Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева, мениджър уеб проекти

Историята на Силвина ще е полезна за всички, които ме питат “Какво да уча, за да стана фрийлансър” и се чудят дали не е добре все пак да поработят някоя и друга година в офис, за да натрупат опит.

Пожелавам ти приятно четене и ти напомням, че можеш да си част от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”. За целта ми изпрати отговор на въпроси от типа: “как се престраших да изляза на свободна практика”; “с какви проблеми трябваше да се боря първоначално”; “с какво се занимавам в момента”; линк към сайта ти, снимка и каквото друго сметнеш, че ще е полезно да прочетат хората, които искат да излязат на свободна практика, но все още не се решават или са начинаещи фрийлансъри. Споделяйки твоята история, помагаш на тях. Пиши ми.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Моят път към фрийлансърството

Silvina_Svobodna_praktikaОще през ранната си тийнейджърска възраст получих първия си компютър и когато достъпът до Интернет у нас стана възможен за хората извън институции като БАН и университетите, се свързах почти веднага. Бързо ми стана интересно какво има “под капака” на уеб сайтовете, които разглеждам, както досега бях ровила с интерес из компютърната кутия. Тогава нямаше достъпни материали по темата на български, но самата мрежа и книгите на английски в библиотеката бяха достатъчно добър ресурс. Захванах се с учене на HTML, CSS и подобни съкращения.

След няколко години учене и проби започнах да се замислям как мога да превърна хобито да създавам уеб сайтове в работа. Бях на 18 години, не бях работила до момента и фрилансърството стана първият ми източник на доходи. Регистрирах се в платформа за фрилансъри, поработих за няколко клиенти от чужбина, известно време имах и постоянна дистанционна работа, след като с един от клиентите се харесахме и станах част от екипа му – изцяло дистанционен и съставен от още няколко фрилансъри, които работеха (на непълен работен ден) заедно с мен.

Липсата ми на опит обаче си казваше думата и доходите ми бяха далеч по-ниски от тези на познатите ми с “нормална” работа. Умеех да свърша добре основната работа – създаването на уеб сайт, – но за да се стигне до нея, са необходими и познания за привличане на клиенти, каквито нямах. Разчитах предимно на клиенти, които ме намираха в търсачките на фрилансърските платформи и на проектите, които получавах от “шефа” си, но не знаех как да търся активно и как да привличам нови клиенти. След две години на свободна практика се появи възможност да започна първата си “истинска” работа и така и направих.

През следващите десет години преминавах от една “истинска” работа с шеф и работно време на друга. На пръв поглед не съжалявах за това. Имах редовна, сигурна заплата, получавах повишения, а работните ми места, макар и невинаги “по специалността”, бяха интересни. Освен разработчик, а на по-късен етап и project manager по изработването на уеб сайтове, бях редактор на технологично списание, прекарах няколко години в работа по обществено значими проекти в неправителствени организации, дори за няколко месеца бях радиоводеща. Научих се как да общувам с хора в различни екипи и се възползвах от уменията, които ми даде фрилансърството: да организирам сама времето и задачите си и да работя в екип с хора от различни населени места и дори държави, без някога да сме се виждали.

Но… през всичките тези години ми липсваха свободата, възможността да работя от всяка точка на света и сама да организирам работния си ден, както и разнообразието от проекти. От друга страна, фиксираният работен ден, който за разлика от този на фрилансъра има край, ми остави време и сили да придобия нови знания: запознах се с WordPress и започнах да използвам и доразработвам тази система за сайтовете, които правя, научих и доста за управлението на бизнес и продажбите (и разбрах какви са били грешките ми преди). От време на време поемах и дребни проекти през свободното си време, предимно от хора, с които се бях запознала на различните места, където бях работила през годините.

