TEDxBG 2012 – не-фрийлансърски емоции

Независимо дали си фрийлансър или не - едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат, е да получиш потвърждение на собствените си вярвания, цели и стремежи, и кураж и подкрепа, за да продължиш да правиш това, което обичаш. 
Това беше най-ценното за мен на TEDxBG 2012

Имаше интересни и не толкова интересни презентации. В публиката имаше мърморковци и добронамерени хора. Имаше гафове и прекрасни моменти. Но не това е най-важното. 

Най-важното за мен беше, че срещнах хора, които правят това, в което вярват и което обичат. Намерили са смисъл. Намерили са начин. Действат. И виждат резултати. Може би не толкова мащабни, колкото им се иска. Може би не толкова бързо, колкото им се иска. И все пак усилията им дават плод. 

Комитата е направил подробен обзор на презентациите. Присъединявам се към мнението му. Особено що се отнася до презентациите на Мартин Маринов, Катрин Шулц и Златин Цветков. 

В края на деня основното послание за мен беше: 

"Прави нещата, които искаш. Не си търси извинения. Не си търси оправдания. Мисли. И действай."

Може би, защото това е, което ме интересува в момента. Може би, защото търся потвърждение на своите мисли и кураж, за да преодолея моите си страхове. 

Нали знаеш, всеки вижда това, което иска. И точно от тази гледна точка за мен TEDxBG 2012 беше прекрасен и обнадеждаващ. Дано и ти си намерил нещо за себе си. 

Моята седмица ще е прекрасна. Твоята, надявам се, също. 

Фрийлансърско коледно отклонение


Коледната картичка е дело на  Соня Попова.

Фрийлансър или не, надявам се, че си добре.
Заобиколен си от любимите си хора и изобщо не ти е до компютри и работа.

Надявам се, че сега, когато четеш този пост, вече е трети януари, а ти си отпочинал,
усмихнат, готов за нови подвизи. Ако е така, лека и успешна работа.

Ако, докато четеш това, все още е декември месец - веднага затвори този блог, изключи компютъра и излез на разходка с приятели. Обещавам ти, че ще е хубаво.

До скоро!

По заповед на щуката и по твое желание

Както си забелязал, този път нямаше неделни мъдрости.

Причината е, че пътувах. Ако те интересуват извън-копирайтърските-ми-занимания, можеш да хвърлиш едно око на другия ми блог или на сайта на художничката Албена Баева - Runabout project.

За да ти бъда полезна и тази седмица, имам следното предложение - напиши в коментарите какво искаш да прочетеш в "Свободна практика". Задай тема. Аз ще напиша пост. И готово.

Ако не измислиш нищо до края на седмицата, ще реша, че засега няма разминаване между това, което пиша и това, което ти е полезно. Но пък винаги оставам отворена за предложения.

Поздравявам те с този фрийлансърски комикс.

Повече комикси на тема "Фрийлансърът и неговите възходи и падения" можеш да намериш във Freelance Switch.

До следващата неделя!

Преди да стана фрийлансър и след това

Днес съм неприятно тъжна и ще се въздържа от даването на умни и не толкова умни съвети. Ще ви разкажа нещо.

Преди да стана фрийлансър бях копирайтър в криейтив студио. Бях доволна. Споменавала съм при какви условия работех. Отнасях се отговорно към работата си, защото я обичам. Много.
Колегите ми бяха, и си останаха, мои приятели. Имах достатъчно време и възможност да пиша, да чета, да се разхождам и да пътувам. Интересувах се от проблемите на близките си хора, от новите театрални постановки, филми и книги. Не мислех много за всичко останало, което се случва наоколо ми. Вероятно, защото при мен всичко си беше наред.

След като станах фрийлансър пак се интересувах от същите неща, но започнах да забелязвам и други, които касаят не само мен и близките ми. Просто бях принудена да се науча да виждам по-далече от носа си.
Открих, че светлото бъдеще е като среброто - бързо потъмнява, ако го използваш без да се грижиш за него.

С колкото повече проблеми се сблъсквам, толкова повече си мисля, че ако всеки от нас спре да мисли само за сегашния момент и как да изгази мътилката; ако винаги, когато решаваме нещо, мислим с перспектива и не само за себе си; ако правим каквото трябва, пък да става каквото ще, ще ни бъде много по-лесно и приятно да работим и да живеем точно тук.

Това е. И ми се струва, че изисква много по-минимални усилия от това просто да оцеляваме. Може да звучи наивно, твърде романтично или съвсем утопично. Но, както казах, днес съм неприятно тъжна и много исках да си кажа.

На вас ви пожелавам усмихната и успешна седмица.

п. с.
Заглавието на поста е препратка към страхотната книга на Ивайло Петров "Преди да се родя и след това". (Моето издание е от 1981 година, издателство "Христо Г. Данов". По-новите издания са със заглавие "Преди да се родя и след смъртта ми".)
Препоръчвам ви я.
Дори можете да започнете веднага, благодарение на chitanka.info.

Игра на сляпа баба за фрийлансъри и клиенти

Получаваш запитване от нов клиент. Изпращаш му оферта. Договаряте срокове. Остава само да ти изпрати имейл с потвърждение, че всичко е наред и започваш работа. Получаваш го.

Клиентът пише, че е съгласен с условията и предложенията ти и ще работите заедно. Но! Не пропуска да ти напише също, че всички фрийлансърски номера са му известни и че не можеш да го излъжеш така лесно. Щом си фрийлансър е ясно, че не спазваш срокове, шмекеруваш и не си изпипваш нещата.

И преди ми се е случвало да получавам мейли с подобно съдържание. Но тази седмица бяха два един след друг от хора, които сами са ме потърсили. И се замислих.

1. Знам, че клиентът не ме познава и не е длъжен да ми има доверие. И все пак той ме търси. Значи някак ме е намерил. Нещо е видял, прочел. По някаква причина ме е избрал. Толкова ли не вярва на собствения си избор?

2. Знам, че понякога клиентът не попада на точния фрийлансър и харчи едни пари без да получи свършена работа. Но пък аз също не винаги попадам на точните клиенти. Има няколко човека, от които никога няма да си прибера изработените пари. Това не ми пречи да се държа възпитано и да не обяснявам на всеки нов клиент, че ще ме излъже и няма да ми плати, защото по принцип клиентите са такива.

Клиентът рискува, когато започва съвместна работа с нов фрийлансър.
Фрийлансърът рискува, когато започва работа с нов клиент.
Никой от тях обаче не се замисля за риска и притесненията на отсрещната страна.

В началото и двете страни играят на сляпо и имат две възможности:

  • да тръгнат срещу другия с вързани очи и протегнати напред ръце, готови да одерат или да ударят;
  • да тръгнат с вързани очи и протегнати напред ръце, готови да уловят протегнати напред ръце.
На вас оставям да прецените в кой случай се работи по-ефективно.
Пожелавам ви да играете за победа. И успешна седмица.