Фрийлансър извън строя

За да успее да се издържа, работейки предимно за български клиенти, фрийлансърът има три варианта:

  • да работи бързо;
  • да работи за достатъчно пари и да отдели необходимото време;
  • да съвместява и двете.

Вторият вариант е най-ефективният за клиента, но за съжаление се случва много рядко.
Аз се опитвам да съвместявам бързина и качество.
В началото се получава. Спокойно е. Просто работиш малко повече от 8 часа. После напрежението се натрупва. Не искам да разочаровам клиентите си. Опитвам се да си изпълнявам обещанията. Да спазвам всички срокове. Да не допускам грешки. Да съм перфектна.
И знаете ли какво се получава накрая? След няколко месеца на педал има два варианта:

  • заспивам върху компютъра, от което не печели клиентът, не печеля и аз;
  • осъзнавам как правя всичко, което мразя: правя пропуски; не отделям достатъчно внимание на думите, запетайките, ползите на потребителите.

След това се връщам и поправям всичко, което съм открила като грешка. После се чувствам зле. После за пореден път си давам сметка, че за да станат нещата добре, те изискват своето време. Трябва да ги напиша. Да ги забравя за няколко часа. Или за ден. После да ги проверя. Да ги редактирам. И чак след това да ги изпратя на клиента.
Ако клиентът не разбира това, мое е задължението да му го обясня и да го отвоювам – необходимото време, за да бъде един текст добър.

Freelancer_izvan_stroq

Фрийлансърът е ценен, според мен, не с това, че може да прави всичко. Ценен е именно с експертните си умения в една определена област. И когато започне да гледа на тях през пръсти, вече не е ценен с нищо. Той просто е извън строя. Има нужда от почивка. Преразглеждане на целите. Нов план. Повече дисциплина. Благодарение на нея може да си наложи да почива повече. Да работи по-малко (разбирай нормалния работен ден). И да се справя по-добре.
Това е. Фрийлансърът извън строя има нужда да си отпусне бурмичките и гайките. Защото единственият ефект от пренатягането, е да се скъса пружината.

Ignite презентация на тема фрийланс

Вече можете да гледате всички презентации от първия Ignite София.
По-долу е моята презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”
Ще си помислите, че това вече сте го чели. Повярвайте ми, различно е. Приятно гледане! 🙂

Как се ценообразува?

Когато започнеш да работиш като фрийлансър, този въпрос добива гигантско значение. Досега си бил копирайтър на заплата. Вероятно знаеш какви цени дава рекламната агенция на клиентите си, но не забравяй, че в тях тя включва и издръжката и печалбата си.

Вече си на свободна практика и сам определяш цената на труда си. Не трябва да е много ниска, защото няма да можеш да се издържаш и вероятно никой няма да гледа сериозно на предложението ти. Не трябва да е и много висока, защото няма да можеш да продадеш труда си.

Всяко начало е трудно. Когато клиент те попита за цена на статия, превод или слоган, ти се паникьосваш, изкушаваш се да поискаш повече, но казваш по-малко и с опънати нерви чакаш отговор. (Не действаш с предварително премислени и обосновани цени, а под напора на страха – “нямам пари и ако ми откажат, загубен съм”.) Така няма да изкараш дълго. Започни да подреждаш хаоса.

1. Регистрирай се във форумите за фрийлансъри. Виж какви са цените, които се коментират там. Следи бюджетите, които се обявяват за различните проекти.

2. Говори с колеги. Някои ще откажат да ти дадат информация. Други ще ти помогнат. Събери различни оферти.

3. Сметни какви пари са ти необходими на месец, за да живееш нормално. След това помисли каква сума трябва да заработваш на ден, за да получиш парите за месеца.
Сметнал си колко трябва да изкарваш на ден? Чудесно. Значи е въпрос на секунди да изчислиш колко е ставката ти за един час.

4. Отговори си на няколко въпроса:
– колко е професионалният ти опит;
– в кои сфери си най-добър;
– колко време ти трябва, за да измислиш слоган и какво реално трябва да
свършиш, за да стигнеш до краен резултат;
– за колко време пишеш една статия от 500 думи;
– колко страници максимум можеш да преведеш на ден;
– колко време ти е необходимо, за да напишеш радио или телевизионен сценарий;
– имаш ли специфични умения и предлагаш ли услуги, които твоите колеги не
предлагат.

