Category Archives: Фрийланс за напреднали

Ти си фрийлансър. Добре се справяш с работата си. Понякога имаш повече клиенти, понякога по-малко. Понякога се товариш прекомерно с поръчки, защото те е страх, че скоро ще дойде сушав период и в пощата ти ще има само спам. Освен това знаеш, че в твоята област услуги предлагат поне още 10 човека. И това са само тези, които си мяркал. Бог знае още колко има.

Не се плаши от конкуренцията. Не мисли как да подбиваш цените, за да вземеш повече работа. Мисли в перспектива и си направи дългосрочен план за действие. Превърни себе си в марка. Точно така. Бъди кока-колата всред копирайтърите, шоколадът LINDT всред дизайнерите, българин от Своге всред маркетолозите или най-добре – бъди си ти. Само направи така, че всеки да те разпознава – по работата, по отношението, по посланието, което изпращаш. Накарай клиентите да търсят именно теб. А не просто да ти пишат, защото са попаднали на твоя обява в някой форум.

Намери това, което те отличава от другите. (Не, ако си измислил само “добро качество на ниска цена”, не е това.) Помисли повече. Питай клиентите си. Наблюдавай се отстрани. Какво правиш? Работиш експресно, умееш да накараш клиента да се чувства наистина като цар, специализиран си само в една тясна област? Записвай наблюденията си. Сравни ги с отговорите на клиентите си – някъде в сблъсъка между двете ще се роди истината. Остава само да формулираш твоето лично послание. Какво искаш да излъчваш, да казваш, да показваш. То винаги е нещо просто. И винаги идва от теб самия. Не е нужно да го играеш.Само трябва да го извадиш на бял свят.

Накарай клиентите и колегите ти фрийлансъри да видят/прочетат/усетят твоето послание. То е базата, на която да градиш всичко от тук нататък. Трябва да личи в портфолиото ти. Да се усеща в комуникацията ти с клиентите – писмена, по телефона или лична. А и не само с тях.
Помисли си как се обличаш, каква ти е прическата, какво излъчваш, когато отиваш на среща, на семинар, конференция или на всяко друго място, на което можеш да срещнеш потенциални, настоящи или бивши клиенти, колеги и партньори.

Внимавай къде какво публикуваш и как се изказваш. Коментари по статии на професионална тематика, изказвания по форуми или в социалните мрежи – не си мисли, че никой не ги чете. Напротив. Провери и настройките на фейсбук профила си.Ти решаваш кой какво ще вижда в него. Използвай тази си власт. 

Често хората си съставят мнение за теб именно по онлайн поведението ти. Помогни им да си мислят това, което ти искаш. Просто подбирай внимателно снимките, обмисляй статусите и коментарите си. Не си изпускай нервите. Освен ако не е нарочно. 

Общувай. И не забравяй, че това не включва само говорене.

Прочети някоя и друга книга за това как се създава бранд. Аз обичам много “Легендарните марки” на Лорънс Винсент. Доколкото знам тиражът е изчерпан, но със сигурност я има в библиотеката. (Скоро може би ще се появи и в “Моята библиотека”.)
Интересна е и системата на Leo Burnett – Brand Belief Pathway. Можеш да си намериш и много други полезни четива по въпроса. 

Твоето име е твоята марка. Съдържанието й – това си ти. Не го забравяй.
Темата е обширна и вероятно пак ще се връщам към нея. Но ти се чувствай поканен отсега да споделиш знания, размисли и страсти по въпроса.

В поста са дадени линкове към статиите: 

Фрийлансърът и неговото лице
3 причини да подбиваш цените

Приятно четене.

Ти си наясно със себе си. Знаеш какво не искаш, което е чудесно начално.
Станал си фрийлансър, защото не искаш шеф.
Не искаш да седиш в офиса от 9 до 18 часа.
Не искаш да ти казват какво да правиш.

Разбирам те.
Пробвал ли си обаче да обърнеш всички тези изречения в положителни?
Интересно ми е направил ли си следващата крачка – знаеш ли какво искаш?
Интересно ми е също можеш ли да го формулираш в не повече от 3 (ама кратки) изречения.

