Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели

Често се случва да работиш, когато другите почиват. Колкото и добре да си организираш времето, колкото и непоколебим да си в това, че не работиш в събота и неделя, по празници или след 19 ч. вечерта, то просто се случва. Особено в сезони като летния или преди коледа. Не отказваш поръчка, защото знаеш, че скоро ще започне мъртвият период и голямата отпускарска вълна ще срине нивото на доходите ти до минимум.

Освен, че на теб самият никак не ти се работи и искаш да захвърлиш всичко и да се изтегнеш на някоя полянка с бира в ръка, близките и приятелите ти не улесняват положението.
Те искат да те видят. Канят те на кафе, бира, излет, кино, безцелно шляене. Ти отказваш. Обаче някои са особено упорити. Звънят ти пак. Изкушават те. На теб ти е криво. Особено ако си съзнателен фрийлансър, който знае, че крайният срок му диша във врата и иска да си свърши работата добре и навреме.

 

Понякога дори се случва някой да ти се разсърди, защото все работиш и не му обръщаш внимание.

 

Какво да направиш в тази ситуация?

 

Първо, другият път си прецени и разпредели времето по-добре. Поискай по-дълъг краен срок или стани и работи по-рано сутринта, когато всички останали още спят, за да си свободен следобяда и вечерта. Какво като е събота? Кой е казал, че трябва да спиш до 10?

 

Второ, не си го изкарвай на хората около теб. Ако е съвсем наложително да си останеш в къщи и да работиш, не крещи по телефона на всеки, който е казал, че иска да те види. (Като разбереш как точно става, обади се да пием кафе и да ме консултираш.)

 

Трето, вземи си един час почивка (ама наистина един) и излез. После се прибери и си довърши работата. Ще бъдеш много по-бърз и ефективен, отколкото ако през цялото време си мислиш колко е несправедлив светът, защото другите почиват, а ти трябва да работиш.

 

Четвърто, светът не е несправедлив, защото всичко е въпрос на добро планиране и избор. А твоят избор е да си фрийлансър. Направи максималното, за да се чувстваш удобно с него.

 

Наздраве.
И хубава седмица.
🙂

Фрийлансър на живот и смърт

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂

Вълшебното тефтерче на фрийлансъра

или как да си улесним живота и работния процес

Тефтерчето на фрийлансъра е като белия бастун за слепеца. Не че не можеш да направиш няколко крачки и без него, но те са несигурни, мъчителни, бавни и в крайна сметка си принуден да спреш.

Най-вероятно работиш по няколко проекта едновременно. Искаш да си много бърз, продуктивен и ефективен. Това е напълно възможно. Просто ти трябва тефтерче.

  • Докато събираш информация за проект номер 3,  можеш да откриеш нещо интересно и за проект номер 1. Запиши си източника, за да го проучиш по-късно.
  • Най-добрите идеи обикновено ни хрумват след като сме спрели работа и правим нещо съвсем различно. В момента, в който идеята изплува в главата ти – запиши я. Понякога тя изчезва твърде бързо и ти остава само смътно съжаление и раздразнение – измислил си чудно решение, но не можеш да си го спомниш.
  • Всякакви въпроси, които ти хрумват и са свързани с проекта или с клиента ти. Записвай.

Ако го правиш редовно, ще откриеш, че докато свършиш едната си поръчка, подготвителните работи по другата са мръднали значително напред. Спестил си много време. Източниците, от които да четеш, да анализираш и да се подготвяш за работа са много по-интересни. Въобще осъзнаваш, че тефтерчето на фрийлансъра е нещо като машина на времето и вълшебно килимче в едно.

Задължително ли е да ползваш точно тефтерче?
Не, естествено, но мисли практично. Хвърчащите листчета никога не летят на там, на където трябва.  Лепящите бележки се залепват една за друга, за стола и за опашката на котката и никога повече не виждаш написаното на тях. Коркова дъска и кабърчета? Сигурна съм, че вече имаш такава дъска. Просто разрови всички листове, късметчета, картички, снимки и много важни бележки с номера, които висят на стената и ще я намериш.

Използвай Word, Sticky Notes или наистина си вземи малко, старомодно тефтерче, което се побира в джоба ти. Направи така, че да ти е удобно, за да свикнеш да си записваш въпроси, хрумки и идеи редовно.

Започни да си изграждаш този навик още от днес.
Запиши първото и най-важно нещо към настоящия момент:
“Имам още два дни почивка и не се страхувам да ги използвам.:)”

Как да се върнем към работен режим след дълга почивка

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане на почивните дни.

Фрийлансърът няма колеги, на които да разкаже какво точно му се е случило, къде е бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Той се разсейва с фейсбук, туитър, любимите си блогове. Успокоява се, че за днес има няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувства спокоен. Няма да излиза – денят е негов, също и вечерта – и може да свърши всичко, което е решил.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката “Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.” Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

1. Използвам следобеда на последния почивен ден, за да прегледам задачите, които имам за предстоящата седмица. Отнема ми около 5 – 10 минути. Не отлагам това за вечерта, защото така оставам с усещането, че изобщо не съм почивала.

2. Правя си план за цялата седмица. Не наум. Пиша го. Отнема ми около 7 до 10 минути.

3. Преглеждам писмата, на които имам да отговарям. Понякога, ако съм в настроение, нахвърлям черновите на имейлите, така че да мога на следващата сутрин само да ги редактирам и изпратя. 30 минути са ми достатъчни.

4. Ако имам висящи срещи, насрочвам ги за първия работен ден след почивката. Така, искам не искам, трябва да се подготвя предварително и да съм в кондиция, за да мога да отговарям адекватно на запитванията на клиентите си.

5. Не променям обичайния си работен режим. (Старая се.) Ставам навреме и правя нещата, които обикновено правя в другите дни от седмицата. Опитвам се да не удължавам пиенето на кафе под предлог, че преглежам пощата или обмислям как да подхвана някоя от задачите си.

6. Лека-полека се настройвам на работна вълна. Това ми помага да се концентрирам по-лесно на следващия ден. Доколкото си спомням служителите във фирми използват последния почивен ден, за да се подготвят за работния. Не прекаляват с алкохола, лягат си рано, знаят какво точно трябва да свършат на следващата сутрин. Аз правя същото. (Не ми е задължително, което ме кара да се чувствам чудесно.)

Съветвам те да пробваш. Ще ти отнеме около час. И не си мисли, че ако си отпуснеш само първия работен ден за разтакаване, на следващия ще ти бъде по-лесно. Няма. Само ще загубиш и него. След това следващия. Ще изостанеш с графика, поръчките, парите. Към края на седмицата клиентите – тревожни и ядосани – ще ти изпращат мейли, а ти ще си мислиш, че след 5 минути се стягаш и почваш. Само да дочетеш тази статия. Да изиграеш тази игра, да напишеш този коментар. Не се самозалъгвай. Колкото повече отлагаш, толкова по-трудно ще ти бъде. После идва чувството за вина. После ставаш много недоволен от себе си. В крайна сметка се натрупват толкова негативни мисли и емоции, че по-добре би било да не си почивал изобщо.

Затова, ако нямаш блог, в който да пишеш в неделя или в последния почивен ден, за да се събираш, подготви се по друг начин. Помисли си, че всеки почивен понеделник обикновено се превръща в работна събота. После приготви доспехите. Лъсни оръжието. И атакувай проклетата седмица пръв. 🙂

п. с. Комиксът е на N. C. Winters.

Теория и практика на работата от вкъщи

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading