Фрийлансърско отклонение между две почивки

Тъй като цели седем дни бях фрийлансър в отпуска, нямах дори интернет и бях заета да съм щастлива, никакви прозрения за свободната практика, клиентите, поръчките и писането на текстове не са ме озарили. А и на теб едва ли ти се чете, при положение, че навън грее слънце и има още два почивни дни.

Затова ти предлагам да изгледаш видеото. Абстрахирай се от стилистиката, ако ти е много неприятен този наивно-глуповато-смешен тон и следвай инструкциите. След това, докато си лежиш на някоя поляна в парка, помисли за собствената си работа. Използваш ли пълния си капацитет? Колко пъти на ден прибягваш до лесни, готови решения? (Продължавай с въпросите в този дух.)

Естествено, не е задължително това видео да ти хареса. Просто напомням, че имаме неограничени възможности. Всичко е въпрос на въображение и добре познаване на инструментите, с които работим.

Приятна допочивка от мен. 

Фрийлансърът като снежна топка


В началото, когато се заемаш с нещо ново за теб, то прилича на малка снежна топка. Тя може да се разпадне всеки миг, да си остане със същите размери или да стане огромна.

Какво ще се получи зависи от теб. Просто не си позволявай да се уплашиш от това колко стръмен е склонът. Спусни се по него и не спирай да набираш скорост, да трупаш знания, умения, опит и да растеш. Така ще заприличаш на огромна снежна топка, която се търкаля все по-уверено и по-бързо, не само заради нанадолнището, а и заради собствената си тежест.

Вярно, рано или късно ще стигнеш до ръба на склона и ще излетиш. Как точно ще се приземиш отново зависи от теб.
Ти си фрийлансър. Имаш много възможности.
Действай.

Свободна практика или за смисъла на играта

Текстът е публикуван във февруарския брой на списание “Жената днес”



Фрийлансърът е като състезател по модерен петобой. Той трябва да бъде еднакво добър в няколко дисциплини.

Стрелба. За да открива и отвоюва за себе си изпълнението на подходящите проекти.

Фехтовка. Ако не знае да води преговори, човекът, работещ на свободна практика е обречен на гладна смърт.

Плуване. Умението да си разпределя силите, да знае кога трябва да спре и да си поеме въздух и кога да изплува още една дължина, т. е. да поеме още малко работа, също е жизненоважно.

Конен спорт. Самодисциплината е това, което замества така мразените началници. Освен това фрийлансърът трябва да усеща кога да стегне мускули, да запази спокойствие и да бутне нещата в посоката, в която иска.

Бягане. Има проекти и клиенти, които са примамливи, но е ясно, че – по ред причини – нищо няма да се получи. Затова фрийлансърът трябва да може да казва „не”. И да бяга. Бързо. Категорично. И надалеч.

Естествено трябва да е най-добър в шестата дисциплина – собствената си професия – дизайнер, журналист, художник, копирайтър, програмист.


            Само че всичко това човек го разбира доста по-късно. Когато започваш, знаеш само едно – ще работиш по-малко за повече пари. Това е най-честата причина, която хората са изтъквали пред мен в полза на свободната практика. Винаги ми се е искало да ги попитам, наистина ли вярват, че фрийлансърът е извънземно, за което не важат земните правила. Защото, кажете ми, кой от вас работи по-малко за повече пари? А?

            Не ме разбирайте погрешно. От две години и половина работя като копирайтър на свободна практика. Пристрастена съм. Не бих заменила сегашния си професионален живот с друг. Просто преди да се хванеш на хорото, трябва да си сигурен, че ще издържиш на темпото.


            Да работиш на свободна практика не означава да спиш до късно, да пиеш кафе до още по-късно, да отидеш на кино, да вземеш децата от училище и ако ти остане време, да свършиш нещо. Означава да умееш да си разпределяш времето. Да знаеш, че никой няма сам да те покани да му свършиш работа – топката е в твоето поле. И да помниш, че свободата е огромна отговорност.  


            Най-трудно е да не свикваш с отношението. Когато твои колеги на нормална работа, те попитат къде работиш сега и ти отговориш: „На свободна практика съм.”, четеш в очите им възхищение, примесено с лека завист. И това някак гъделичка самолюбието ти. Но когато те потърси потенциален клиент, той често се държи така, сякаш ти оказва висша милост. И започва да ти извива ръцете – ще работиш в по-кратки срокове, за по-малко пари и ще свършиш повече работа. Ти си на свободна практика. Нямаш заплата. Нямаш фирма, която да те пази. Нямаш нищо, освен увереността в собствените си умения и професионализъм. Трябва да ги отстояваш. Това звучи лесно на теория, но е по-трудно на практика. Особено в началото, когато сметките се трупат в пощенската ти кутия, компютърът прашасва, а телефонът сякаш изобщо не е изобретен и затова никой не ти се обажда.


