Свободна практика или за смисъла на играта

Текстът е публикуван във февруарския брой на списание “Жената днес”



Фрийлансърът е като състезател по модерен петобой. Той трябва да бъде еднакво добър в няколко дисциплини.

Стрелба. За да открива и отвоюва за себе си изпълнението на подходящите проекти.

Фехтовка. Ако не знае да води преговори, човекът, работещ на свободна практика е обречен на гладна смърт.

Плуване. Умението да си разпределя силите, да знае кога трябва да спре и да си поеме въздух и кога да изплува още една дължина, т. е. да поеме още малко работа, също е жизненоважно.

Конен спорт. Самодисциплината е това, което замества така мразените началници. Освен това фрийлансърът трябва да усеща кога да стегне мускули, да запази спокойствие и да бутне нещата в посоката, в която иска.

Бягане. Има проекти и клиенти, които са примамливи, но е ясно, че – по ред причини – нищо няма да се получи. Затова фрийлансърът трябва да може да казва „не”. И да бяга. Бързо. Категорично. И надалеч.

Естествено трябва да е най-добър в шестата дисциплина – собствената си професия – дизайнер, журналист, художник, копирайтър, програмист.


            Само че всичко това човек го разбира доста по-късно. Когато започваш, знаеш само едно – ще работиш по-малко за повече пари. Това е най-честата причина, която хората са изтъквали пред мен в полза на свободната практика. Винаги ми се е искало да ги попитам, наистина ли вярват, че фрийлансърът е извънземно, за което не важат земните правила. Защото, кажете ми, кой от вас работи по-малко за повече пари? А?

            Не ме разбирайте погрешно. От две години и половина работя като копирайтър на свободна практика. Пристрастена съм. Не бих заменила сегашния си професионален живот с друг. Просто преди да се хванеш на хорото, трябва да си сигурен, че ще издържиш на темпото.


            Да работиш на свободна практика не означава да спиш до късно, да пиеш кафе до още по-късно, да отидеш на кино, да вземеш децата от училище и ако ти остане време, да свършиш нещо. Означава да умееш да си разпределяш времето. Да знаеш, че никой няма сам да те покани да му свършиш работа – топката е в твоето поле. И да помниш, че свободата е огромна отговорност.  


            Най-трудно е да не свикваш с отношението. Когато твои колеги на нормална работа, те попитат къде работиш сега и ти отговориш: „На свободна практика съм.”, четеш в очите им възхищение, примесено с лека завист. И това някак гъделичка самолюбието ти. Но когато те потърси потенциален клиент, той често се държи така, сякаш ти оказва висша милост. И започва да ти извива ръцете – ще работиш в по-кратки срокове, за по-малко пари и ще свършиш повече работа. Ти си на свободна практика. Нямаш заплата. Нямаш фирма, която да те пази. Нямаш нищо, освен увереността в собствените си умения и професионализъм. Трябва да ги отстояваш. Това звучи лесно на теория, но е по-трудно на практика. Особено в началото, когато сметките се трупат в пощенската ти кутия, компютърът прашасва, а телефонът сякаш изобщо не е изобретен и затова никой не ти се обажда.


            Негативите и проблемите, с които трябва да се справяш ежедневно и за които не си подготвен, изскачат един след друг – забавят ми плащането, не знам как се ценообразува, откъде да си намеря нови клиенти, изобщо не искат да ми платят, как да се държа на първа среща с клиент, кога трябва да дам отстъпка от цената и колко да бъде, защо ме третират като второ качество човек.


Хубавото е, че всичко се учи. Ако наистина искаш да работиш на свободна практика, след по-малко от година вече няма да си в прединфарктно състояние, когато определяш цена, раздиран от противоречивото желание да вземеш поръчката без да продадеш труда си твърде евтино. И няма, няма, няма да позволяваш да те правят на маймуна. Но това ще дойде с времето.


            По-важно е какво друго ще ти даде свободната практика. (Защото вече си наясно – „ще работя по-малко за повече пари” не съществува като опция.)

            Ще ти даде самочувствие и увереност. Защото ти се справяш. Сам. С всичко. Кога по-добре, кога по-зле, но зависиш само от собствените си умения. И те не те предават. Дори напротив.

            Ще те срещне с нови хора. Много фрийлансъри казват, че им липсват колегите в офиса. Ако се замислиш обаче, в офиса ти всеки ден срещаш едни и същи хора. Когато си на свободна практика, за един ден можеш да се срещнеш с двама пълни ненормалници, един работохолик, един алкохолик и един наистина свестен човек, с когото ще работиш дълго и добре. Някои от тези хора ще ти станат приятели. Други ще ти оказват професионална подкрепа. Трети ще те търсят за съвет. Ще се научиш да слушаш, да проявяваш такт и толерантност, да отстояваш себе си и най-вече да използваш всяка една възможност. Думата „после” просто ще изпадне от речника ти. 


            Когато си на свободна практика, започва наистина да те вълнува какво се случва около теб. Просто усещаш на собствен гръб всяка икономическа, социална и каквато-друга-се-сетиш промяна. Тогава проявяваш онази форма на егоизъм, която уважавам най-много – опитваш се да промениш статуквото, вършейки смислени неща. Осъзнаваш простата истина, че ако е добре за другите, ще е добре и за теб. А ти искаш именно това – да е добре за теб. С времето разбираш, че парите са важни, но не по-малко важно е удовлетворението, което ти носят положените усилия. Виждаш как направеното от теб дава плод. И дори най-малкият отклик от страна на непознати хора те кара да летиш.


