Приказки за начинаещи и напреднали фрийлансъри

Надя Славчева, графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута

Не съм от фрийлансърите, които искат да обърнат всички в правата вяра и настояват, че по-хубава от работата на свободна практика няма. Давам си сметка, че което е добро за един, най-вероятно е ужасно за друг. През годините съм срещала достатъчно фрийлансъри, които се мятат между - "по-хубаво от това да работиш за себе си няма" и "искам да се върна на трудов договор, не издържам повече". И аз бях така в началото. Даже ми се струва съвсем нормално да се мине през този период, докато установиш кой е твоят начин. Хубавото е, че по пътя срещаш хора, които водят същата борба като теб. И се справят. Още по-хубавото е, че се подкрепяте. А най-фантастичното е, че след време пиете кафе и си спомняте какво беше това чудо да си начинаещ фрийлансър, и се забавлявате. Поредица от няколко такива истории смятам да ви разкажа. Първата ще е за малката гад или Надя Славчева.

Надя е графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута. Познаваме се от времето, когато аз бях начинаещ копирайтър в неголяма рекламна агенция. Понякога ходехме заедно на обяд. Оплаквахме се от шефовете, клиентите, начина на работа. Нищо ново под слънцето. После аз напуснах и си загубихме следите.

Няколко години по-късно седях в къщи, гризях си ноктите и се чудех как да накарам клиентите да дойдат при мен. (Бях излязла на свободна практика преди 3 месеца.) И Надя ми се обади. С поръчка! Оказа се, че тя си е направила собствено студио за графичен дизайн преди година и от време на време й трябват копирайтърски услуги.

И двете се борехме за клиенти, ходехме по срещи, допускахме типичните грешки на начинаещите и понякога всичко това ни се струваше прекалено тежко. Само дето забелязах, че се оплакваме по-малко отпреди и се окуражваме една друга повече.

Спомням си как се появи блогът „Малката гад”. Без много ясна идея и с много съмнения дали и как собственичката му ще се справи с техническата страна на поддръжката му. Бижутата, които Надя правеше в началото бяха съвсем различни. И тя самата беше друга. Нервна, рязка с повече страхове, с по-малко усмивки.

Грижеше се за текстовете в блога, за снимките, за позиционирането му в търсачките. Всичко си правеше сама.

Появиха се първите желаещи да си купят бижута. Междувременно Надя преговаряше с клиентите за направата на брошури, етикети, лога. Пишеше оферти, ходеше по срещи и... изпускаше парата като приготвяше мъфини, торти, рисувани курабии и какви ли не още вкусни чудеса. Снимаше ги и качваше снимки в блога. Поръчките не закъсняха.

970843_4274366636018_318145290_n

При нашите срещи авторката на всичките хубавини ставаше все по-усмихната.

Загубих й следите за едно лято и като се видяхме отново беше направила серия чудни обици, а бижутата й се продаваха из магазинчета в по-големите градове в страната.

525339_4193026402563_1386247132_n

Появиха се и първите серии керамични бижута. Сега като срещам Надя тя е усмихната и спокойна. И аз много, много й се радвам. Сещам се за всички пъти, в които ние – пишман начинаещи фрийлансъри – сме си говорили, че трябва само да правим това, което ни харесва и да не спираме да опитваме. Да вършим всеки ден по нещо малко, докато натрупаме опит, докато ни забележат, оценят, потърсят. Били сме прави.

Надя продължава да поддържа сама блога си. (Освен, че прави бижутата, среща се с клиенти, договаря се с магазини.) Но спокойствието, отношението, забавлението са други. И това се усеща.

1391665_10200132098543832_1408888518_n

Вярно, Надя продължава да се занимава и с графичен дизайн, но именно като фрийлансър откри още едно нещо, което обича да прави, в което е добра и от което може да се издържа. Нелоша комбинация, нали?