Все по-често се замислях за връщане към фрилансърството на пълен работен ден, но ми беше трудно да преборя страха от липсата на сигурна заплата и от риска да нямам достатъчно клиенти. С удобството обаче лесно се свиква и колкото повече отлагах отказването от редовните доходи, толкова по-страшно изглеждаше то. В крайна сметка обаче последният проект, по който работех в офис на стандартно работно време, приключи и трябваше да избера: да приема предложение за поредното работно място в поредния офис, където да управлявам разработването на един и същи (макар и много интересен) сайт през следващите (неизвестно колко) години или най-сетне да се пробвам отново във фрилансърството. Реших, че е крайно време да пробвам.

Повторното начало не беше лесно. За щастие, бързо се върнах към навиците да се организирам и да работя фокусирано вкъщи, без да се разсейвам и без да разчитам на началник, който да ми казва кога, какво и как да правя. По-трудна беше частта с доходите. Започнах да прилагам наученото от работата и от дебелите книги, които бях изчела през последните години. Свързах се с всички бивши колеги и началници, за да им разкажа с какво се занимавам сега и как мога да им бъда полезна. Започнах да търся клиенти и в България, за сметка на фрилансърските платформи, където профилите ми от едно време отдавна бяха хванали паяжини.

Постепенно нещата започнаха да се получават. Намерих първия си клиент (бивш колега ме препоръча на своя приятелка, която имаше нужда от обновяване на сайта си). После и втория (отговориха ми положително на оферта за осъвременяване на сайта на една от многото фирми с видимо остарели сайтове, на които бях изпратила предложения за промени). Скоро след началото заработих в екип с моя бивша колежка, която се занимаваше с онлайн маркетинг. Доволните ни клиенти, които ни препоръчваха други, започнаха да стават все повече… и сега, две години по-късно, работим в екип с още петима колеги (трима уеб разработчици, дизайнер и копирайтър) за все повече клиенти и по все по-големи и сложни проекти. И работата ни продължава да расте, най-вече на базата на препоръки от наши доволни клиенти, бивши колеги и началници, а ние – да включваме нови хора в екипа. Сайтът, на който можете да се запознаете с нас, е http://globalstudiobg.com/. Ако имате опит с разработването на WordPress плъгини и теми, ще се радваме да ни пишете и да заработим и с вас.

 

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

В края на 90-те започват първите опити на Габриела Митева да излезе на свободна практика. Какво се случва и как стига до създаването на фирмата си Smart Office Solutions през 2014 ще разбереш от текста й за поредицата „Разкажи ми как стана фрийлансър”.

Припомни си каква е идеята на поредицата и какво трябва да ми изпратиш. Пиши ми. Ще окуражиш начинаещите и ще ни дадеш възможност да се запознаем с работата ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Какво ме накара да напусна офиса и да стана фрийлансър?

G.Mitteva_Svobodna_praktikaПри мен събитията започнаха сравнително по-различно и по-отдавна… Още докато работех с нормирано работно време и шеф (към 1996 – 1997 г.) попаднах на информация от американски и канадски списания и сайтове, че в САЩ (и някои други западни държави) има възможности да се работи от разстояние или от вкъщи. Като вида на работата беше много различна – лепене на пликове, сглобяване на играчки, текстообработка, попълване на онлайн въпросници и т.н.

Направих многобройни запитвания с надеждата, че някъде може и да приемат чужденци, за да работят от в къщи (от разстояние). Но отговорите бяха все едни и същи, че предложенията са валидни само за местни лица. Но идеята, че може да се работи по този начин толкова ми допадна, че години наред не спирах да се опитвам, да проучвам възможностите, да събирам нужната информация и т.н. Бях убедена,че един ден това ще се превърне в реалност за мен!

През 2003 г. по семейни причини ми се наложи да спра да работя от 8 до 17. И така стоейки си в къщи и разполагайки с много повече свободно време, продължих с търсенето. Интернет вече беше достатъчно развит в България и предлагаше достатъчно възможности, за хора, които имат желание, да осъществят мечтите си!

Благодарение на стабилната работа на мъжа ми, не съм имала страхове относно финансовата сигурност на семейството ни. Но най-голямата трудност в началото беше спечелване на първия клиент/ проект; и конкуренцията на индийци, пакистанци и др. азиатци, които дъмпингират пазара и пречат на фрийлансъри от други страни да работят при нормални условия и привикват клиентите да изискват ниски цени за изпълнение при високи изисквания.