Разбира се, продължаваш ежедневно да се сблъскваш с нови проблеми. Понякога нямаш работа или някой се опитва да ти докаже, че си фрийлансър, само защото си неспособен да си намериш истинска работа. Но ти вече знаеш, че можеш да се справиш. И това е наистина достатъчно.

Може да не си олимпийски шампион по модерен петобой, но си добър играч в собствената си игра. А от това по-смислено няма.

TEDxBG 2012 – не-фрийлансърски емоции

Независимо дали си фрийлансър или не – едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат, е да получиш потвърждение на собствените си вярвания, цели и стремежи, и кураж и подкрепа, за да продължиш да правиш това, което обичаш. 
Това беше най-ценното за мен на TEDxBG 2012

Имаше интересни и не толкова интересни презентации. В публиката имаше мърморковци и добронамерени хора. Имаше гафове и прекрасни моменти. Но не това е най-важното. 

Най-важното за мен беше, че срещнах хора, които правят това, в което вярват и което обичат. Намерили са смисъл. Намерили са начин. Действат. И виждат резултати. Може би не толкова мащабни, колкото им се иска. Може би не толкова бързо, колкото им се иска. И все пак усилията им дават плод. 

Комитата е направил подробен обзор на презентациите. Присъединявам се към мнението му. Особено що се отнася до презентациите на Мартин Маринов, Катрин Шулц и Златин Цветков. 

В края на деня основното послание за мен беше: 

“Прави нещата, които искаш. Не си търси извинения. Не си търси оправдания. Мисли. И действай.”

Може би, защото това е, което ме интересува в момента. Може би, защото търся потвърждение на своите мисли и кураж, за да преодолея моите си страхове. 

Нали знаеш, всеки вижда това, което иска. И точно от тази гледна точка за мен TEDxBG 2012 беше прекрасен и обнадеждаващ. Дано и ти си намерил нещо за себе си. 

Моята седмица ще е прекрасна. Твоята, надявам се, също. 

Фрийлансърско коледно отклонение


Коледната картичка е дело на  Соня Попова.

Фрийлансър или не, надявам се, че си добре.
Заобиколен си от любимите си хора и изобщо не ти е до компютри и работа.

Надявам се, че сега, когато четеш този пост, вече е трети януари, а ти си отпочинал,
усмихнат, готов за нови подвизи. Ако е така, лека и успешна работа.

Ако, докато четеш това, все още е декември месец – веднага затвори този блог, изключи компютъра и излез на разходка с приятели. Обещавам ти, че ще е хубаво.

До скоро!

По заповед на щуката и по твое желание

Както си забелязал, този път нямаше неделни мъдрости.

Причината е, че пътувах. Ако те интересуват извън-копирайтърските-ми-занимания, можеш да хвърлиш едно око на другия ми блог или на сайта на художничката Албена Баева – Runabout project.

За да ти бъда полезна и тази седмица, имам следното предложение – напиши в коментарите какво искаш да прочетеш в “Свободна практика”. Задай тема. Аз ще напиша пост. И готово.

Ако не измислиш нищо до края на седмицата, ще реша, че засега няма разминаване между това, което пиша и това, което ти е полезно. Но пък винаги оставам отворена за предложения.

Поздравявам те с този фрийлансърски комикс.

Повече комикси на тема “Фрийлансърът и неговите възходи и падения” можеш да намериш във Freelance Switch.

До следващата неделя!

Преди да стана фрийлансър и след това

Днес съм неприятно тъжна и ще се въздържа от даването на умни и не толкова умни съвети. Ще ви разкажа нещо.

Преди да стана фрийлансър бях копирайтър в криейтив студио. Бях доволна. Споменавала съм при какви условия работех. Отнасях се отговорно към работата си, защото я обичам. Много.
Колегите ми бяха, и си останаха, мои приятели. Имах достатъчно време и възможност да пиша, да чета, да се разхождам и да пътувам. Интересувах се от проблемите на близките си хора, от новите театрални постановки, филми и книги. Не мислех много за всичко останало, което се случва наоколо ми. Вероятно, защото при мен всичко си беше наред.

След като станах фрийлансър пак се интересувах от същите неща, но започнах да забелязвам и други, които касаят не само мен и близките ми. Просто бях принудена да се науча да виждам по-далече от носа си.
Открих, че светлото бъдеще е като среброто – бързо потъмнява, ако го използваш без да се грижиш за него.

С колкото повече проблеми се сблъсквам, толкова повече си мисля, че ако всеки от нас спре да мисли само за сегашния момент и как да изгази мътилката; ако винаги, когато решаваме нещо, мислим с перспектива и не само за себе си; ако правим каквото трябва, пък да става каквото ще, ще ни бъде много по-лесно и приятно да работим и да живеем точно тук.

Това е. И ми се струва, че изисква много по-минимални усилия от това просто да оцеляваме. Може да звучи наивно, твърде романтично или съвсем утопично. Но, както казах, днес съм неприятно тъжна и много исках да си кажа.

На вас ви пожелавам усмихната и успешна седмица.

п. с.
Заглавието на поста е препратка към страхотната книга на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това”. (Моето издание е от 1981 година, издателство “Христо Г. Данов”. По-новите издания са със заглавие “Преди да се родя и след смъртта ми”.)
Препоръчвам ви я.
Дори можете да започнете веднага, благодарение на chitanka.info.