Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра?

Не. Не са многото поръчки. Не са уменията му. Нито кучето му. Нито пълната му банкова сметка.

Най-добрият приятел на фрийлансъра е клиентът.

Не съм се побъркала. Знам как всеки – от рекламиста до монтьора – всеки, който се занимава с клиенти, не ги харесва. Те винаги са невежи, претенциозни, груби, глупави и надменни. Но ние всички сме клиенти на някого. Значи за нас могат да се кажат същите думи. Добре е да не го забравяме и да си отваряме очите и ушите, когато общуваме с нашите клиенти. Защото те са хората, които ще ни помогнат да спечелим. Не само като ни дават поръчки, но и като ни карат да виждаме, осъзнаваме и коригираме собствените си грешки и да ставаме все по-добри.

Когато започнах да работя като фрийлансър, нямах много опит с клиенти. Има голяма разлика между това да представяш идеен проект и това да общуваш с клиента за абсолютно всичко.
Днес знам повече неща. Мога да кажа дори, че се справям добре. В повечето случаи. В други малко се обърквам. И все пак наученото до тук дължа на клиентите си.
Някои от тях, особено когато съм се явявала подизпълнител на рекламна агенция или фирма за уеб, съвсем целенасочено ме учеха. Всъщност продължават да го правят.

Затова си мисля… хубаво е да си отпушваме ушите. И да слушаме клиентите си. Те са като истинските приятели. Ще ни кажат истината дори, когато не е много приятна. И така ще ни помогнат да продължим нататък.

Кое прецаква фрийлансъра в отношенията му с клиентите

Веднага ще ти отговоря: детайлите.

От момента, в който получиш запитване от клиент, до момента, в който приключиш работни отношения с него, обръщай внимание на детайлите:

 

Начинът, по който пишеш, когато кандидатстваш по проекти през сайтове за фрийланс 

Как се подписваш – с ник или с истинското си име. Какъв е имейл адресът ти – trepach2001@abv.bg или ivanov@abv.bg. Как отговаряш на писма и запитвания. (Това, че не си копирайтър не значи, че не трябва да пишеш правилно.)

 

Как изглежда офертата, която пращаш

Достатъчно ясна ли е тя за клиента. Има ли нагледни материали към нея. Случвало се е да ме питат каква е всъщност дължината на текст от 300 думи. Затова вече имам подготвени файлове с lorem ipsum – различен брой думи, по които човек веднага може да се ориентира.

 

Detaitlite_Svobodna_praktikaПодредбата и начинът, по който си оформил проекта си

Да, това важи и за копирайтъра. Нищо не ти пречи, когато пишеш сценарий за радиоклип например, да оцветиш репликите в червено, а ремарките да останат черни. Улесняваш читателя. Помисли как да подредиш и различните варианти. Така можеш да акцентираш върху този, който според теб е най-добър.

 

Когато трябва да отчетеш пред клиент колко часа си работил, какво правиш

Пращаш имейл, в който си записал брой часове и общата сума или файл с дата, таблица, вид валута и т.н.

 

Смяташ, че това са подробности и никой няма да им обърне внимание, ако си си свършил работата добре? Не забравяй, че си фрийлансър. В изпипването на детайлите се крие половината от успеха ти.

Възползвай се дори от най-миниатюрната възможност да докажеш, че работиш професионално. Това ти придава тежест в очите на клиента. Вдъхва му увереност в твоите възможности. Вече не мисли, че си фрийлансър, защото не можеш да убедиш никого да те вземе на работа. От това, както се досещаш, зависи и за какво заплащане ще се договорите.

Покажи отношение към собствената си работа. Тогава ще можеш да искаш същото и от околните.

п.с. На тези размисли ме наведе един, много ползотворен за мен, разговор с клиент. Какво още научих, ще ти споделя в следващия си пост:“Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра?”

Успешна седмица 🙂

Фрийлансърът и ягодите

Freelancer_qgodiПреди няколко дни си купих ягоди. Отидох на сергията, на която пазарувам редовно. Жената ми предложи преоценени ягоди. Сбръчкани, нагнили и като за изхвърляне. Отказах.
Имаше и свежи, сочни – изкусителни – ягоди. Вярно, бяха двойно по-скъпи, но си заслужаваше. Помолих я да ми сложи от тях и продължих да избирам другите плодове и зеленчуци.