А и несигурността в началото също си казва думата: има периоди на съмнение, липсва мотивация, не си убеден, че това, към което се стремиш, е осъществимо и доходоносно.

Направих си регистрация в GAF още през 2003 г, който вече е http://www.freelancer.com, но естествено в началото само изпращах оферти, които явно не се вземаха на сериозно. Продължих да си правя регистрации и в други подобни сайтове с пълната увереност, че все от някъде „ще изскочи зайчето”. И това стана през 2004, когато чрез GAF спечелих проект за link building за испански клиент – travel site.

Поработихме 2-3 мес., през които въведох 2650 линка в сайта на клиента, но така и не ми написаха review в GAF. Следващия месец в резултат от регистрацията ми в сайт за virtual assistants се сдобих с нов клиент и нещата  лека полека започнаха да се получават.

След спечелване на 1-2 проекта, нагласата ми към фрийланса се затвърди, вдъхна ми увереност в собствените възможности и вече имах стимула, че съм на правилния път. Вече знаех, че трябва да продължа по него и да се боря за развитието на дейността, привличане на нови клиенти, придобиване на нови умения,  четене на многобройни статии за фрийланса, успешни практики, и т.н.

Със сигурност имаше и моменти на отчаяние, тъй както всички колеги фрийлансъри са наясно, че освен, ако нямаш постоянни клиенти, в този вид работа няма точна дата за заплата и понякога, особено в началото нямаш никаква финансова сигурност. Но съпругът ми от самото начало ме подкрепя в моите начинания и когато съм имала периоди на отчаяние, несигурност или разочарование, винаги ми е помагал да се върна отново към правилния път и да бъда мотивирана.

Четенето на форуми и блогове за фрийлансъри, virtual assistants също много ми помогна. А и когато започнеш да трупаш портфолио от успешно завършени проекти и имаш клиенти, които се връщат при теб, това е много мотивиращо и те зарежда с увереност в собствените способности.

И така вече почти 11 години по-късно се наложи да се пререгистрирам от свободна професия в ЕООД. През лятото на 2014 регистрирах Smart Office Solutions и макар, че вече оперирам като собственик на фирма, завинаги ще си остана фрийлансър по убеждения и разбирания.

И в заключение бих посъветвала всички стартиращи фрийлансъри: не се отчайвайте при първите неуспехи, използвайте максимално времето си за самоусъвършенстване, запознайте се детайлно с българските закони § наредби, касаещи свободните професии и самоосигуряващите лица и/или си наемете кадърен счетоводител, който има опит с тези професии, и не спирайте да преследвате целите и мечтите си!

Прочети още истории от поредицата:

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова, копирайтър

Втората история от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” отново е на копирайтър – Мария Атанасова. Радвам й се особено много, защото е единственият раказ на майка с дете, излязла на свободна практика, който съм получила.

Дами, надявам се историята на Мария да ви подейства окуражаващо. Мами на свободна практика, научете повече за поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пишете.
Приятно четене.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Mariq_Atanasova_Svobodna_praktikaКаква беше моята действителна причина да стана фрийлансър?

Преместих се да живея в друг град. Останах без работа, но същевременно излязох и в отпуск по майчинство. След майчинството и две годишно търсене на подходяща, според специалността ми работа – тя се появи. Тогава се оказа, че детето ми се нуждае от малко повече допълнителни и по-специфични грижи. Така да започна работа на трудов договор вече беше невъзможно. Насочих се към фрийлансърството, като копирайтър.

Тази форма на работа ме удовлетворява напълно, защото нейната свобода предоставя възможност:

  1. Да се грижа за детето си, по всяко време, което работата в офис не ми осигурява.
  2. Харесва ми да се занимавам с това, от което получавам истинско удовлетворение.
  3. Работата като фрийлансър предоставя истинска свобода в избора на компромис, който понякога сме принудени да правим.

