5 съвета за по-добра организация на работата

Най-добрият начин да поддържаш ред е да не позволяваш да настъпва хаос.

Пролетното почистване ще ти помогне да разбереш дали наистина си изпълнил петилетката за три месеца.

1. Почисти и подреди електронната си поща. 
Направи си няколко папки за:
  • имейли от клиенти, на които трябва да върнеш оферта;
  • текущи поръчки;
  • завършени поръчки;
  • клиенти, на които трябва да пишеш фактури.
Винаги можеш да ползваш и друга схема - да си правиш отделна папка за всеки клиент например. Разпредели имейлите. Изтрий тези, които не ти трябват.

2. Направи бекъп на приключените проекти за последните три месеца. 

3. Прегледай вълшебното си, фрийлансърско, тефтерче
Ако има нужда от подреждане и разпределяне на информацията, действай.

4. Въведи инфото за новите клиенти в базата данни.
Сигурно от работа не ти е останало време да го направиш досега, а нещата се забравят. Каква база данни? Преговори поста "Фрийлансърът и малките тайни за клиентите".

5. Дай си няколко дни почивка.
Предстоят ти още три месеца активна работа. Подготви се за тях, като си дадеш няколко дни почивка. Прочисти си главата. Остави компютъра в къщи. Вземи си една-две книги, добра компания, билет за самолет, влак, автобус, вълшебно килимче и виж някое ново място.

Единственият начин да поддържаш ред в работата си, е да не позволяваш да настъпва хаос в теб самия. Ти си твоето оръдие на труда. Грижи се за себе си.

Хубава седмица и приятно почистване от мен.
Аз яхвам метлата и отлитам. Блогът излиза в почивка до 26 март.
Adiós, muchachos. 🙂

Не мога да си спазя крайния срок! Какво да правя?

Краен срок, фрийланс Не ме разбирай погрешно - спазвам си крайните срокове. Точното им определяне и предаването на работата в уговореното време е част от това, дето в дебелите книги наричат професионализъм. Но понякога се появяват пречещи обстоятелства: зъбобол, грип, внезапно изкривяване на времето и пространството. Какво се прави в такива случаи? Имаш три възможности:

Първи вариант
Решаваш на всяка цена да спазиш крайния срок. Сътворяваш чудеса от храброст - не спиш, не ядеш, успяваш да преодолееш зъбобола, температурата, дупката във времето - и в крайна сметка предаваш работата си навреме. Поздравления. Или си по-голям перфекционист и от мен, или си открил магически хапчета против умора, или просто си фрийлансър новак, който се страхува да не си изтърве поръчката. Проблемът в случая е, че нещо, което може да се свърши за два дни, не може да се свърши за два часа. Ти си успял? А сигурен ли си в качеството на това, което предаваш?

Втори вариант
Покриваш се. Свършваш си работата както трябва и я изпращаш на клиента ден - два по-късно. Не е лошо. Важното е, че заставаш на 100% зад това, което си написал, нарисувал, програмирал, etc. Добавяш един имейл с извинение за закъснението и всичко би трябвало да е наред. Всъщност... не е. Клиентът ти, също като теб, си има планове. И ти му ги объркваш. Може и да си най-добрият фрийлансър копирайтър, дизайнер или програмист, но той не може да разчита на теб.

Трети вариант
Виждаш, че няма да успееш да свършиш работата навреме. Преценяваш колко още време ти трябва и пишеш на клиента си веднага. Обясняваш му по каква причина няма да успееш да завършиш поръчката в срок. Не се оплитай в сърцераздирателни оправдания като "имам проблем с компютъра, защото се карах с приятеля си и му ливнах чаша вода в лицето, но вместо него нацелих клавиатурата и... "Разболях се и работя малко по-бавно от обикновено, а искам да свърша работата си добре." е достатъчно. Винаги, когато искаш отлагане на крайния срок, подчертавай, че това е само, за да можеш да направиш всичко както трябва и дори да добавиш някоя дреболия, която клиентът не ти е поискал, но ще е полезна за него. Тогава човекът отсреща със сигурност ще прояви разбиране.