1911688_10200664879663027_211901279_n

Каква е поуката от историята? Прави това, което обичаш. Учи нови неща, дори когато ти се струва, че нямат пряка връзка с работата ти. Не си мисли, че трябва да направиш нещо голямо и изведнъж, за да успееш. Напротив. С малки крачки се стига по-далеч, а и не се уморяваш толкова.

Бъди постоянен, упорит и не се отчайвай, т. е. отчайвай се, но с мярка. Не позволявай на страха да заеме цялото ти време. Отдели половината ден за работа, другата половина за срещи с приятели, за семейството си и остави половин час за страхуване. Достатъчно е.

Всичко това си го чувал и друг път? Много хубаво. Приложи го на практика и като ти се получи, ела и ми обясни колко изтъркано звучи.

Разгледай красотите, които прави Надя, докато размишляваш по въпроса:

Малката гад
Карето студио

Успешна седмица от мен. 🙂

=================
Прочети още: 

Какво да уча, за да стана фрийлансър
Да накараш клиентите да дойдат при теб
Какво трябва да има в едно портфолио
Как да използвам моето портфолио, за да привлека клиенти

Фрийлансърът като бранд

Ти си фрийлансър. Добре се справяш с работата си. Понякога имаш повече клиенти, понякога по-малко. Понякога се товариш прекомерно с поръчки, защото те е страх, че скоро ще дойде сушав период и в пощата ти ще има само спам. Освен това знаеш, че в твоята област услуги предлагат поне още 10 човека. И това са само тези, които си мяркал. Бог знае още колко има.

Не се плаши от конкуренцията. Не мисли как да подбиваш цените, за да вземеш повече работа. Мисли в перспектива и си направи дългосрочен план за действие. Превърни себе си в марка. Точно така. Бъди кока-колата всред копирайтърите, шоколадът LINDT всред дизайнерите, българин от Своге всред маркетолозите или най-добре - бъди си ти. Само направи така, че всеки да те разпознава - по работата, по отношението, по посланието, което изпращаш. Накарай клиентите да търсят именно теб. А не просто да ти пишат, защото са попаднали на твоя обява в някой форум.

Намери това, което те отличава от другите. (Не, ако си измислил само "добро качество на ниска цена", не е това.) Помисли повече. Питай клиентите си. Наблюдавай се отстрани. Какво правиш? Работиш експресно, умееш да накараш клиента да се чувства наистина като цар, специализиран си само в една тясна област? Записвай наблюденията си. Сравни ги с отговорите на клиентите си - някъде в сблъсъка между двете ще се роди истината. Остава само да формулираш твоето лично послание. Какво искаш да излъчваш, да казваш, да показваш. То винаги е нещо просто. И винаги идва от теб самия. Не е нужно да го играеш.Само трябва да го извадиш на бял свят.

Накарай клиентите и колегите ти фрийлансъри да видят/прочетат/усетят твоето послание. То е базата, на която да градиш всичко от тук нататък. Трябва да личи в портфолиото ти. Да се усеща в комуникацията ти с клиентите - писмена, по телефона или лична. А и не само с тях.
Помисли си как се обличаш, каква ти е прическата, какво излъчваш, когато отиваш на среща, на семинар, конференция или на всяко друго място, на което можеш да срещнеш потенциални, настоящи или бивши клиенти, колеги и партньори.

Внимавай къде какво публикуваш и как се изказваш. Коментари по статии на професионална тематика, изказвания по форуми или в социалните мрежи - не си мисли, че никой не ги чете. Напротив. Провери и настройките на фейсбук профила си.Ти решаваш кой какво ще вижда в него. Използвай тази си власт. 

Често хората си съставят мнение за теб именно по онлайн поведението ти. Помогни им да си мислят това, което ти искаш. Просто подбирай внимателно снимките, обмисляй статусите и коментарите си. Не си изпускай нервите. Освен ако не е нарочно. 

Общувай. И не забравяй, че това не включва само говорене.

