Пътна бележка от един фрийлансър

Проблемите, пред които е изправен един фрийлансър, независимо дали живее по света или у нас, са еднакви. Това показва малкото ми проучване. Да, на някои места има по-ясни правила, по-добри зали и пространства за работа, че даже и съюз на фрийлансърите, който защитава правата на своите членове, но навсякъде основните грижи са:

  • как се ценообразува;
  • как се намират клиенти;
  • как се преговаря с клиенти и партньори;
  • как се намира финансиране за проекти (специално за артистите и художниците);
  • как да си вземеш парите от некоректен клиент;
  • ще имаш ли поръчки следващия месец.
При решението на тези проблеми никакви съюзи не могат да помогнат особено. От всяка точка на света до финалната линия разстоянието е еднакво – собствените ти способности и усилия. Което си е доста честна игра, ако се замислиш.

 

Летящ старт и правилно разпределение на силите, за да изкараш до финиша.
Това ти пожелавам.

п.с. Подготвила съм ти серия от чудни постове за следващата и по-следващата седмица – практични, забавни, полезни… абе, няма как да не ги прочетеш. От понеделник проверявай редовно!

Кога е време за промени в бизнеса ти

Фрийлансър с нормален сърдечен ритъм

Казвала съм ти го, но за всеки случай да повторя – по-мъдро нещо от клиентите не съществува. Независимо, че понякога ти късат нервите, не знаят какво искат или пък искат невъзможни неща за почти без пари и то веднага. Нищо, че се държат лошо или забравят да платят. Научи се да ги слушаш и да си правиш изводите от всяко тяхно действие. Това ще ти помогне да си добър в твоята професия и да си успешен фрийлансър.

Promeni_v_biznesa

Абстрахирай се от клиентското мрънкане и от собствените си негативни емоции.
Ако няколко човека се оплакват от едно и също нещо в процеса на работа, може би е нужно да се замислиш как да го промениш.
Ако двама-трима клиенти не ти дадат дължимите суми, сигурно е добре да измислиш нова схема на плащания, която да те защитава повече.
Ако искаш да предлагаш нови услуги, не гледай в тавана, а се довери на клиентите си. Поразпитай старите. Слушай
внимателно новите. Мисли защо са се отказали някои, с които преговорите уж са вървели добре.

Клиентите са нещо като кардиограма на твоя бизнес. Научи се да я разчиташ.
И слушай сърцето си.

п.с. За начало си припомни какво съм писала вече по темата:

Кой е най-добрият приятел на фрийлансъра
Фрийлансърът и неговото лице
Не ме занимавай с глупости!

Хубава седмица и нормален сърдечен ритъм.
ае

Фрийлансърът и трудните избори

Тази седмица получих неустоимо предложение. То ме накара да се замисля за пореден път за плюсовете и минусите на работата на свободна практика и на работата в офис. Нещата изглеждат горе-долу по следния начин.

Плюсове на фрийланса:
  • Принуден си да учиш непрекъснато нови неща за професията си и общуването с клиенти, т.е. като професионалист ставаш все по-добър и се срещаш непрекъснато с нови, интересни и не толкова интересни хора. Това дава много нови възможности.
  • Взимаш решенията си сам и не е нужно особено често да се конфронтираш с разбирането си за професионална етика и морал. Винаги можеш да откажеш поръчка или да се опиташ да промениш това, което смяташ за погрешно.
  • Разполагаш с времето си, което ти позволява да пътуваш повече и да движиш собствените си проекти.
  • Дисциплинира те. Трябва да работиш бързо, качествено и коректно. Всеки загубен час е загуба на пари. Всеки недоволен клиент е удар по твоето име, а то е твоята марка.
  • Получаваш идиотското чувство за увереност, че можеш да се справиш винаги и във всяка ситуация. “Идиотско”, защото не е ясно дали ще имаш работа утре или след два месеца.

 

Минуси на фрийланса:
  • Несигурно е. Това е истината. Във всеки момент клиентите ти могат да намалеят. Просто има неща, които са извън твоя контрол: икономическата обстановка, поредната вълна емигранти, лятото, коледните празници и какво ли още не.
  • Всеки ден без работа е загуба на пари. Не можеш да си болен, продължителната отпуска значи двойно повече работа преди това, за да подготвиш достатъчно материали за клиентите си.
  • Понякога не смееш да откажеш поръчка, защото не знаеш кога ще дойде следваща и се оказваш затрупан с работа. Не можеш да вдигнеш глава с дни и в един момент започваш да се чудиш струва ли си. (Разбира се това докато не изпаднеш в другата крайност, когато поръчки просто няма.)

 

Плюсове на работата в офис:
  • Не се занимаваш с нищо повече от работата, за която са те наели. Ако си копирайтър, не се налага да ценообразуваш, да търсиш клиенти, да се рекламираш.
  • Сигурно е. В края на месеца винаги си взимаш заплатата.
  • Спокойно е. Може и да оставаш понякога след работно време, но като цяло знаеш, че почиваш в събота и неделя и по празници и имаш 20 дни платен отпуск плюс право на болнични.

