Как се става фрийлансър, котараци, консерви и защо да се представиш в “Свободна практика”

Freelancer_konserviСрещнали се двама котараци. Единият бил домашен – охранен, лъскав, с панделка на врата, другият – волен, кльощав уличник. Разговорили се, но не след дълго домашният казал:
– Хайде да се прибираме, че е време да ни хранят.
– Брато, аз се храня сам и сам се грижа за прехраната си – отговорил уличният котарак.

Панделката на приятеля му потрепнала от възхищение:

– Леле, как си се научил да отваряш сам консервите!

Отстрани всичко изглежда по-лесно или по-трудно отколкото е всъщност. За фрийлансърите е важно да си измислят вкусни рецепти за консервите и да ги спазват, че иначе няма да има какво да отварят сами после.

Напомням ти – сподели твоята история на начинаещ фрийлансър, за да помогнеш на някой, който иска да излезе на свободна практика и да се представиш пред колеги.

Разбери как да се включиш от „Разкажи ми как стана фрийлансър” .
Прочети историите на Майк Рам, Силвина Фурнаджиева, Габриела Митева, Мария Атанасова, Мартин Търпев.
Пиши ми.

Повече мъдрости за днес няма да има. Успешна и хранителна седмица на всички.

Кратък размисъл за професионализма

Prekomerniqt_profesionalizymТи си фрийлансър, който се гордее, че прави всичко както трябва и спазва сроковете до секундата – безупречен си. Чудесно! Много нерви ли ти коства? Притежаваш ли онази здравословна доза непукизъм, която ти помага да си гледаш наистина добре работата и да й се наслаждаваш?

В много колеги фрийлансъри, особено начинаещи, го забелязвам – непрестанното притеснение за неща, които не зависят от тях.

Спомних си, че и при мен го имаше. Не съм сигурна кога изчезна, но те съветвам да се отървеш от излишния драматизъм на тема „аз съм професионалист” колкото се може по-скоро. Ще живееш по-спокойно и ще работиш по-добре. Едва тогава ще си се добрал до обетованата земя на професионализма.

 

Какво имам предвид? Спри да се притесняваш вместо клиентите си и да поемаш техните отговорности.

Например:
1. Не страдай, че клиентът се бави с подаването на информация и затова няма да можеш да спазиш предварително договорения срок. Напомни му, че ако той закъснее, ще закъснееш и ти.

2. Дори не се опитвай да наваксаш закъснението му и да свършиш всичко за 2 дни вместо за седмица. Нищо професионално няма в това. А и работата ти ще е с доста по-ниско качество от обичайното. Уведоми клиента си кога е новият краен срок, в който ще му предадеш поръчката.

3. Не се нагърбвай с проучвания и задачи, които са работа на клиента. Остави го да ти помогне. Той е професионалист в неговата си област и няма нищо лошо в това да дава насоки, да консултира, да ти препоръчва литература по темата, да попълва въпросници, да ти разкаже за собствените си клиенти. Да въвлечеш твоя клиент в процеса на работа, да го накараш да се почувства отговорен за собствената си поръчка не е срамно, а естествено. А и крайният резултат ще е много по-добър отколкото, ако получиш задание от 2 изречения и си изсмучеш всичко от пръстите.

Стреми се към максимално сътрудничество с клиентите. Ако нещо по пътя се обърка, разговаряй и преговаряй. Не припадай от изтощение, защото си се опитал да направиш всичко сам за невъзможно кратко време, с почти никаква информация. Уверявам те, че геройството ти няма да бъде оценено. Освен това рано или късно ще се издъниш. И никой няма да се интересува от причините. Всички ще кажат, че си действал непрофесионално и ще са прави. Капиш?

Припомни си и статията „Фрийлансър на живот и смърт или къде е границата между професионализма и твърде личното отношение”.

 

Как да се справим с тъмната страна на фрийланса

5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

 

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

 

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Freelance_Fears

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

 

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

 

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

 

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”

Разкажи ми как стана фрийлансър: Майк Рам – преподавател по презентационни и комуникационни умения

Знаеш ли кое е най-подходящото време да излезеш на свободна практика?
Прочети всички истории от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”, събрани до момента и току-виж до старта на новия, усилен работен сезон си открил отговора. Аз ти представям Майк Рам – преподавател по презентационни и комуникационни умения в школата “По стъпките на Дракона”, на която е и основател. Ако досега не си срещал името му, поразрови се. От Майк винаги има какво да се научи.

Ако вече си врял и кипял фрийлансър, или си начинаещ, но смяташ, че твоята история ще е полезна на други хора, които сега започват или искат да излязат на свободна практика, но още събират кураж, пиши ми. Разкажи ми как стана фрийлансър и аз ще публикувам текста ти със снимка, кратко твое представяне и линк към портфолиото ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

 

========

 

 

 

Как за почнах да работя като фрийлансър?

