честността ти, ще работите добре заедно, а може да си спечелиш и поръчки за в бъдеще. От него или от негови партньори.
Пари. Ако се договорите и започнеш да правиш промени по цялостното съдържание, цената ще е различна от тази за дописване на два текста.

Все пак се колебаеш, дали да не избереш първия вариант? Помисли си. Щом клиент ти предлага да довършиш вече започната работа, вероятно не е доволен от предишния копирайтър. Може и да не може да обясни къде е проблемът. Не е и нужно. Това е твоя работа. Ако си затраеш и не я свършиш, клиентът пак ще е недоволен и така или иначе ще се разделите.

Затова пак ти повтарям.
Бъди честен. Помага. На другите около теб. Но най-вече на теб.

п.с. Нужно ли е да казвам, че избрах вариант две и нямам никакви съжаления по въпроса? 🙂

п.п.с. Не е важно дали си копирайтър или дизайнер – честността е най-добрата политика. Честно.

Станал си фрийлансър, защото не си успял да си намериш работа? Сигурно с течение на времето си открил и други причини, които всъщност са те подтикнали да останеш на свободна практика. Сигурно си имаш своите малки лудости, мании и неща, които обожаваш да правиш. Следващите редове са специално за теб.

Тази седмица участвах в първия Ignite за България. Говорих за това, което напоследък ме вълнува най-много – фрийланса. 🙂

Каква е идеята на Ignite?
Всеки, който иска, може да участва. Няма ограничение в темите на презентациите. Правилата са три:

имаш на разположение 5 минути;
презентацията задължително съдържа 20 слайда;
те се сменят автоматично на всеки 15 секунди.

Защо препоръчвам да участваш и ти?

1. Можеш да разкажеш на повече хора защо това, с което се занимаваш, е страхотно. Не. Няма значение с какво се занимаваш. Важното е да ти харесва. Много.
2. В момента, в който започнеш да се подготвяш, разбираш, че това не е като презентацията, която правиш за клиенти. Различно е. Времето е наистина малко. Можеш да кажеш само най-важното. Ще спечелиш повече, ако наблегнеш на емоцията. Целта е не да представиш цял проект. Целта е да заразиш някого със своите идеи. Ще откриеш поне още един начин за въздействие върху хората.
3. Учиш се да говориш за това, което е важно за теб, пред по-голяма аудитория. Не е лесно.
4. Публиката е страшно добронамерена. При толкова усмихнати хора насреща ти, няма как да не се справиш добре.
5. Усещането, след края на презентацията, когато непознати си говорят с теб и разбираш, че ви вълнува едно и също, е… Направо можеш да се пристрастиш към него.
6. Създаваш нови контакти.
7. Забавляваш се.

За мен преживяването беше полезно и надъхващо. Успях да науча няколко нови неща за това, което правя, за начина, по който хората приемат говоренето за фрийланс и как да си контролирам притеснението (тези, които си глътват езика преди среща, могат скоро да очакват публикация по темата).
Тази седмица ще кача видео от събитието и ще можеш да гледаш самата презентация. Междувременно следи програмата на Ignite и участвай. Заслужава си.

Някъде прочетох, че човек е толкова богат, колкото дни може да си позволи да не работи. Мисля, че за фрийлансърите това важи с пълна сила.

За съжаление грипът не се съобразява с подробности като работата, която имаш да свършиш, и личните ти планове.
Независимо колко го убеждавах, че сега не ми е до него, той просто се нанесе. Дори ми донесе подарък – пакетче носни кърпи.

Усетите ли, че се разболявате, предупредете клиентите си, че няма да успеете да спазите сроковете и се отдайте на разюздано общуване с термометъра, възглавницата, буркана с мед и пилешката супа. Няма смисъл да се притеснявате за работата си, когато нищо не можете да промените. Просто кротувайте и събирайте сили.

Аз благодаря на моите търпеливи клиенти. На всички пожелавам приятна неделя, успешна седмица и бъдете здрави.

Благодаря ви, че взехте участие в анкетата.
Явно почти всички сме се сблъсквали с този проблем – некоректен с плащанията клиент.
Когато това се случи, освен, че се нарушава крехкият фрийлансърски паричен баланс, аз поне се чувствам унизена, безпомощна и яростна.

Когато започваш работа за нов клиент, се опитваш да го проучиш. Не винаги е възможно.
На първи срещи или разговори в скайп следиш за няколко неща:
– какво е цялостното му поведение;
– какви са изискванията, които има към теб;
– знае ли всъщност какво иска;
– доверява ли ти се като специалист или споменава, че и той би могъл да си направи сайта (разбирай да бъде дизайнер, копирайтър и програмист в едно),но просто няма тоя свободен един час;
– как се държи, когато обсъждате цената на услугата;
– готов ли е да ти даде аванс.

Но въпреки цялото ти внимание и опит, въпреки честната дума, въпреки договора, който подписваш с някои от клиентите си, може да сгрешиш. Аз не прецених клиента добре точно, когато си мислех, че вече имам достатъчно опит.

Какво се прави в такъв случай? Ако се усетиш на време, предполагам, че спираш да работиш, докато не се изясните и не получиш допълнителни пари или друг вид гаранции.
Ако си дизайнер, вероятно не пращаш работните файлове.
Какво правиш ако си копирайтър, не знам.
Можеш да предупредиш клиента, че щом не ти плаща, ще обявиш по форумите за фрийлансъри, че е некоректен. Не съм убедена, че това върши работа.

Аз все още не съм намерила ефективен начин, по който да се справям.
Видях, че петима души са гласували с “пробвали са се, но успявам да овладея ситуацията”.

Ще се радвам ако те и всеки друг, който има успешен опит, го споделят с нас.

Благодаря! 🙂