Фрийланс и взаимопомощ

“Рекламата “от уста на уста” за фрийлансъри – как става?” – обещавам следващата неделя да ти дам  изчерпателна информация по темата. Днес ще ти разкажа една притча. Сещам се за нея винаги, когато става въпрос за помощ между колеги.

Един човек получил еднопосочен билет за посещение на високо равнище при свети Петър. Като пристигнал, светецът извикал един ангел и го помолил да разведе новодошлия из божиите селения. Тръгнали двамата и първо посетили ада.

Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия – имало от пиле мляко. Всеки човек държал огромна вилица или лъжица и се опитвал да си вземе от някое ястие. Естествено, опитите винаги завършвали с неуспех. Хората гледали вкусните манджи, преглъщали, давели се в слюнка, натрупвали мускулна маса от гребането с вилиците и лъжиците и… гладували.

След това ангелът и новодошлият посетили рая. Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия. Да, имало и от пиле мляко. Всеки държал огромна вилица или лъжица, загребвал с тях усърдно и се чувало непрекъснато мляскане. Защо ли? Защото хората се хранели един друг.

Какво се е случило с новопристигналата душа, в рая ли е останала или в ада, не мога да ти кажа. А и не това е най-важното. Помисли си за твоето начало като фрийлансър. За случаите, в които си имал/имаш нужда от помощ. За случаите, в които са ти искали/или ти искат  помощ.
Все си мисля, че раят не е мястото, на което се чувстваш непрекъснато щастлив, защото ти дават. Раят е мястото, в което двама души искат да дават и да взимат един от друг. В това е смисълът. А ти си помисли къде искаш да живееш.

Добър апетит и успешна седмица. 🙂

Фрийлансърът и щастието

Знам, че в този блог обикновено редя мъдри мисли и полезни съвети за фрийланс и фрийлансъри, но от няколко седмици в главата ми се върти една притча и не мога да не я споделя с теб. Ти я отнеси към фрийлансърството. Сигурна съм, че ще намериш връзката.

***

Един човек решил да отиде при господ и да го пита къде да намери щастието. По пътя срещнал изпосталял вълк, който страдал от загуба на апетит.

– Къде отиваш, човече? – попитал вълкът.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека ти каже аз как да се спася, че виж в какво съм се превърнал.

Обещал човекът да помогне и отминал. Повървял, повървял и срещнал много красива жена, която седяла под едно дърво и не можела да помръдне.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека каже аз какво да направя.

Обещал човекът да попита и отминал. Вървял, вървял и стигнал до една върба – наполовина изсъхнала.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
–  Отивам при господ да каже къде ми е щастието.
– Моля ти се, като го срещнеш, попитай го аз какво да направя, че виждаш как се измъчвам.

Обещал човекът. Продължил да върви и най-сетне пристигнал.
Разговорили се с господ и разбрал, че щастието му го чака по обратния път към дома. Осведомил се какво трябва да направят върбата, жената и вълкът, за да се отърват от нещастията си и тръгнал обратно.

Притча за щастието

Стигнал човекът до върбата и й казал:
– В корените ти има закопан сандък с голямо имане. Трябва някой да го изрови и ти пак ще се раззелениш цялата.
– Моля ти се, човече, помогни ми – изплакала върбата – изрови имането и го вземи с тебе.
– Не мога – отговорил човекът – бързам. Господ каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.

И продължил да тича надолу по пътеката.
Не минало много и стигнал до жената.

– Питах господ и за тебе – казал – трябва да накараш някой мъж да те целуне. Двамата тутакси ще се влюбите един в друг и ще тръгнете заедно по земята.
– Моля ти се, човече, целуни ме – трепнала с мигли жената.
– Не мога. Бързам. Господ, каза, че щастието ми  ме чака по обратния път за вкъщи.

Отминал той надолу по пътеката – запъхтян, запотен. Бързо стигнал до вълка.
– Господ каза, че за да ти се върне апетита трябва да хапнеш човешко месо. Аз продължавам нататък, защото моето щастие ме чака по обратния път за…

И не успял да довърши последната си дума, защото вълкът го изял.

Това е от мен.
Пожелавам ти бавна седмица.
🙂

Фрийлансърът и плажното масло

Блогът е в почивка до 22 август.

След това ще продължа да споделям с вас размисли и страсти от фрийлансърското си житие-битие.
Четете повече, стойте пред компютъра по-малко. Усмихвайте се и ползвайте плажно масло по Вонегът. 😉