А дали се страхувах от избора си – и то много. Когато вариантът е единствен, страховете отстъпват пред желанието и целта. С много от нещата не бях запозната, но постепенно, с питане, четене, постоянство и известен инат, всичко започна да се подрежда. Естествено още се уча на тънкостите, но не се предавам, защото разбрах, че това е едно от основните неща за един фрийлансър.

Доволна ли съм? – Да. Виждам, че успявам, че получавам истинска радост, вдъхновение, признание и задоволство от свършената работа.

Вече съм спокойна, че пътят, който избрах е бил в правилната посока.

Това е отговор на една майка от провинциален град, където изборът и възможностите за започване на нещо ново е доста ограничен. https://mimiatanasova.wordpress.com/  

 

Припомни си първата история от поредицата: 
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев, копирайтър

Първият, който ми изпрати история за “Разкажи ми как стана фрийлансър“, беше Мартин Търпев.

Припомням ти целта на занятието – да се окуражат потенциалните и начинаещи фрийлансъри, като се съберат повече истории на колеги, които разказват какво ги е принудило да минат на свободна практика, как се справят със страховете си, с какво се занимават. Все още не е късно да ми изпратиш своя текст + снимка (заедно с линк към сайта ти, моля).

Приятно четене, дано чуждият опит ти е полезен.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

M.TarpevКазвам се Мартин Търпев и в този текст говоря за 5 неща, свързани с пътя ми като копирайтър-фрийлансър:

1. Винаги съм обичал да пиша текстове. В началото, за удоволствие пишех есета и стихове, които прилежно събирах в папки под бюрото. Постепенно развих уменията си в тази посока и от дума на дума се включвах като копирайтър в разнообразни проекти на приятели и познати. Така се запалих по писането още повече и реших да дълбая по-дълбоко в тази дейност.

2. Горното описва накратко как реших да започна да пиша. Сега ще кажа защо стана така, че това се превърна в основна професия за мен. Ами, заради кризата основно. Може би ако не беше кризата, щях да работя в маркетинговия отдел на някоя фирма, тъй като завърших Маркетинг и много исках да се занимавам с това.

Но кризата удари точно когато излизах от университета и започвах да търся работа. Естествено и аз нося отговорност. Може би не съм бил достатъчно активен или не съм проявил достатъчно старание, или не съм се рекламирал достатъчно. Но бях зелен и неуверен, а фирмите съкращаваха бюджети и гледаха да спестят от всичко. И най-вече от кадри в маркетинговите отдели. Затова попадах предимно на обяви с изискване на богат опит и на лелички/чичковци, които сякаш бяха обучени да казват “може би ще ви се обадим, но засега ни трябва човек с повече стаж”.

И реших да направя нещо сам.

1. Осъзнах, че много се дразня, когато някой ми пили на главата, или ми се бърка в работата. Особено, ако този някой не е наясно за какво по-точно ми пили, или какво точно правя.

По-конкретно, с времето установих, че думичките маркетинг, копирайтинг, интернет, PR, реклама и прочее се възприемат от много хора просто като словесни украшения. Много хора ги използват, за да изглеждат модерни, но не желаят да се напъват, за да вникнат в същността им.

Подобна е и думата брандиране. Естествено тя има своето място, но много българи очевадно я използват, за да внушат, че лепенето на лепенки по фирмените магазини и автомобили е изключително важна и сложна дейност, която изисква специална квалификация и години трудов стаж.

Та, хората обичат да разтеглят думите и да пъхат в тях каквото съдържание им хрумне. Така имах шефове, които под копирайтър и помощник в Маркетинговия отдел, разбираха най-различни неща и сменяха периодично дефиницията на длъжността ми – като организатор на събития, програмист, SEO специалист, лепач на надписи по колите… Капката преля, щом шефът реши, че трябва за седмица, максимум две, ГАРАНТИРАНО да кача сайта му на първо място в Google.

