Бележки на стената – 1, за формата на историите и как да участваш в Ignite Sofia

Тази година – през февруари – се проведе първият Ignite Sofia Talks. В него участва и моя милост с презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”.

До 02 октомври, 18:00 ч. се събират заявките за второто издание. Запознай се с правилата и научи каква ти е ползата да участваш.
Изпрати имейл на ignitesofia@gmail.com. В него разкажи с няколко думи, каква ще е темата на презентацията ти и добави малко информация за теб самия.
Ще се видим там. Успех!
***
Oтдели 4 минути и 37 секунди, за да изгледаш видеото, в което Кърт Вонегът разказва за формата на историите. Със сигурност ще ти помогне да разкажеш по-добре историите на клиентите си на техните клиенти.

Стана ти интересно, но информацията ти се струва недостатъчна? Можеш да прочетеш “Морфология на приказката” на Владимир Проп и “Граматика на фантазията” на Джани Родари.
Не прекалявай с четенето. Остави си време и да помислиш.
***
Не забравяй да тренираш способността си да “повярваш в не по-малко от шест невъзможни нещапреди закуска…”
И хубава седмица!

Вълшебното тефтерче на фрийлансъра

или как да си улесним живота и работния процес

Тефтерчето на фрийлансъра е като белия бастун за слепеца. Не че не можеш да направиш няколко крачки и без него, но те са несигурни, мъчителни, бавни и в крайна сметка си принуден да спреш.

Най-вероятно работиш по няколко проекта едновременно. Искаш да си много бърз, продуктивен и ефективен. Това е напълно възможно. Просто ти трябва тефтерче.

  • Докато събираш информация за проект номер 3,  можеш да откриеш нещо интересно и за проект номер 1. Запиши си източника, за да го проучиш по-късно.
  • Най-добрите идеи обикновено ни хрумват след като сме спрели работа и правим нещо съвсем различно. В момента, в който идеята изплува в главата ти – запиши я. Понякога тя изчезва твърде бързо и ти остава само смътно съжаление и раздразнение – измислил си чудно решение, но не можеш да си го спомниш.
  • Всякакви въпроси, които ти хрумват и са свързани с проекта или с клиента ти. Записвай.

Ако го правиш редовно, ще откриеш, че докато свършиш едната си поръчка, подготвителните работи по другата са мръднали значително напред. Спестил си много време. Източниците, от които да четеш, да анализираш и да се подготвяш за работа са много по-интересни. Въобще осъзнаваш, че тефтерчето на фрийлансъра е нещо като машина на времето и вълшебно килимче в едно.

Задължително ли е да ползваш точно тефтерче?
Не, естествено, но мисли практично. Хвърчащите листчета никога не летят на там, на където трябва.  Лепящите бележки се залепват една за друга, за стола и за опашката на котката и никога повече не виждаш написаното на тях. Коркова дъска и кабърчета? Сигурна съм, че вече имаш такава дъска. Просто разрови всички листове, късметчета, картички, снимки и много важни бележки с номера, които висят на стената и ще я намериш.

Използвай Word, Sticky Notes или наистина си вземи малко, старомодно тефтерче, което се побира в джоба ти. Направи така, че да ти е удобно, за да свикнеш да си записваш въпроси, хрумки и идеи редовно.

Започни да си изграждаш този навик още от днес.
Запиши първото и най-важно нещо към настоящия момент:
“Имам още два дни почивка и не се страхувам да ги използвам.:)”

Фрийлансърът и плажното масло

Блогът е в почивка до 22 август.

След това ще продължа да споделям с вас размисли и страсти от фрийлансърското си житие-битие.
Четете повече, стойте пред компютъра по-малко. Усмихвайте се и ползвайте плажно масло по Вонегът. 😉

 

Фрийлансър извън строя

За да успее да се издържа, работейки предимно за български клиенти, фрийлансърът има три варианта:

  • да работи бързо;
  • да работи за достатъчно пари и да отдели необходимото време;
  • да съвместява и двете.

Вторият вариант е най-ефективният за клиента, но за съжаление се случва много рядко.
Аз се опитвам да съвместявам бързина и качество.
В началото се получава. Спокойно е. Просто работиш малко повече от 8 часа. После напрежението се натрупва. Не искам да разочаровам клиентите си. Опитвам се да си изпълнявам обещанията. Да спазвам всички срокове. Да не допускам грешки. Да съм перфектна.
И знаете ли какво се получава накрая? След няколко месеца на педал има два варианта:

  • заспивам върху компютъра, от което не печели клиентът, не печеля и аз;
  • осъзнавам как правя всичко, което мразя: правя пропуски; не отделям достатъчно внимание на думите, запетайките, ползите на потребителите.

След това се връщам и поправям всичко, което съм открила като грешка. После се чувствам зле. После за пореден път си давам сметка, че за да станат нещата добре, те изискват своето време. Трябва да ги напиша. Да ги забравя за няколко часа. Или за ден. После да ги проверя. Да ги редактирам. И чак след това да ги изпратя на клиента.
Ако клиентът не разбира това, мое е задължението да му го обясня и да го отвоювам – необходимото време, за да бъде един текст добър.

Freelancer_izvan_stroq

Фрийлансърът е ценен, според мен, не с това, че може да прави всичко. Ценен е именно с експертните си умения в една определена област. И когато започне да гледа на тях през пръсти, вече не е ценен с нищо. Той просто е извън строя. Има нужда от почивка. Преразглеждане на целите. Нов план. Повече дисциплина. Благодарение на нея може да си наложи да почива повече. Да работи по-малко (разбирай нормалния работен ден). И да се справя по-добре.
Това е. Фрийлансърът извън строя има нужда да си отпусне бурмичките и гайките. Защото единственият ефект от пренатягането, е да се скъса пружината.

Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра?

Не. Не са многото поръчки. Не са уменията му. Нито кучето му. Нито пълната му банкова сметка.

Най-добрият приятел на фрийлансъра е клиентът.

Не съм се побъркала. Знам как всеки – от рекламиста до монтьора – всеки, който се занимава с клиенти, не ги харесва. Те винаги са невежи, претенциозни, груби, глупави и надменни. Но ние всички сме клиенти на някого. Значи за нас могат да се кажат същите думи. Добре е да не го забравяме и да си отваряме очите и ушите, когато общуваме с нашите клиенти. Защото те са хората, които ще ни помогнат да спечелим. Не само като ни дават поръчки, но и като ни карат да виждаме, осъзнаваме и коригираме собствените си грешки и да ставаме все по-добри.

Когато започнах да работя като фрийлансър, нямах много опит с клиенти. Има голяма разлика между това да представяш идеен проект и това да общуваш с клиента за абсолютно всичко.
Днес знам повече неща. Мога да кажа дори, че се справям добре. В повечето случаи. В други малко се обърквам. И все пак наученото до тук дължа на клиентите си.
Някои от тях, особено когато съм се явявала подизпълнител на рекламна агенция или фирма за уеб, съвсем целенасочено ме учеха. Всъщност продължават да го правят.

Затова си мисля… хубаво е да си отпушваме ушите. И да слушаме клиентите си. Те са като истинските приятели. Ще ни кажат истината дори, когато не е много приятна. И така ще ни помогнат да продължим нататък.