Събрал си цялата информация по точки 1, 2, 3 и 4? Значи спокойно можеш да определиш базовата цена, за всяка една услуга, която предлагаш. Остана да съобразиш още няколко неща:
– какви отстъпки можеш да дадеш за обем работа;
– в какви други случаи би дал отстъпка и колко процента ще е тя;
– каква е надценката за експресна поръчка;
– искаш ли надценка и колко процента, ако темата, по която ще пишеш
е сложна и изисква множество проучвания (съобрази го с времето, което ще ти
отнеме).

След като обмислиш и сметнеш всичко, можеш да си направиш оферта. Не забравяй все пак, че всяка поръчка има свои специфики и тези цени са базови. Когато имаш конкретно запитване, вече можеш да прецениш колко точно да поискаш. Понякога ще е малко под базовата цена, понякога ще е повече.

Не се опитвай да подбиваш цените. Не бъди алчен. Прави редовно ревизия на офертата и си сверявай часовника с колеги и клиенти.

Изобщо не казвам, че е лесно. Аз лично все още понякога се обърквам. Но това е вариантът, в който си сигурен, че искаш реална цена и си максимално коректен към клиента, себе си и колегите. Успех.

Не съм договорил цена преди да си свърша работата

Какво да правя?

Това е често срещана грешка. Особено при начинаещите фрийлансъри.
Свършил си работа без да кажеш колко ще струва трудът ти. Направил си плах опит да договориш цена, но клиентът е отговорил: “Аз нищо не разбирам, вие си знаете, колкото струва, ще си платя.” и ти си се отказал.

Грешката е твоя. Не се отказвай. Настоявай. Щом клиентът не иска да го обсъждате, просто му изпрати оферта на мейла. Важно е да знае колко ще му струваш. В противен случай има два най-вероятни начина да се развият нещата:

1. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока и за да получиш поне нещо, ти се съгласяваш да ти се плати по-малко.

2. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока, но без да се разправя си плаща.

И в двата варианта някой се чувства излъган и вероятността да работите заедно в бъдеще е минимална. За да спреш поредицата от грешки, предлагам следното:

Не съм договорил цена преди да си свърша работата

1. След като свършиш цялата работа, опиши подробно кое колко струва, като разбира се имаш готов отговор защо струва толкова.
2. Дай базовата цена.
3. Ако я товариш заради експресна поръчка, напиши с колко.
4. Ако си дал отстъпка, колко е тя и защо я даваш.
5. Опиши всичко, извън базовата цена, в проценти. Така клиентът може да изчисли какво ще му струва да използва услугите ти следващия път.
6. Подробната оферта му предай заедно с работата.

Ако не го направиш, а просто назовеш някаква сума, вероятността тя да му се стори висока, да помисли, че искаш да го излъжеш и да стане недоверчив и агресивен е много голяма. Не забравяй, че клиентът ти вече е спокоен – нищо не спъва делата му, спешната работа е свършена и сега по-неизгодната позиция е твоята.
Затова бъди открит – дай му възможност да проследи всяка стотинка. Спечели доверието му преди да си го загубил.

Дал си подробна оферта. Клиентът я е прегледал отгоре-отгоре и все пак му се е сторила висока. Не прави повече
грешки – не отстъпвай от цената. Ако го направиш, клиентът ти или ще остане с убеждението, че си го излъгал и затова така бързо си се съгласил на по-малко пари или ще остане с впечатлението, че не цениш работата си. А ако не я цениш ти, защо да я цени някой друг?

След като дадеш разяснения защо цената е такава – прави го спокойно и любезно, моля – клиентът я плаща. Ако си го убедил в правотата си, дори ще те потърси отново за работа. (Тогава вече със сигурност ще те попита за условията предварително.) Ако не си успял да го убедиш, едва ли ще работите повече заедно. Съветвам те да си потърсиш нов клиент. И непременно договаряй цената предварително – това не е израз на недоверие, а осигуряване на нормални отношения по време на работа.

Как инциативният фрийлансър печели поръчки?

Особено, когато си в началото на работата си като фрийлансър никой няма да дойде и да ти каже: “Искам точно ти да изпълниш моята поръчка и ще ти платя достатъчно, за да работиш спокойно.” Не, че е невъзможно, но аз бих те посъветвала да не разчиташ на това.

Разпратил си портфолиото си на различни фирми. Не си приложил към него типово писмо, а за всяка си написал различно. Така, че хората отсреща да усетят – ти наистина искаш да работиш точно с тях.

Добавил си линк към сайта си на всички възможни места. Коментираш по форуми и блогове. И заветните клиенти най-сетне се появяват. Или поне един.

Continue reading