Освен това и колегите ме дразнеха. Разбрах за себе си, че се вбесявам, щом резултатите от плана ми зависят от натуткването на човек, който прави всичко възможно да ми покаже, че ми прави невероятна услуга – и то само този път. Колегите там, където работих за последно бяха кофти, а шефовете – объркани. И реших, че не ми дават достатъчно пари, за да понасям неадекватността на положението и че, след като не се харесваме взаимно, много скоро ще се разделим. Реших аз да определя кога ще стане това и напуснах.

1. Офисът обаче не съм го напуснал. Работя в семейна фирма за авточасти. За съжаление, все още няма толкова работа и ми остава време да се занимавам и с копирайтинг.

2. Дали ме беше страх, когато станах фрийлансър? Чак страх – не. По-скоро изпитвах леко притеснение и чувство на дискомфорт от недостатъчното знание как точно ще протекат нещата, след като видя в електронната си поща писмо със запитване.

Видях нагледно каква е разликата между това да имаш /или да си мислиш, че имаш/ някакви умения и това да ги превърнеш в бизнес и да правиш сделки. Много пъти съм се чудил:

  •  Ако бях предложил това, какво щеше да стане?
  • Да отстъпя ли малко от условията, при които работя, за да спечеля клиента или не?
  • Шикалкави ли клиентът с изискванията си за корекция, или нещо съм оплескал, или не съм го разбрал?
  • Да приема ли предложението за ангажимент към клиент да пълня постоянно блога му с текстове, като получа име и парола, или не, какво би очаквал той? Дали едно по-голямо обвързване от моя страна и сближаване между нас, които не съм предвиждал, не биха застрашили отношенията ни?
  • Как да реагирам, когато клиент не е доволен от текста, колко редакции да приема да правя?
  • Да работя ли за по-малко пари, ако ми се струва, че клиентът е обещаващ и как да позная дали е такъв?
  • Да дам ли готовите текстове, преди да съм взел парите или поне капаро, или да не се доверявам и да държа на принципите си докрай?

1. Как се справям със страховете си? Най-вече, чрез фокусиране върху конкретна задача. Разбрах, че това, което ме плаши най-много и събужда неувереност у мен е абстрактното възприемане на задачата, която ме очаква. Когато е мътно, най-много се притеснявам.

Затова основното, което правя срещу страховете е максимално бързо да фокусирам усилията си и да раздробя ангажимента на по-малки и конкретни задачи. Основно това става така: 

  • Осланям се на опита си от предишна сделка.
  • Отделям специално внимание да формулирам предложенията и въпросите си към конкретния клиент.
  • Уверявам се, че клиентът е разбрал какво ще получи накрая, за каква сума и при какви условия. 
  • Започвам работа, само след изчистено и конкретизирано задание и дадено от клиента “ok”.
  •  Ако клиентът е объркан и говори общо, се опитвам да си представя какво точно ще му свърши работа и му отправям конкретно предложение. Отново изисквам и изчаквам неговото “ok”.  
  • Гледам да не се отклонявам съществено от условията, при които работя, за да запазя максимално самообладание. Посланието ми често е “това са моите условия, така работя, решавай”. Може да звучи надуто, но съм установил за себе си, че отклоненията от принципите и практиките водят до неувереност и усложнения.

Разбира се, когато преценя, че ми е изгодно, проявявам гъвкавост! Но отново не “клякам” на клиента напълно, а си пазя територията, на която знам, че съм добър.

Мартин Търпев – собственик на http://www.avtorsko.com/

Разкажи ми как стана фрийлансър

Kak_stanah_freelancer_Svobodna_praktikaПомниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:

  • имал си достатъчно спестявания и си решил да пробваш;
  • съкратили са те и докато да си намериш работа на трудов договор си станал фрийлансър;
  • скарал си се с шефа, писнало ти е, напуснал си и си скочил директно в дълбоката вода – без спестявания, без идея какво точно ще правиш.

Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.

 

Защо те питам как си станал фрийлансър?

Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.

Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.

Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.

Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си? 

Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.

Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.

Предварително ти благодаря.