Mike-Ramm-1Моята история започва с това, че още в началото на своята кариера имах възможност да се докосна до предимствата на това да работиш за себе си. След като завърших университета, като примерно момче започнах работа като програмист на трудов договор в една софтуерна фирма. Фирмата беше добра и макар че заплащането ми беше ниско, бях благодарен за това, че имах възможност да науча много успешни професионални техники, които винаги са ми били полезни в работата. Скоро след това, обаче, мой бивш учител ми предложи да основем собствена компания, за да работим за себе си и да печелим повече.

Фирмата потръгна много успешно и аз успях да почувствам всички предимства на това да работиш като бизнесмен – възможността да преговаряш директно с клиента, да разбереш неговите проблеми, да му предложиш най-доброто за него решение и в крайна сметка да видиш как труда и старанието, които влагаш, се превръщат в парите, които печелиш.

За съжаление, типично по български, между нас, съдружниците, се появиха неразбирателства, конфликти и дрязги и съвсем скоро се наложи да се разделим. Аз се чувствах твърде млад и неопитен и нямах увереността да продължа напред като предприемач. Затова се върнах в корпоративния свят и продължих кариерата си като наемен работник. Чувствах, че това не е точно моят път, но пък в корпоративния свят човек получава усещане за сигурност, което силно го изкушава.

Работих в над 20 компании и стигнах до високи мениджърски позиции, но нещо в мен все ме човъркаше и ме караше да се чувствам неудовлетворен. Искаше ми се отново да започна да работя за себе си, но нямах смелост. Казвах си, че някой трябва да ме уволни от работа, за да се захвана отново със собствен бизнес.

Оказа се, златната рибка (или Онзи, който бди над мен и слуша моите молитви) е чула моето желание и го изпълни. Компанията, в която работих последно като мениджър по производството, тръгна на зле и се наложи да бъде закрита, вследствие на което аз бях уволнен като шеф. Тогава осъзнах, че това е моят шанс да започна наново и го сграбчих здраво. От онзи момент в лятото на 2007 г. стартирах своя преподавателски бизнес и моята компания РамСофт, с която дотогава бях разработвал няколко софтуерни проекта, се превърна в обучителен център, в който работя и до днес.

В началото моята работа беше свързана с обучения по управление на проекти – това беше моята страст в предишната ми професия и вярвах, че мога да помагам на хората да управляват своя бизнес по-добре и по-ефективно. С течение на годините, обаче, започнах да виждам колко много хора имат проблем с това да изразят своите мисли и да говорят убедително пред други хора. Опитът ми в обученията ми даде увереността, че мога да науча и другите да говорят гладко, убедително и атрактивно. Така през 2013 г. създадох школата по презентационни умения „По стъпките на Дракона“ и това е моята основна дейност и досега – обучения по презентационни у комуникационни умения.

Оказа се, че да общуваш с хората е много по-сложно, отколкото да общуваш с компютрите, но за сметка на това е много по-удовлетворяващо. Когато виждам с очите си напредъка и успехите на моите курсисти, това ме изпълва с огромно задоволство. Кариерата ми направи някакъв кръг и отново съм в позиция да работя за себе си. При това работя онова, което обичам и това ме прави щастлив.

 

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева – мениджър уеб проекти
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева, мениджър уеб проекти

Историята на Силвина ще е полезна за всички, които ме питат “Какво да уча, за да стана фрийлансър” и се чудят дали не е добре все пак да поработят някоя и друга година в офис, за да натрупат опит.

Пожелавам ти приятно четене и ти напомням, че можеш да си част от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”. За целта ми изпрати отговор на въпроси от типа: “как се престраших да изляза на свободна практика”; “с какви проблеми трябваше да се боря първоначално”; “с какво се занимавам в момента”; линк към сайта ти, снимка и каквото друго сметнеш, че ще е полезно да прочетат хората, които искат да излязат на свободна практика, но все още не се решават или са начинаещи фрийлансъри. Споделяйки твоята история, помагаш на тях. Пиши ми.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Моят път към фрийлансърството

Silvina_Svobodna_praktikaОще през ранната си тийнейджърска възраст получих първия си компютър и когато достъпът до Интернет у нас стана възможен за хората извън институции като БАН и университетите, се свързах почти веднага. Бързо ми стана интересно какво има “под капака” на уеб сайтовете, които разглеждам, както досега бях ровила с интерес из компютърната кутия. Тогава нямаше достъпни материали по темата на български, но самата мрежа и книгите на английски в библиотеката бяха достатъчно добър ресурс. Захванах се с учене на HTML, CSS и подобни съкращения.