            Негативите и проблемите, с които трябва да се справяш ежедневно и за които не си подготвен, изскачат един след друг – забавят ми плащането, не знам как се ценообразува, откъде да си намеря нови клиенти, изобщо не искат да ми платят, как да се държа на първа среща с клиент, кога трябва да дам отстъпка от цената и колко да бъде, защо ме третират като второ качество човек.


Хубавото е, че всичко се учи. Ако наистина искаш да работиш на свободна практика, след по-малко от година вече няма да си в прединфарктно състояние, когато определяш цена, раздиран от противоречивото желание да вземеш поръчката без да продадеш труда си твърде евтино. И няма, няма, няма да позволяваш да те правят на маймуна. Но това ще дойде с времето.


            По-важно е какво друго ще ти даде свободната практика. (Защото вече си наясно – „ще работя по-малко за повече пари” не съществува като опция.)

            Ще ти даде самочувствие и увереност. Защото ти се справяш. Сам. С всичко. Кога по-добре, кога по-зле, но зависиш само от собствените си умения. И те не те предават. Дори напротив.

            Ще те срещне с нови хора. Много фрийлансъри казват, че им липсват колегите в офиса. Ако се замислиш обаче, в офиса ти всеки ден срещаш едни и същи хора. Когато си на свободна практика, за един ден можеш да се срещнеш с двама пълни ненормалници, един работохолик, един алкохолик и един наистина свестен човек, с когото ще работиш дълго и добре. Някои от тези хора ще ти станат приятели. Други ще ти оказват професионална подкрепа. Трети ще те търсят за съвет. Ще се научиш да слушаш, да проявяваш такт и толерантност, да отстояваш себе си и най-вече да използваш всяка една възможност. Думата „после” просто ще изпадне от речника ти. 


            Когато си на свободна практика, започва наистина да те вълнува какво се случва около теб. Просто усещаш на собствен гръб всяка икономическа, социална и каквато-друга-се-сетиш промяна. Тогава проявяваш онази форма на егоизъм, която уважавам най-много – опитваш се да промениш статуквото, вършейки смислени неща. Осъзнаваш простата истина, че ако е добре за другите, ще е добре и за теб. А ти искаш именно това – да е добре за теб. С времето разбираш, че парите са важни, но не по-малко важно е удовлетворението, което ти носят положените усилия. Виждаш как направеното от теб дава плод. И дори най-малкият отклик от страна на непознати хора те кара да летиш.


Разбира се, продължаваш ежедневно да се сблъскваш с нови проблеми. Понякога нямаш работа или някой се опитва да ти докаже, че си фрийлансър, само защото си неспособен да си намериш истинска работа. Но ти вече знаеш, че можеш да се справиш. И това е наистина достатъчно.

Може да не си олимпийски шампион по модерен петобой, но си добър играч в собствената си игра. А от това по-смислено няма.

TEDxBG 2012 – не-фрийлансърски емоции

Независимо дали си фрийлансър или не – едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат, е да получиш потвърждение на собствените си вярвания, цели и стремежи, и кураж и подкрепа, за да продължиш да правиш това, което обичаш. 
Това беше най-ценното за мен на TEDxBG 2012

Имаше интересни и не толкова интересни презентации. В публиката имаше мърморковци и добронамерени хора. Имаше гафове и прекрасни моменти. Но не това е най-важното. 

Най-важното за мен беше, че срещнах хора, които правят това, в което вярват и което обичат. Намерили са смисъл. Намерили са начин. Действат. И виждат резултати. Може би не толкова мащабни, колкото им се иска. Може би не толкова бързо, колкото им се иска. И все пак усилията им дават плод. 

Комитата е направил подробен обзор на презентациите. Присъединявам се към мнението му. Особено що се отнася до презентациите на Мартин Маринов, Катрин Шулц и Златин Цветков. 

В края на деня основното послание за мен беше: 

“Прави нещата, които искаш. Не си търси извинения. Не си търси оправдания. Мисли. И действай.”

Може би, защото това е, което ме интересува в момента. Може би, защото търся потвърждение на своите мисли и кураж, за да преодолея моите си страхове. 

Нали знаеш, всеки вижда това, което иска. И точно от тази гледна точка за мен TEDxBG 2012 беше прекрасен и обнадеждаващ. Дано и ти си намерил нещо за себе си. 

Моята седмица ще е прекрасна. Твоята, надявам се, също.