Това е. Ти избираш кой от вариантите ще е най-добър за теб. Аз само напомням, че от всяка ситуация има печеливш изход. Или такъв, който носи по-малко загуби. Междувременно можеш да си припомниш основни положения при определяне на срокове, когато взимаш поръчка. За всеки случай. Пожелавам ти успешна седмица, в която не чуваш свистящия звук на преминаващи покрай теб крайни срокове. 🙂

Какво да правиш, когато нямаш поръчки

Какво да правиш, когато нямаш поръчкиПонякога поръчките просто спират. Опитваш какво ли не, но в имейла ти няма нови писма, телефонът мълчи и ти естествено се паникьосваш. Недей.

Вярно, че е трябвало отдавна да направиш план, който да не позволи да изпадаш в такива ситуации, но след като не си предприел нищо в тази посока навреме, не се тюхкай. Не губи ценни часове в колебания от сорта: да си намеря работа в офис или да си прережа вените с тъпо бръснарско ножче?

Вместо това се захващай за работа

  • Извести всички стари и по-нови клиенти, че си свободен да поемаш поръчки.
  • Познаваш добре бизнеса на по-старите си клиенти - предложи им да направят нещо интересно за празниците. (Естествено не забравяй, че интересно, значи ефективно за техните клиенти.)
  • Обмисли промяна в професионалните си занимания и започни да работиш за нея. Веднага.

Под „промяна в професионалните занимания“ нямам предвид да се откажеш да правиш това, което обичаш, а да намериш по-сигурни начини да печелиш от него в дългосрочен план. Прегледай статията „Как да си осигуря спокойно съществуване като фрийлансър“.

Пожелавам ти да си дзен и да не се тормозиш много, защото и това ще мине.
Въпросът е как, а отговорът зависи изцяло от теб.
Ако имаш още брилянтни или не толкова брилянтни идеи по темата, можеш да ги споделиш в коментарите.
ае 🙂

 

Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели

Често се случва да работиш, когато другите почиват. Колкото и добре да си организираш времето, колкото и непоколебим да си в това, че не работиш в събота и неделя, по празници или след 19 ч. вечерта, то просто се случва. Особено в сезони като летния или преди коледа. Не отказваш поръчка, защото знаеш, че скоро ще започне мъртвият период и голямата отпускарска вълна ще срине нивото на доходите ти до минимум.

Освен, че на теб самият никак не ти се работи и искаш да захвърлиш всичко и да се изтегнеш на някоя полянка с бира в ръка, близките и приятелите ти не улесняват положението.
Те искат да те видят. Канят те на кафе, бира, излет, кино, безцелно шляене. Ти отказваш. Обаче някои са особено упорити. Звънят ти пак. Изкушават те. На теб ти е криво. Особено ако си съзнателен фрийлансър, който знае, че крайният срок му диша във врата и иска да си свърши работата добре и навреме.

 

Понякога дори се случва някой да ти се разсърди, защото все работиш и не му обръщаш внимание.

 

Какво да направиш в тази ситуация?

 

Първо, другият път си прецени и разпредели времето по-добре. Поискай по-дълъг краен срок или стани и работи по-рано сутринта, когато всички останали още спят, за да си свободен следобяда и вечерта. Какво като е събота? Кой е казал, че трябва да спиш до 10?

 

Второ, не си го изкарвай на хората около теб. Ако е съвсем наложително да си останеш в къщи и да работиш, не крещи по телефона на всеки, който е казал, че иска да те види. (Като разбереш как точно става, обади се да пием кафе и да ме консултираш.)

 

Трето, вземи си един час почивка (ама наистина един) и излез. После се прибери и си довърши работата. Ще бъдеш много по-бърз и ефективен, отколкото ако през цялото време си мислиш колко е несправедлив светът, защото другите почиват, а ти трябва да работиш.

 

Четвърто, светът не е несправедлив, защото всичко е въпрос на добро планиране и избор. А твоят избор е да си фрийлансър. Направи максималното, за да се чувстваш удобно с него.

 

Наздраве.
И хубава седмица.
🙂

Фрийлансър на живот и смърт

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб - нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша - колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка - и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