Голямото налучкване

Наръчник на клиента или как да работим с фрийлансър, 2 част

Търсиш фрийлансър за писане на статии. Разглеждаш портфолиа, четеш примерни текстове и си харесваш някого. Пращаш му запитване за цени и срокове и го молиш да ти напише една примерна статия. Дотук всичко е чудесно.

Проблемът е, че не даваш достатъчно указания за написването на самата статия. В идеалния случай даваш заглавие и обем, който ти трябва. В най-лошия просто казваш, че искаш текст, свързан със социалните мрежи, енергийната ефективност или каквато-там-ти-е-сферата-на-дейност. И с това приключваш.

Понякога не споменаваш дори името на фирмата си. Фрийлансърът не знае нищо за услугите и продуктите, които предлагаш. Няма представа от стила на комуникация, който искаш да наложиш.

Затова просто сяда и пише статия. За предимствата и недостатъците на соларните панели, за полезните свойства на жълтия кантарион, за “Как да разбереш дали ти изневерява”.
Изпраща ти я и ти не я харесваш. Дори не се сещаш да му пишеш по повода. Просто започваш да търсиш нов, по-добър фрийлансър копирайтър. Този, не че е лош, просто не си представяш така стила на писане и подхода към темата.

Защо е по-добре, когато искаш да ти свършат работа, да дадеш повече информация?

  • Копирайтърът професионалист може да напише един текст в няколко различни стила. Просто няма как да налучка твоя, ако никога досега не е работил с теб и не е наясно какво искаш.
  • Ако ти самият не знаеш какво точно търсиш, дай му максимално изчерпателна информация за фирмата, дейността и рекламните си активности. И го остави да ти предложи това, което смята, че ще работи най-добре.

Голямото налучкване губи времето на всички. А ти не си доволен и се оплакваш, че не можеш да намериш свестен копирайтър, за да ти свърши работа. Бъди добър към себе си. Спести си търсенето. Просто обясни какво наистина искаш.
Благодаря.

Вежливият фрийлансър

Поговорката “Добра дума железни врати отваря.” в повечето случаи е изключително вярна.
Да се държиш възпитано с клиенти, колеги и с всички около теб ми се струва толкова естествено, че дори няма да го коментирам.

Но!

Както всичко на този свят и учтивостта си има граници. А границата между учтивост и прекалена учтивост, която дразни, е толкова тънка, че понякога не усещаме как сме я прекрачили.

Да вземем за пример общуването в skype. (Ако си забравил, припомни си как да общуваш с клиенти в skype.)
Когато искам да попитам нещо клиент или колега, аз поздравявам, питам удобно ли е да говорим и след това казвам какво ме тормози.

Случва ми се колега или клиент, с когото не съм си писала от половин година – поне – да започне разговора със “Здравей”, изчаква да му отговоря, после пита “Как си?”, не продължава преди да съм му отговорила, после минава на “Добре ли се чувстваш?” и “Имаш ли време?”, пак изчаква, и чак след това решава да зададе конкретния си въпрос.

И двамата знаем, че цялото десет минутно предисловие няма никакво значение. Не е ли по-лесно да си кажем “Здрасти” и да минем директно на темата, която ни вълнува?

Да цениш времето на другия, както и своето собствено, все повече ми се струва като висша форма на учтивост и такт. Особено, когато става дума за работни отношения. Затова си мисля, добре е да се научим къде е границата между фиктивното дружеско бъбрене и учтивостта в бизнеса.

Разбира се, всяко правило си има изключения. Ако твоят приятел е твой клиент или ако работиш с приятел за един и същи клиент, или ако става въпрос за редовни клиенти.

Да открием баланса е важно. И то най-вече за собствения ни успех. Представи си колко ще си благосклонен към един човек, който вече те е изнервил, макар и с най-добри намерения. “Прекаленият светец и богу не е драг.”, както казва една друга българска поговорка.

Та… надявам се, че се чувстваш добре. Здрав си. Имаш достатъчно работа. Нищо не те притеснява. Дано това продължи и следващите дни и така де… пожелавам ти хубава седмица.

И хвърляй по едно око на моите писания.

Две причини клиентът да се откаже след като си започнал работа

 

Сигурна съм, че ти се е случвало. Клиентът ти е страхотен. Ентусиазиран. Избрал е точно теб и е убеден, че ще му свършиш работа.

Ти си доволен. Амбициран. И си убеден, че ще направиш всичко перфектно.

Необяснимо защо по средата на работния процес клиентът ти започва да нервничи.

