Първомартенска история за фрийлансъри

Преди 7 години, когато бях съвсем начинаещ фрийлансър, към края на февруари започна да ме тормози един въпрос – като не ходя на работа, кой ще ми върже мартеница на първи март?

Може да ти се вижда смешно и маловажно, обаче за мен си беше проблем. И да, имах по-сериозни неща, за които да се тревожа, но те не ме притесняваха чак толкова. Опитах се да си направя среща с някой приятел. За проклетия, всички бяха заети точно на първи. Разбира се, аз не пропуснах да ги уведомя за окаяното положение, в което съм изпаднала – няма кой една мартеница да ми върже – но не помогна.

Continue reading

Огледалото на Мишел Турние

Една от книгите, които препрочитам често е „Х-тимен дневник“ на Мишел Турние. Помага ми и ме успокоява повече от множество полезни съвети, мъдри предписания за живота и тежки класики. И понеже Мишел Турние е починал днес, реших да ти спестя многознайството си и да ти предложа кратък откъс от „Х-тимен дневник“. Преводът е на Мария Георгиева.

===

***
Най-напред трябва да припомня, че огледалата са се появили много късно в човешкия живот. Стъклените огледала, изобретени във Венеция, датират от XV век. И стрували цяло състояние, тъй че по-голямата част от хората никога не били виждали подобно нещо.

Такъв бил и случаят с едно селско семейство, което веднъж било посетено от някакъв богат пътешественик. Подслонили го те в най-хубавата одая от къщата. Като си заминал на следната сутрин, мъжът забелязал, че бил оставил торбичка. Малко засрамен от любопитството си той я отворил и извадил от нея именно огледало. Почнал да го разглежда. И бил поразен от това, което зърнал в него: живото лице на собствения си баща, починал преди десет години, и това лице се било вторачило в него и ясно се виждало сълзи да пълнят очите му. Работата била там, че бил умрял от мъка, жестоко скаран със сина си – болезнен семеен спомен. Нашият човек скрил предмета в едно чекмедже и побързал да излезе.

Жена му видяла, че бил развълнуван. „Какво има?“, попитала го. Но той само вдигнал рамене и тръгнал да си върши работата.

Жената останала замислена и загрижена. По-късно влязла в стаята и почнала да рови навред, за да разбули тайната. Накрая отворила чекмеджето и открила огледалото. Погледнала го. Изпълнило я смразяващо отчаяние: „Тъкмо от това се боях, рекла си тя. Мами ме. И на всичко отгоре другата е стара и грозна!“

===

 

3 фрийлансърски извода от 1 история за лястовици

Две лястовички искали да си свият гнездо на последния етаж на жилищен блок, в левия горен ъгъл на един точно определен прозорец. Всеки път, когато започвали строежа, една жена отваряла прозореца и разрушавала градежа им. След 3 – 4 опита лястовичките се отказали от неравната борба и започнали да свиват гнездо в горния десен ъгъл на прозореца. Като по чудо жената не се появила повече и скоро те се настанили в новия си дом. Женската снесла яйца, измътила ги, лястовичетата поотраснали, научили се да летят и когато дошла есента, всички отпътували за топлите страни. Върнали се чак на следващата пролет и намерили гнездото си непокътнато. Ужасната жена не го била разрушила. И така живели щастливо лястовичките в пролетно-летния си дом години наред. Може би от време на време в сънищата им се е появявала ръката на една жена, която разбутва гнездото. Това само вещите в лястовичите сънища могат да кажат. Наяве нищо такова не се случило.

Това е историята на лястовичките. Историята на жената е малко по-различна. Дошли преди години две птичета и започнали да си строят гнездо в горния ляв ъгъл на нейния прозорец. Тя много им се радвала. Даже спряла да отваря прозореца, за да не ги изплаши. Женската снесла яйца, измътила ги. Лястовичетата точно се били излюпили, когато извила буря. Вятърът станал много силен и съборил гнездото. Безпомощните пиленца полетели заедно с него от седмия етаж надолу. И както се досещате, нито едно не оживяло. Затова, когато на следващата година дошли лястовички и решили да свиват гнездо на същото място, жената ги прогонила. Не искала и с техните малки да се случи същото. Упорито разваляла започнатото гнездо и слушала ядосаните лястовичи чуруликания. Най-накрая двете птици се предали и свили гнездо на отсрещния ъгъл на прозореца. Там било по-закътано и нищо не заплашвало гнездото. Жената спряла да отваря дясното крило на прозореца, за да не стряска птичето семейство, но всеки ден слушала веселото цвърчене на малките лястовички и им се радвала.