Прочети някоя и друга книга за това как се създава бранд. Аз обичам много "Легендарните марки" на Лорънс Винсент. Доколкото знам тиражът е изчерпан, но със сигурност я има в библиотеката. (Скоро може би ще се появи и в "Моята библиотека".)
Интересна е и системата на Leo Burnett - Brand Belief Pathway. Можеш да си намериш и много други полезни четива по въпроса. 

Твоето име е твоята марка. Съдържанието й - това си ти. Не го забравяй.
Темата е обширна и вероятно пак ще се връщам към нея. Но ти се чувствай поканен отсега да споделиш знания, размисли и страсти по въпроса.

В поста са дадени линкове към статиите: 

Фрийлансърът и неговото лице
3 причини да подбиваш цените

Приятно четене.

Защо е важно да знаеш какво искаш

Ти си наясно със себе си. Знаеш какво не искаш, което е чудесно начално.
Станал си фрийлансър, защото не искаш шеф.
Не искаш да седиш в офиса от 9 до 18 часа.
Не искаш да ти казват какво да правиш.

Разбирам те.
Пробвал ли си обаче да обърнеш всички тези изречения в положителни?
Интересно ми е направил ли си следващата крачка - знаеш ли какво искаш?
Интересно ми е също можеш ли да го формулираш в не повече от 3 (ама кратки) изречения.

Защо това е важно? Защото, когато останеш на ниво "не искам", губиш ценни възможности. Ще ти дам пример:

Continue reading

Пътна бележка от един фрийлансър

Проблемите, пред които е изправен един фрийлансър, независимо дали живее по света или у нас, са еднакви. Това показва малкото ми проучване. Да, на някои места има по-ясни правила, по-добри зали и пространства за работа, че даже и съюз на фрийлансърите, който защитава правата на своите членове, но навсякъде основните грижи са:

  • как се ценообразува;
  • как се намират клиенти;
  • как се преговаря с клиенти и партньори;
  • как се намира финансиране за проекти (специално за артистите и художниците);
  • как да си вземеш парите от некоректен клиент;
  • ще имаш ли поръчки следващия месец.
При решението на тези проблеми никакви съюзи не могат да помогнат особено. От всяка точка на света до финалната линия разстоянието е еднакво - собствените ти способности и усилия. Което си е доста честна игра, ако се замислиш.

 

Летящ старт и правилно разпределение на силите, за да изкараш до финиша.
Това ти пожелавам.

п.с. Подготвила съм ти серия от чудни постове за следващата и по-следващата седмица - практични, забавни, полезни... абе, няма как да не ги прочетеш. От понеделник проверявай редовно!

Кога е време за промени в бизнеса ти

Фрийлансър с нормален сърдечен ритъм

Казвала съм ти го, но за всеки случай да повторя - по-мъдро нещо от клиентите не съществува. Независимо, че понякога ти късат нервите, не знаят какво искат или пък искат невъзможни неща за почти без пари и то веднага. Нищо, че се държат лошо или забравят да платят. Научи се да ги слушаш и да си правиш изводите от всяко тяхно действие. Това ще ти помогне да си добър в твоята професия и да си успешен фрийлансър.

Promeni_v_biznesa

Абстрахирай се от клиентското мрънкане и от собствените си негативни емоции.
Ако няколко човека се оплакват от едно и също нещо в процеса на работа, може би е нужно да се замислиш как да го промениш.
Ако двама-трима клиенти не ти дадат дължимите суми, сигурно е добре да измислиш нова схема на плащания, която да те защитава повече.
Ако искаш да предлагаш нови услуги, не гледай в тавана, а се довери на клиентите си. Поразпитай старите. Слушай
внимателно новите. Мисли защо са се отказали някои, с които преговорите уж са вървели добре.

Клиентите са нещо като кардиограма на твоя бизнес. Научи се да я разчиташ.
И слушай сърцето си.

п.с. За начало си припомни какво съм писала вече по темата:

Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра
Фрийлансърът и неговото лице
Не ме занимавай с глупости!

Хубава седмица и нормален сърдечен ритъм.
ае