 

Минуси на работата в офис:
  • Твърде е спокойно. Дори и да си много съвестен и да обожаваш работата си, инерцията те хваща. Работиш половин час и поради изключително важни причини посвещаваш следващия един на фейсбук. Не срещаш много нови хора и възможностите, които те чакат зад ъгъла са доста по-малко. Просто не ги създаваш.
  • Не си свободен. Имаш 20 дни платен отпуск, но ги съобразяваш с отпуските на още поне 5 човека. Понякога и повече. Ако дойде поръчка, с която не си съгласен, не можеш да я откажеш или това става много по-трудно. Времето за твоите лични проекти започва към седем вечерта.
  • Несигурно е. Винаги могат да те уволнят. Не защото си лош работник, а защото съкращават разходите например. И тогава трябва да си търсиш нова работа. При определени обстоятелства или след определена възраст това не е чак толкова лесно. Чувстваш се толкова безпомощен и уплашен сякаш никога, никога не си работил. Ужасяващо е.

 

Теглих на кантар. Писах плюсове и минуси. И в крайна сметка, с пламнала глава и умряла от ужас, устоях на неустоимото предложение.
Продължавам да съм копирайтър фрийлансър.
Моля всички настоящи и потенциални клиенти да отбележат факта и да ме имат предвид.

 

И ми стискай палци. Аз ще направя същото за теб. Каквито и избори да ти се налага да правиш.

 

Хубава седмица. 🙂

 

Вътрешният глас на фрийлансъра

Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.

Когато си начинаещ фрийлансър, неизвестните са много, страховете те атакуват от всички страни и единственото ти желание е да стане чудо и да вземеш следваща поръчка. Точно в този период обаче, не те съветвам да разчиташ на чудеса. По-добре е да взимаш решенията си на базата на:

 

  • стабилно проучване на пазара и клиента;
  • коректно ценообразуване – ако си забравил, напомням как се ценообразува;
  • консултация с колеги, които имат повече опит.

 

Ако си успял да оцелееш първата година, работиш с прилично количество редовни клиенти през втората и вече планираш накъде искаш да се развиваш през третата, време е да започнеш да слушаш повече какво ти нашепва вътрешният ти глас. Той не се е появил нито от Марс, нито от Венера, а е плод на натрупания ти професионален опит. Много от решенията, които са те затруднявали преди, вече взимаш почти автоматично:

 

  • преценяваш много по-бързо клиента отсреща, независимо дали говорите по скайп, разменяте си мейли или обсъждате нещата лице в лице; освен това вече познаваш добре пазара;
  • изчисляваш цената на стандартните поръчки и колко време ще ти отнемат още, докато разглеждаш материалите за пръв път;
  • съобразяваш къде в графика си можеш да вмъкнеш съответния проект без да си поглеждаш списъците с поръчки.

 

Защо те съветвам да слушаш вътрешния си глас?

 

Той ти подсказва вярното решение още преди да имаш време да помислиш, да се полакомиш за повече поръчки, отколкото можеш да изпълниш, или да се уплашиш.
Разбира се, не казвам съвсем да изключиш мозъчната си дейност. Мисленето, в повечето случаи, помага. Просто предлагам да си вярваш повече точно когато си най-откровен със себе си. Много е неприятно сам да се излъжеш. Още по-неприятно е, че трябва да си понесеш и последствията от това.

 

Аз лично смятам вече да поддържам по-топли отношения с по-умната, откровена и смела половина от себе си. Скоро ще те информирам как се развива връзката ни.

 

Успешна седмица от мен, ясновидката Мъглова. 🙂

 

 

Фрийланс за напреднали

Вече си минал фаза 1, в която гризеш нокти до лактите дали на следващия ден ще имаш поръчка. Имаш редовни клиенти. Можеш да планираш работата си за целия месец и дори да поемеш няколко извънредни поръчки. Поздравления. Сега е моментът да преразгледаш плановете си и да си формулираш нови цели. Например:

  • Искам да предлагам по-специализирани и по-високоплатени услуги.
  • Искам да работя само по проекти, които са ми интересни.
  • Искам да премина от фрийланс към собствен бизнес.
  • Нищо не искам, положението ме задоволява такова, каквото е.

Всичко е възможно. Просто отдели време да помислиш. В момента си достатъчно спокоен финансово, за да можеш да си позволиш лек завой в нова посока. Напиши си на един лист какво искаш да постигнеш в следващата една година. След това си отбележи, стъпка по стъпка, какво трябва да направиш, за да постигнеш целта си. А после не ти остава нищо друго, освен да действаш.

Не искаш да променяш нищо? Добре, но това не значи, че трябва да се оставиш на инерцията. Не спирай да търсиш клиенти и да изпращаш портфолиото си на фирми, с които ще ти е интересно да работиш. Помни, че клиентите ти могат да намалеят във всеки един момент и трябва да бъдеш подготвен, за да не се върнеш в изходна позиция. По този повод ще ти разкажа една много кратка притча:

На един човек не му вървяло нито в работата, нито в личния живот и той намислил да се удави. На моста обаче го срещнал един дядо. Разпитал го и като разбрал каква е работата, му казал да не бърза да умира, защото и това ще мине и всичко ще се обърне в негова полза. Послушал го човекът. Прибрал се в къщи. Заловил се за работа. И след време натрупал пари, купил си къща, оженил се. Бил събрал приятели около богата трапеза, когато на вратата се почукало. Отворил той и какво да види – старецът, който срещнал на моста, стои пред него. Зарадвал се човекът. Поканил го да влезе, налял му чаша вино, избрал му от най-хубавите гозби. Старчето не посегнало към тях, а само се засмяло и казало:
“Синко, аз съм тук, за да ти напомня, че и това ще мине.”

Та така… мисли навреме, не спирай да работиш и си осигури плавен преход от това към това или към нещо трето.

Успешна седмица от мен.
🙂