Иска огромно количество корекции. Ти също се изнервяш – той просто не може да оцени твоя гений. И един ден клиентът те уведомява – учтиво или не – че прекъсвате работни отношения.

Кой е виновен? Най-вероятно и двамата. А причината обикновено е една с много проявления – лоша комуникация.

1. Клиентът не познава работния процес. Ти обясни ли му какъв е?
 Може би клиентът ти за първи път работи с дизайнер, копирайтър, програмист. Или поне за първи път работи с фрийлансър, а не с агенция. Той няма представа от процеса. Или си представя нещо много различно от реалността. Затова още на първата или втората среща трябва да му обясниш подробно:
  • кога какво ще правиш;
  • каква помощ – информация, файлове, etc. ти е нужна от него;
  • колко време трае всеки етап.
Така ще си спестиш много недоразумения.

 

2. Клиентът си представя нещо точно определено. Той не търси фрийлансър, който да свърши работата. Търси някой, който да да осъществи фантазията му.
Хюстън, имаме проблем! Трябва да разгадаеш какво точно си представя клиентът ти. Да направиш всичко така, както е във фантазиите му. Ако смяташ, че ще бъде ефективно за бизнеса му, честито! поръчката е изпълнена. Ако не, му показваш какво си свършил, той припада от кеф. Ти го свестяваш и започваш да му обясняваш защо в този вид текстът, визията или каквото-правиш-за-него няма да е ефективно и какво трябва да се промени. (Ако се справиш на 100%, ми се обаждаш да пием кафе и да ми обясниш как става.)

 

Има вариант да не успееш да пресътвориш клиентските фантазии в реалност. Не се чувствай виновен. Понякога това наистина няма как да стане. И е добре да се разделите, докато щетите не са много големи и за двете страни.
Съществуват още много причини, поради които клиентът ти може да се откаже. Вместо да гадаеш, да го обвиняваш, докато той обвинява теб, поискай разговор. Нека фокусът му не е върху това кой е виновен, а върху това къде е проблемът и как можете да го решите. Или ще се справите и ще продължите успешно работата или ще се разделите. Но поне разводът няма да е по италиански.

 

P. s. Комиксът е от Savage Chickens.

Фрийлансъри пишат писмо на колега

Ако си начинаещ фрийлансър, начинаещ копирайтър (дизайнер, програмист, etc.) фрийлансър и търсиш съвет от колега, когото не познаваш, този пост е специално за теб.

Ето няколко съвета как да напишеш мейла си, за да получиш отговор, който наистина ще ти е полезен.

1. Пиши грамотно. Особено ако обясняваш на колегата си копирайтър, че искаш да се занимаваш с писане на статии и рекламни текстове. Все пак първо трябва да те вземат насериозно.

2. Не започвай с предложения за съвместен бизнес и намеци, че искаш да ти възложат поръчка. Не забравяй, че човекът на когото пишеш, чува за теб за пръв път. Няма представа какво можеш. И може би изобщо няма нужда от подизпълнител в момента. Ако си спомняш, ти му пишеш, защото имаш нужда от насока и съвет.

3. Изложи ясно въпросите, които те вълнуват. Ако има нещо друго, за което искаш помощ, кажи го директно. Така спестяваш време и на двама ви, а възможността наученото да ти е полезно, се повишава.

4. Не искай да получиш тайните на колегата. Просто следи внимателно принципните положения, които ти обяснява. Те ще ти свършат повече работа.

5. Не му изпращай по 15 мейла на ден. Рискуваш да те сложи в спама.

Работя като копирайтър вече 6 години. И не минава седмица без да поискам помощ или съвет от колега – копирайтър или дизайнер. Допитвам се често и до колеги фрийлансъри как да постъпя в една или друга ситуация. Затова и не отказвам да отговоря, когато някой ми зададе въпрос. Защото ако не си помагаме, всичко става много по-бавно и много по-трудно. А всеки ден се сблъскваме с достатъчно трудности.

И все пак колегиалните отношения се изграждат дълго и ако в основата им не стои доверие, уважение и съобразяване със задълженията и времето на другия, нищо не излиза.

Ако почукаш твърде тихо на една врата, няма да ти отворят, защото няма да те чуят.
Ако почукаш твърде силно и настоятелно, ще ти отвори някой, който се дразни, че го притесняваш.
Прецени силата си. И действай. Успех!

п.с. Заглавието на поста е препратка към “Запорожките казаци пишат писмо на турския султан” на Репин. Може би историята ще ти е интересна.

Какво животно е фрийлансърът?

