Ще стане ли без работа или не и за какво се замисля Паскал напоследък

Последният летен понеделник е. Отдели 1 минута от започналия работен ден, за да погледаш през прозореца. Виж дърветата, как слънцето огрява сградата отсреща, летните облачета, които вече си събират багажа. Запомни гледката, тя няма да се повтори, а през зимата ще ти потрябва.

На мен ми предстои още едно пътуване след ден-два. Романът ми „Внезапни улици“ излезе на унгарски и премиерата му в Будапеща е в началото на септември (минутка за самопохвалване). Затова и нов пост няма да има до следващата седмица. Вместо това прегледай старите постове, има доста полезна информация за начинаещи и за напреднали фрийлансъри.

Предлагам ти да прочетеш и за какво се замисля Паскал напоследък. (Този герой на Станислав Стратиев ми е особено любим.) В аванс ти казвам – че нещо трябва да се измисли, трябва, но БЕЗ работа няма да стане.

Приятно четене.

Continue reading

Петъчен поздрав за фрийлансъри, които не вярват в себе си

Разговор в магазин

красавиците касиерки говорят днес за Бог
едната каза: онази на каса три не вярва в Бог,
затова толкова често греши рестото, каза другата
не, каза първата, затова не вярва в Бог.

„Таралежово слънце“, Ларш Собю Кристенсен,
превод: Анюта Качева
издателство за поезия ДА

Какво да направиш, когато нещо не ти се получава

От вчера сутрин чета чудесна книга, полезна и за фрийлансъри, и за всички останали хора. Попаднах на история, която много добре илюстрира една от причините да не ти се получава нещо, колкото и да се опитваш да го направиш. Прочети я и ти, може би след това ще се пробваш да постигнеш целта си по друг начин.

Хубав петък!

Маджарщини, Ализ Мошони, Жужи Медве

„Имало едно време едно момиче, Анико, имало си малък златен  мобилен телефон, по него си цъкало всеки ден, звъняло на годеника си, краля на унгарците, защото й липсвал във всеки един миг. Но напразно му звъняла, телеофнът не давал връзка. Или е скъсал с мен, или няма крал на унгарците, казала Анико и продължила да звъни, за да научи най-сетне истината.“

Ализ Мошони, „Маджарщини“, превод: Николай Бойков

 

Вярата, планините и нищо общо с фрийланса

Отпусни се. Петък е, слънце грее, сипи си кафе и отдели минутка, за да прочетеш нещо, което е за душата, а не за парата. После работата ще ти спори повече.

Свободна практика, Могилска

 

Вярата и планините

В началото Вярата местела планини само когато било абсолютно наложително, поради което пейзажът оставал непроменен с хилядолетия.
Но щом Вярата започнала да се разпространява и на хората им се сторила забавна идеята да местят планини, планините взели неспирно да се придвижват ту тук, ту там и започнало да става все по-малко вероятно човек да ги открие на мястото, където ги е оставил предната вечер. Нещо, което, естествено, повече създавало затруднения, отколкото да ги разрешава.
Тогава добрите хора предпочели да изоставят Вярата, та сега планините като цяло си стоят на мястото.
А когато на магистралата се изсипе свлачище и под него умрат няколко пътници, значи някой, бил той много далечен или непосредствено близък, е получил лекичък проблясък на Вяра.

Как беше изобретено летенето – окуражаваща приказка за фрийлансъри

Днес, вместо мъдри мисли и непоискани съвети, реших да те почерпя с една окуражаваща приказка, която е колкото за деца, толкова и за възрастни. И е съвсем подходяща за фрийлансъри, изобретатели, хора, които смятат, че са в задънена улица и не знаят накъде да поемат.

Казва се „Как беше изобретено летенето“, написана е от Маргарит Минков и е публикувана в книгата „Весел, гъделичкащ смях“ с разкошните илюстрации на Люба Халева.

Приятно четене и успешна седмица!

 

 

================

Continue reading