Когато се прибрах в къщи, с лакомо нетърпение развързах торбичката с ягоди и… от вътре – смачкани, нагнили и като за изхвърляне – се подаваха преоценените плодове, за които си бях платила двойна цена. Не съм се чувствала по-обидена от много време.

Първо – взимат ме за по-глупава отколкото съм, само защото съм гласувала на някого доверие.
Второ – наистина съм глупава и съм сбъркала в преценката си за дамата, за която е по-важно да изкара два лева повече сега и да ме загуби като клиент за в бъдеще.

Каква е връзката между фрийланса и ягодите? Голяма.

Ако си спомняш, в предния пост писах за постоянните клиенти и доверието. Същото е.
Аз съм фрийлансър, който се смята за професионалист в своята област. За мен е обидно, когато непрекъснато ме следят, разпитват ме докъде съм стигнала и искат да ме контролират. Затова стискам зъби (в повечето случаи), докато някой не поиска от мен ягоди и забрави да ми гледа в ръцете. Тогава давам най-доброто от себе си.

Това е моментът, в който можеш да изненадаш клиента си и да го спечелиш завинаги или поне за сравнително дълъг период от време.
Дебни този момент и не го проигравай. Не предлагай преоценени ягоди. Не забравяй, че ако ги пуснеш на пазара, рано или късно ще попаднат и в твоята чанта.

Как да се върнем към работен режим след дълга почивка

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане на почивните дни.

Фрийлансърът няма колеги, на които да разкаже какво точно му се е случило, къде е бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Той се разсейва с фейсбук, туитър, любимите си блогове. Успокоява се, че за днес има няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувства спокоен. Няма да излиза – денят е негов, също и вечерта – и може да свърши всичко, което е решил.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката “Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.” Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

1. Използвам следобеда на последния почивен ден, за да прегледам задачите, които имам за предстоящата седмица. Отнема ми около 5 – 10 минути. Не отлагам това за вечерта, защото така оставам с усещането, че изобщо не съм почивала.

2. Правя си план за цялата седмица. Не наум. Пиша го. Отнема ми около 7 до 10 минути.

3. Преглеждам писмата, на които имам да отговарям. Понякога, ако съм в настроение, нахвърлям черновите на имейлите, така че да мога на следващата сутрин само да ги редактирам и изпратя. 30 минути са ми достатъчни.

4. Ако имам висящи срещи, насрочвам ги за първия работен ден след почивката. Така, искам не искам, трябва да се подготвя предварително и да съм в кондиция, за да мога да отговарям адекватно на запитванията на клиентите си.

5. Не променям обичайния си работен режим. (Старая се.) Ставам навреме и правя нещата, които обикновено правя в другите дни от седмицата. Опитвам се да не удължавам пиенето на кафе под предлог, че преглежам пощата или обмислям как да подхвана някоя от задачите си.

6. Лека-полека се настройвам на работна вълна. Това ми помага да се концентрирам по-лесно на следващия ден. Доколкото си спомням служителите във фирми използват последния почивен ден, за да се подготвят за работния. Не прекаляват с алкохола, лягат си рано, знаят какво точно трябва да свършат на следващата сутрин. Аз правя същото. (Не ми е задължително, което ме кара да се чувствам чудесно.)

Съветвам те да пробваш. Ще ти отнеме около час. И не си мисли, че ако си отпуснеш само първия работен ден за разтакаване, на следващия ще ти бъде по-лесно. Няма. Само ще загубиш и него. След това следващия. Ще изостанеш с графика, поръчките, парите. Към края на седмицата клиентите – тревожни и ядосани – ще ти изпращат мейли, а ти ще си мислиш, че след 5 минути се стягаш и почваш. Само да дочетеш тази статия. Да изиграеш тази игра, да напишеш този коментар. Не се самозалъгвай. Колкото повече отлагаш, толкова по-трудно ще ти бъде. После идва чувството за вина. После ставаш много недоволен от себе си. В крайна сметка се натрупват толкова негативни мисли и емоции, че по-добре би било да не си почивал изобщо.

Затова, ако нямаш блог, в който да пишеш в неделя или в последния почивен ден, за да се събираш, подготви се по друг начин. Помисли си, че всеки почивен понеделник обикновено се превръща в работна събота. После приготви доспехите. Лъсни оръжието. И атакувай проклетата седмица пръв. 🙂

п. с. Комиксът е на N. C. Winters.

Фрийлансърът, който може да казва “не”

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.