Случка с клиент ме наведе на следната мисъл:
често клиентът не осъзнава какво животно е фрийлансърът; още по-често фрийлансърът сам не осъзнава какво точно е неговото положение.

Затова реших да напиша този пост, предназначен и за двете страни.

За фрийлансъри

Фрийлансърът не е наемник. Той е договаряща страна.
Каква е разликата?

  1. Клиентът не ти плаща сума, която сам е определил. Вие сте две страни, които се споразумяват за заплащане за определена работа, която трябва да се свърши в срок.
  2. Клиентът не е шеф. Той не може да ти виси на главата непрекъснато и да те пита докъде си стигнал. Всички срокове се договарят предварително спрямо спешността на поръчката и заетостта ти.
  3. Клиентът не те уволнява. Разбира се, може да прекрати отношения с теб по различни причини. Както и ти с него.

Фрийлансърът се грижи да е изряден в своята част от задълженията. Клиентът прави същото. Всеки е отговорен сам за себе си.

какво значи фрийлансър, какво е фрийлансър, свободна практика, фрийланс

За клиенти

  1. Фрийлансърът не е изпаднякът, който ще свърши каквото и да е за каквито и да е пари. Той предлага качество, защото знае, че само така ще получи адекватно заплащане.
  2. Фрийлансърът може да откаже да свърши работа поради заетост, защото си некоректен или защото се държиш с него като с подметка. Ти можеш да не работиш с него по същите причини.

Обобщавам

Разликата в отношенията между наемник и шеф и договарящи се страни е следната:

  • в първия случай решенията се взимат по-скоро еднолично и отговорността за почти всичко, което се случва е на шефа;
  • във втория случай решенията се взимат от фрийлансъра и клиента и отговорността към работата им е споделена.

Важно е ти, като фрийлансър, да знаеш това, защото то определя отношението ти към теб, работата, клиента, а от там и заплащането.

Важно е ти, като клиент, да знаеш това, защото то определя отношението ти към фрийлансъра, качеството на работата, която получаваш, а също и заплащането.
И въобще дръжте се на положение. Моля.

Ако сега излизаш на свободна практика, виж програмата на онлайн видео курса за начинаещи фрийлансъри, ще ти помогне да се справяш с клиентите, да си организираш времето и да се продаваш по-бързо и по-добре. 

фрийланс курс, как да стана фрийлансър, фрийланс обучение, видео курс онлайн

Фрийлансър работи за клиент на свой клиент, 2 част

Какво да правя, когато отида на среща без представител на фирмата, която ми е клиент?

След като сте уговорили всички подробности (припомни си първата част на статията) започваш работа.

Обикновено това включва срещи с клиента на твоя клиент. На тях присъстваш ти и представител на фирмата, която те е наела и отговаря за проекта. Но какво да правиш и как да се предпазиш от недоразумения, ако си сам на среща?

По принцип е редно още от първия ден да си се запознал максимално подробно с целия проект. Ако по една или друга причина това не се е случило, преди срещата, на която ще си сам, задължително трябва да го направиш.

По време на разговора се придържай стриктно към нещата, които си дошъл да обсъждате. Може да ти зададат въпрос и по друга част от проекта. Отговори само, ако си сигурен. В противен случай се извини, запиши си въпроса и кажи, че ще го предадеш на човека, който може да отговори.

Част от по-големите фирми за уеб предпочитат да записват всички срещи с диктофон. По принцип това е нож с две остриета, защото някои хора се притесняват и не могат да говорят свободно. Все пак, ако има такава практика, задължително запиши разговора. Ако не, води си бележките стриктно.

Работа за клиент на мой клиент 2

Понякога се случва да попаднеш между чука и наковалнята. Може клиентът, с който се срещащ, да изрази пред теб недоволство от фирмата, която те е наела. Не взимай страна. Ако това не е възможно, в никакъв случай не говори против хората, за които работиш. Помни, че представяш и себе си и тях.

Възможно е по време на самата среща да се разбере, че предлагаш и други услуги освен писане на текстове или дизайн и да ти предложат още работа. Ти преценяваш дали да приемеш или не, но е задължително да споделиш това с фирмата, чийто подизпълнител си в момента.

Когато срещата приключи и всички задачи са уточнени, помоли да ти ги изпратят на мейла с копие до този, който отговаря за целия проект.

По време на целия работен процес бъди внимателен. Не допускай някоя от двете страни да не е достатъчно информирана за това, което правиш. Само така можеш да си осигуриш максимално спокойствие и да се съсредоточиш върху работата си.

==============

Прочети „Фрийлансър, работи за клиент на свой клиент“, част 1