Защо ти разказвам тази история? Защото понякога, докато се бориш за своето фрийлансърско място под небето, се случва да си в ролята на лястовичката. Ядосваш се от безсилие пред обстоятелствата. Страдаш, че си несправедливо ощетяван, нагрубяван, че ти пречат да работиш. Може и така да е. Но  може и просто някой да иска да те запази от твърде силния вятър. Не ми се струва добра идея да упорстваш и да настояваш да разбереш. По-разумно ми се вижда да не пилееш сили и време, а да намериш друг начин да направиш това, което искаш. Това, че си си наумил да осъществиш целите си по конкретен начин, не значи, че той е единственият възможен.

И така, виж трите извода в края на днешния пост и те оставям да работиш:
1. Може да ти се струва, че всички обстоятелства и хора са против теб. Обективно погледнато, може и да не си прав.

2. Не губи време да негодуваш. Приеми, че няма да стане точно както си го намислил и открий как да направиш нещата по най-добрия възможен начин.

3. Гневът, инатът, ядът, настояването всичко да се случва само и единствено както ти смяташ, ограбват възможностите ти. Стесняват пролуката, през която виждаш света. Приеми неуспеха, отвори широко очи и виж какво хубаво да направиш за себе си и за другите. Сега.

Чудна пролетна седмица ти пожелавам. 🙂

Важни отклонения по пътя на успешния фрийлансър

Понякога има по-важни неща от това колко успешен фрийлансър си. Обърни им внимание. Така ще станеш още по-добър в професията си (и не само), а седмицата ти със сигурност ще е хубава.

Череша с алени сърца

Преди години, когато бях малък, на нашата улица живееше един човек, който никога не лъжеше.

Неговата къща беше малка, боядисана в зелено и в нея живееше само той.
В двора имаше череша, която цъфтеше с бели цветове и единствена от всички череши в квартала оставаше непокътната, когато зрееше.
Човекът имаше и голям червен петел. Той спеше на черешата и през пролетта изглеждаше, че отрупаната с бял цвят череша има голямо алено сърце.
Цялата улица познаваше този човек, който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги на средата на трапезата.

 

Улицата много го уважаваше, а ние, децата, се питахме защо не отиде в цирка да се показва като онзи, който тежи триста килограма и от панталоните му може да се направи корабно платно. Ще се натрупа народ, ще грабят билети, а ония от цирка ще викат:
— Насам, народе! Големият атракцион, невиждан номер, единствен по рода си — човек, който никога не лъже!!!
Вечер, когато слънцето си отиваше и всичко ставаше неясно в червената мъгла, той сядаше в двора и говореше с петела. За какво говореха двамата, никой не знаеше. Само веднъж чухме как той пита петела:
— Е, какво ще кажеш? Какво ще кажеш за това?

Continue reading

Как да се освободя от стреса или безгрижният фрийлансър

“Един ден го попитах:
– Хауърд, тревожил ли си се някога за нещо?
Той се разсмя:
– Не, никога. Не вярвам в тревожността и нервността.
– Да, това е една много основателна причина – понеже не вярваш в нещо, не го правиш. И все пак. Наистина ли никога, никога не си бил разтревожен?
– Е, не чак никога. Веднъж се опитах. Забелязах, че хората около мен често са нервни, ядосани и ми се стори, че изпускам нещо. Реших, че трябва и аз да пробвам и си определих един ден за тревоги.
Вечерта си легнах рано. Исках да съм си починал, за да съм във форма за важните открития, които ми предстоят. Сутринта закусих добре, защото ми се стори лоша идея да се ядосвам и тревожа на празен стомах. След това опитах да се разтревожа за нещо или да се изнервя. Не се получи. Опитвах усилено до обяд, но понеже нямаше резултат, ми се видя безсмислено и се отказах.”

================
Откъсът е от една, попаднала ми случайно, книга. Какво е искал да каже авторът можеш да се сетиш сам.
Блогът минава на летен режим и постове ще има само в неделя срещу понеделник. Хвърляй по едно око тук в началото на седмицата или на Facebook страницата на Свободна практика. Там от време на време ще има обяви за работа, мъдри мисли, както и припомняне на някои стари, но важни постове. Всички промени и нови рубрики, които съм замислила остават за септември.

Това е.
Весело!