След няколко години учене и проби започнах да се замислям как мога да превърна хобито да създавам уеб сайтове в работа. Бях на 18 години, не бях работила до момента и фрилансърството стана първият ми източник на доходи. Регистрирах се в платформа за фрилансъри, поработих за няколко клиенти от чужбина, известно време имах и постоянна дистанционна работа, след като с един от клиентите се харесахме и станах част от екипа му – изцяло дистанционен и съставен от още няколко фрилансъри, които работеха (на непълен работен ден) заедно с мен.

Липсата ми на опит обаче си казваше думата и доходите ми бяха далеч по-ниски от тези на познатите ми с “нормална” работа. Умеех да свърша добре основната работа – създаването на уеб сайт, – но за да се стигне до нея, са необходими и познания за привличане на клиенти, каквито нямах. Разчитах предимно на клиенти, които ме намираха в търсачките на фрилансърските платформи и на проектите, които получавах от “шефа” си, но не знаех как да търся активно и как да привличам нови клиенти. След две години на свободна практика се появи възможност да започна първата си “истинска” работа и така и направих.

През следващите десет години преминавах от една “истинска” работа с шеф и работно време на друга. На пръв поглед не съжалявах за това. Имах редовна, сигурна заплата, получавах повишения, а работните ми места, макар и невинаги “по специалността”, бяха интересни. Освен разработчик, а на по-късен етап и project manager по изработването на уеб сайтове, бях редактор на технологично списание, прекарах няколко години в работа по обществено значими проекти в неправителствени организации, дори за няколко месеца бях радиоводеща. Научих се как да общувам с хора в различни екипи и се възползвах от уменията, които ми даде фрилансърството: да организирам сама времето и задачите си и да работя в екип с хора от различни населени места и дори държави, без някога да сме се виждали.

Но… през всичките тези години ми липсваха свободата, възможността да работя от всяка точка на света и сама да организирам работния си ден, както и разнообразието от проекти. От друга страна, фиксираният работен ден, който за разлика от този на фрилансъра има край, ми остави време и сили да придобия нови знания: запознах се с WordPress и започнах да използвам и доразработвам тази система за сайтовете, които правя, научих и доста за управлението на бизнес и продажбите (и разбрах какви са били грешките ми преди). От време на време поемах и дребни проекти през свободното си време, предимно от хора, с които се бях запознала на различните места, където бях работила през годините.

Все по-често се замислях за връщане към фрилансърството на пълен работен ден, но ми беше трудно да преборя страха от липсата на сигурна заплата и от риска да нямам достатъчно клиенти. С удобството обаче лесно се свиква и колкото повече отлагах отказването от редовните доходи, толкова по-страшно изглеждаше то. В крайна сметка обаче последният проект, по който работех в офис на стандартно работно време, приключи и трябваше да избера: да приема предложение за поредното работно място в поредния офис, където да управлявам разработването на един и същи (макар и много интересен) сайт през следващите (неизвестно колко) години или най-сетне да се пробвам отново във фрилансърството. Реших, че е крайно време да пробвам.

Повторното начало не беше лесно. За щастие, бързо се върнах към навиците да се организирам и да работя фокусирано вкъщи, без да се разсейвам и без да разчитам на началник, който да ми казва кога, какво и как да правя. По-трудна беше частта с доходите. Започнах да прилагам наученото от работата и от дебелите книги, които бях изчела през последните години. Свързах се с всички бивши колеги и началници, за да им разкажа с какво се занимавам сега и как мога да им бъда полезна. Започнах да търся клиенти и в България, за сметка на фрилансърските платформи, където профилите ми от едно време отдавна бяха хванали паяжини.

Постепенно нещата започнаха да се получават. Намерих първия си клиент (бивш колега ме препоръча на своя приятелка, която имаше нужда от обновяване на сайта си). После и втория (отговориха ми положително на оферта за осъвременяване на сайта на една от многото фирми с видимо остарели сайтове, на които бях изпратила предложения за промени). Скоро след началото заработих в екип с моя бивша колежка, която се занимаваше с онлайн маркетинг. Доволните ни клиенти, които ни препоръчваха други, започнаха да стават все повече… и сега, две години по-късно, работим в екип с още петима колеги (трима уеб разработчици, дизайнер и копирайтър) за все повече клиенти и по все по-големи и сложни проекти. И работата ни продължава да расте, най-вече на базата на препоръки от наши доволни клиенти, бивши колеги и началници, а ние – да включваме нови хора в екипа. Сайтът, на който можете да се запознаете с нас, е http://globalstudiobg.com/. Ако имате опит с разработването на WordPress плъгини и теми, ще се радваме да ни пишете и да заработим и с вас.

 

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент