Как да се освободя от стреса или безгрижният фрийлансър

“Един ден го попитах:
– Хауърд, тревожил ли си се някога за нещо?
Той се разсмя:
– Не, никога. Не вярвам в тревожността и нервността.
– Да, това е една много основателна причина – понеже не вярваш в нещо, не го правиш. И все пак. Наистина ли никога, никога не си бил разтревожен?
– Е, не чак никога. Веднъж се опитах. Забелязах, че хората около мен често са нервни, ядосани и ми се стори, че изпускам нещо. Реших, че трябва и аз да пробвам и си определих един ден за тревоги.
Вечерта си легнах рано. Исках да съм си починал, за да съм във форма за важните открития, които ми предстоят. Сутринта закусих добре, защото ми се стори лоша идея да се ядосвам и тревожа на празен стомах. След това опитах да се разтревожа за нещо или да се изнервя. Не се получи. Опитвах усилено до обяд, но понеже нямаше резултат, ми се видя безсмислено и се отказах.”

================
Откъсът е от една, попаднала ми случайно, книга. Какво е искал да каже авторът можеш да се сетиш сам.
Блогът минава на летен режим и постове ще има само в неделя срещу понеделник. Хвърляй по едно око тук в началото на седмицата или на Facebook страницата на Свободна практика. Там от време на време ще има обяви за работа, мъдри мисли, както и припомняне на някои стари, но важни постове. Всички промени и нови рубрики, които съм замислила остават за септември.

Това е.
Весело!

Петминутката на един фрийлансър

Добре де, толкова съм заета, че не мога да смогна да напиша и неделния пост.
Но ще споделя с теб нещо, което прочетох днес. Отнеси го към целия си живот. И към работата ти като фрийлансър. И към каквото друго си пожелаеш.
Помисли върху него. После реши как да постъпиш. От теб зависи. Как ще се чувстваш, когато се събудиш утре. И във всички следващи дни.

“От хората Бог чака своя храм –
да го издигнат те с любов –
те носят камъни.”

“Дъждовни перли” – Рабиндранат Тагор, преводът е на Николай Тодоров

Успешна седмица, с по-малко камъни, ти пожелавам.

Изводите от един 12. 05. 2013 според един фрийлансър

Имаше на село един дядо – много обичаше да си пийва. Вечер, като минеше покрай кръчмата, мъжете го чуваха как си мърмори: “Не влизай в кръчмата, Иване. Не влизай. Върви си по пътя, Иване. Не се отбивай.” И отминаваше.

След има няма десетина минути се връщаше, влизаше в кръчмата, сядаше на някоя маса и си поръчваше една голяма ракия… като за начало. Все се намираше някой да го попита:

– Дядо Иване, защо се върна?
– Да си почерпя волята – отговаряше дядото и вдигаше чаша за наздраве.

 

Помни, че седмицата е толкова успешна, колкото си я направиш сам.
И не само тя. Припомняй си го всеки път, в който от нещо недоволстваш през следващите няколко месеца/години. Учи повече. Работи повече. Пий чай от жълт кантарион. Мисли по-често. (Помага.)
Може би някой следващ 12. 05 ще се сетиш да наредиш нещата по друг начин.
Дотогава дупе да ни е яко.
========
Прочети, ако си любопитен фрийлансър, още: 

 

Фрийлансърът, който пляска с една ръка

Една моя позната дълги години работеше, освен основната си работа, и като разпоредителка в театър. Един ден директорът я извикал, за да й съобщи, че от следващия месец не се нуждаят повече от нея. Били решили да наемат по-млад персонал.

Моята позната го молила да я остави на работа, но директорът дори не я изслушал. Успокоил я с думите, че сега ще има повече време да си почива и я отпратил.

 

– Представяш ли си – разказваше ми възмутено тя – да си почивам? Аз живея заради тази работа. Вечер, като влизат хората в салона, аз ги упътвам. Ако се случи да има объркани и дублирани места, успявам да наредя всичко мирно и кротко, да настаня зрителите и при това да не позволя да се изнервят. Като затварям вратите на салона и осветлението угасва, се вълнувам – как ще играят актьорите тази вечер, достатъчно тъмно ли е в залата.
Всяка професия си има тънкости. Аз живея за работата си, а той ще ме кара да си почивам!

 

Ти си фриийлансър… или пък не си. Надявам се, че ще се сетиш какво искам да ти кажа. Ако не… измисли какво ти искаш да си кажеш.

 

Хубава седмица ти пожелавам. И ако чуеш звук от пляскане с една ръка, сподели.
🙂

Фрийланс и взаимопомощ

“Рекламата “от уста на уста” за фрийлансъри – как става?” – обещавам следващата неделя да ти дам  изчерпателна информация по темата. Днес ще ти разкажа една притча. Сещам се за нея винаги, когато става въпрос за помощ между колеги.

Един човек получил еднопосочен билет за посещение на високо равнище при свети Петър. Като пристигнал, светецът извикал един ангел и го помолил да разведе новодошлия из божиите селения. Тръгнали двамата и първо посетили ада.

Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия – имало от пиле мляко. Всеки човек държал огромна вилица или лъжица и се опитвал да си вземе от някое ястие. Естествено, опитите винаги завършвали с неуспех. Хората гледали вкусните манджи, преглъщали, давели се в слюнка, натрупвали мускулна маса от гребането с вилиците и лъжиците и… гладували.

След това ангелът и новодошлият посетили рая. Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия. Да, имало и от пиле мляко. Всеки държал огромна вилица или лъжица, загребвал с тях усърдно и се чувало непрекъснато мляскане. Защо ли? Защото хората се хранели един друг.

Какво се е случило с новопристигналата душа, в рая ли е останала или в ада, не мога да ти кажа. А и не това е най-важното. Помисли си за твоето начало като фрийлансър. За случаите, в които си имал/имаш нужда от помощ. За случаите, в които са ти искали/или ти искат  помощ.
Все си мисля, че раят не е мястото, на което се чувстваш непрекъснато щастлив, защото ти дават. Раят е мястото, в което двама души искат да дават и да взимат един от друг. В това е смисълът. А ти си помисли къде искаш да живееш.

Добър апетит и успешна седмица. 🙂