Теория и практика на работата от вкъщи

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading

Нравоучително фрийлансърско размишление

Чувал си израза "за толкова пари, толкова работа". Сигурна съм. Той е началото на един омагьосан кръг, в който ти плащат малко, затова ти работиш лошо, но като работиш лошо, защо трябва да ти плащат повече, и понеже не ти плащат кой знае колко, на теб ти е все тая и продължаваш да работиш, колкото да се каже, че работиш...

Ако си фрийлансър, някъде на третото кръгче с това влакче на ужасите, ще излетиш от вагона.

Професионалното ти отношение е в основата на добре свършената работа. Може да си гениален, но ако те мързи, не изпипваш нещата и ти е все тая какво ще се случи с проекта, той няма да свърши почти никаква работа на клиента ти. Възможностите да получиш нови поръчки ще намаляват.
Комбинацията от по-скромни възможности и желание всичко да бъде изпипано до последния детайл е много по-печеливша.

Струва ти се, че не те оценяват достатъчно? Не приемай поръчката. Щом си я приел, направи всичко както трябва.
Мислиш, че заслужаваш повече пари за това, което вършиш? Поискай си ги. И покажи защо точно трябва да ти ги дадат.

Ако работиш точно толкова, за колкото ти плащат, никога няма да получиш повече. Ако не си поискаш, вероятно също.
Отношението към собствената ни работа, определя и отношението на другите към нея.
Затова следващият път, когато клиент ти обясни как:

- и той може да го направи това с фотото и шопа, но няма време;
- предпочита да ти плаща и да седиш на бюро, за да те гледа какво правиш;
- не вижда защо да ти дава кой знае какви пари, за да му напишеш 3 страници текст, на него кой му плаща, че е научил азбуката;

помисли как се държиш ти. Помни, че отношението на хората може да бъде променяно. Процесът е бавен, труден и понякога човек се уморява. Но си струва. Защото така ще се измъчиш днес, но ще работиш и живееш значително по-лесно утре.

DSC_0226

Всъщност, това важи не само за работата, а за отношението ти към всичко - града, в който живееш, храната, която ядеш, хората - познати и непознати, с които общуваш.

Ти си фрийлансър. Избрал си свободата и всички отговорности, които тя носи със себе си.
Защитавай ги.

И хубава седмица.

Ignite презентация на тема фрийланс

Вече можете да гледате всички презентации от първия Ignite София.
По-долу е моята презентация на тема "Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?"
Ще си помислите, че това вече сте го чели. Повярвайте ми, различно е. Приятно гледане! 🙂

Кога фрийлансърът си съблича пижамата?

Каква е връзката между фрийланса и пижамата? Голяма.

В началото, когато започвах да работя като копирайтър фрийлансър, често прекарвах цял ден по пижама. Понякога и по няколко дни. От една страна е хубаво. Нищо не те стяга и като те дострашее за цялата сигурност, която си загубил, разделяйки се с работата си във фирма, си казваш:"Поне съм свободен и никой не ми казва какво да правя. Ако бях в офиса, щях ли да стоя по пижама цял ден?"

После установих, че има пряка връзка между пижамата и гадното ми настроение - страхът, обезкуражаването, депресията. Когато ми омръзна да се чувствам зле, забелязах, че съм уморена. И ме мързи да се облека. Най-сетне, решавайки да се взема в ръце, първото, което си помислих е как ще започна да ставам рано и ще сменям пижамата си с други дрехи.

Добрата концентрация, която е необходима, за да свършиш качествено максимално много работа за кратко време се плаши от пижамата като дявол от тамян.
Излизаш ли на свободна практика, ти трябва двойно по-голям самоконтрол.
Само така можеш наистина да разпределиш времето си правилно, за да ти стига за всичко: търсене на клиенти, договаряне на поръчки, писане на статии или каквато и да е друга възложена работа; и да не забравяш собствените си проекти.

Когато мине през първоначалното втрещяване, паника, чувство за слободия и опипване на почвата, фрийлансърът си съблича пижамата. Към спецификите на професията му - дизайнер, копирайтър, програмист, преводач - с които се е съобразявал до този момент, се прибавят и особеностите на това да е фрийлансър. Той просто става професионалист, на когото можеш да разчиташ.

Ти си фрийлансър и се чудиш откъде да я подхванеш? Започни с простите неща. Помни, че работата винаги изисква дисциплина и концентрация. За да не загубиш обаче усещането за свобода, което те мотивира и успокоява, съблечи дрехите, с които си спал и си облечи официалната работна пижама. Помага. 🙂

Фрийлансърско отклонение или хигиена на труда

Колкото повече работиш, толкова повече опит и техника трупаш.
Поне за мен това важи с пълна сила. Отдавна вече имам изработена система за подготовка и писане на статии и сценарии или измисляне на слогани.

Това не значи, че ми е безинтересно. Напротив. Опитът ми помага да се изненадвам повече, когато започна работа върху нещо ново и ме спасява, когато блокирам.
Впускаш ли се в нов проект, добрата техника е сигурна опора.
Осланяш ли се само на нея и не усещаш колко умора си натрупал, добрата техника е сигурен препъни камък.

Включваш на автопилот. Желанието за работа, любопитството и енергията ти са си взели почивен ден. С минимално ниво на концентрация, сръчни ръце и максимална доза занаятчийство продължаваш да пишеш. Защо ли? Защото имаш срокове. Поел си ангажимент. Нужни са ти пари, а и готовите текстове не са лоши. Прилични са. Дори си ги написал по-бързо, т.е. бил си по-продуктивен. И продължаваш.

Понякога постоянен клиент насочва вниманието ти към проблема.
Поняко го забелязват читателите на блога ти. Нищо не казват. Просто спират да посещават този адрес.
Обикновено самият ти се усещаш последен, защото текстовете ти са изрядни, с добре изложена тема, без правописни и пунктуационни грешки. Само че нямат душа. Еднакви са. Всичките. Абсолютно безлични.

Не си прави труда да издирваш техники за стимулиране на вдъхновението и креативността. (Има много такива, но не в това е въпросът.)
Излез навън. Дишай. Гледай. Слушай. Прави каквото пожелаеш, само не пиши текстове. Когато усетиш, че желанието ти за работа се е върнало, а любопитството само си търси повод да задълбае в неизвестна посока, се прибери в къщи. Включи компютъра и бавно започни отначало.

Аз лично смятам да направя точно това.

🙂