Защо това е важно? Защото, когато останеш на ниво “не искам”, губиш ценни възможности. Ще ти дам пример:

Continue reading →

Проблемите, пред които е изправен един фрийлансър, независимо дали живее по света или у нас, са еднакви. Това показва малкото ми проучване. Да, на някои места има по-ясни правила, по-добри зали и пространства за работа, че даже и съюз на фрийлансърите, който защитава правата на своите членове, но навсякъде основните грижи са:

• как се ценообразува;
• как се намират клиенти;
• как се преговаря с клиенти и партньори;
• как се намира финансиране за проекти (специално за артистите и художниците);
• как да си вземеш парите от некоректен клиент;
• ще имаш ли поръчки следващия месец.

п.с. Подготвила съм ти серия от чудни постове за следващата и по-следващата седмица – практични, забавни, полезни… абе, няма как да не ги прочетеш. От понеделник проверявай редовно!

Фрийлансър с нормален сърдечен ритъм

Казвала съм ти го, но за всеки случай да повторя – по-мъдро нещо от клиентите не съществува. Независимо, че понякога ти късат нервите, не знаят какво искат или пък искат невъзможни неща за почти без пари и то веднага. Нищо, че се държат лошо или забравят да платят. Научи се да ги слушаш и да си правиш изводите от всяко тяхно действие. Това ще ти помогне да си добър в твоята професия и да си успешен фрийлансър.

Абстрахирай се от клиентското мрънкане и от собствените си негативни емоции.
Ако няколко човека се оплакват от едно и също нещо в процеса на работа, може би е нужно да се замислиш как да го промениш.
Ако двама-трима клиенти не ти дадат дължимите суми, сигурно е добре да измислиш нова схема на плащания, която да те защитава повече.
Ако искаш да предлагаш нови услуги, не гледай в тавана, а се довери на клиентите си. Поразпитай старите. Слушай
внимателно новите. Мисли защо са се отказали някои, с които преговорите уж са вървели добре.

Клиентите са нещо като кардиограма на твоя бизнес. Научи се да я разчиташ.
И слушай сърцето си.

п.с. За начало си припомни какво съм писала вече по темата:

Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра
Фрийлансърът и неговото лице
Не ме занимавай с глупости!

Хубава седмица и нормален сърдечен ритъм.
ае

Тази седмица получих неустоимо предложение. То ме накара да се замисля за пореден път за плюсовете и минусите на работата на свободна практика и на работата в офис. Нещата изглеждат горе-долу по следния начин.

Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.

Вече си минал фаза 1, в която гризеш нокти до лактите дали на следващия ден ще имаш поръчка. Имаш редовни клиенти. Можеш да планираш работата си за целия месец и дори да поемеш няколко извънредни поръчки. Поздравления. Сега е моментът да преразгледаш плановете си и да си формулираш нови цели. Например:

• Искам да предлагам по-специализирани и по-високоплатени услуги.
• Искам да работя само по проекти, които са ми интересни.
• Искам да премина от фрийланс към собствен бизнес.
• Нищо не искам, положението ме задоволява такова, каквото е.

Всичко е възможно. Просто отдели време да помислиш. В момента си достатъчно спокоен финансово, за да можеш да си позволиш лек завой в нова посока. Напиши си на един лист какво искаш да постигнеш в следващата една година. След това си отбележи, стъпка по стъпка, какво трябва да направиш, за да постигнеш целта си. А после не ти остава нищо друго, освен да действаш.

Не искаш да променяш нищо? Добре, но това не значи, че трябва да се оставиш на инерцията. Не спирай да търсиш клиенти и да изпращаш портфолиото си на фирми, с които ще ти е интересно да работиш. Помни, че клиентите ти могат да намалеят във всеки един момент и трябва да бъдеш подготвен, за да не се върнеш в изходна позиция. По този повод ще ти разкажа една много кратка притча:

На един човек не му вървяло нито в работата, нито в личния живот и той намислил да се удави. На моста обаче го срещнал един дядо. Разпитал го и като разбрал каква е работата, му казал да не бърза да умира, защото и това ще мине и всичко ще се обърне в негова полза. Послушал го човекът. Прибрал се в къщи. Заловил се за работа. И след време натрупал пари, купил си къща, оженил се. Бил събрал приятели около богата трапеза, когато на вратата се почукало. Отворил той и какво да види – старецът, който срещнал на моста, стои пред него. Зарадвал се човекът. Поканил го да влезе, налял му чаша вино, избрал му от най-хубавите гозби. Старчето не посегнало към тях, а само се засмяло и казало:
“Синко, аз съм тук, за да ти напомня, че и това ще мине.”

Та така… мисли навреме, не спирай да работиш и си осигури плавен преход от това към това или към нещо трето.

Успешна седмица от мен.
🙂