Monthly Archives: March 2012

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 1

Posted on by 1

За фрийлансъри

Ако пишеш имейл на потенциален клиент, трябва да:

  • се представиш;
  • да кажеш откъде му имаш имейла;
  • какъв точно негов проблем предлагаш да разрешиш;
  • защо смяташ, че точно ти можеш да направиш това – професионален опит, специални умения, etc.

Когато се върнеш от среща с клиент, независимо първа, втора или десета, е добре да му напишеш имейл, в който:

  • благодариш за срещата;
  • резюмираш задачите, които сте обсъждали и описваш коя част от тях трябва да се свърши от клиента и коя от теб.

Имаш нужда от по-подробни съвети за общуване с клиенти по и-мейл? Виж какво съм писала по въпроса.

За клиенти

Ако фрийлансър кандидатства по пусната от теб обява или проект, отговори му в рамките на седмица:

  • одобрен си;
  • не ставаш поради еди-какви-си-причини;
  • проектът се отлага/забавя за еди-какъв-си период от време.

Ти обичаш да си наясно с нещата, нали? Позволи този лукс и на другите.

Ако фрийлансър е кандидатствал по твой проект преди повече от месец и ти не си му отговорил, най-глупавото, което можеш да направиш, е да му пуснеш имейл с текст:

“Здравейте,
благодарим ви, че кандидатствахте. Имаме една малка задача за вас.”


Представи се кой си, извини се, че проектът се е забавил и не си имал време да пишеш и след това кажи какво точно искаш.

В случай, че искаш оферта за цена на копирайтърски услуги, виж какво трябва да съдържа запитването ти. 

След като си бил на среща с фрийлансъра, с когото вече работиш, би трябвало да получиш от него имейл с предстоящите ви задачи. Прегледай го внимателно. Ако имаш забележки, някой нещо е разбрал погрешно или искаш да добавиш нещо, сега е моментът! Този имейл се пише и затова.

Много добре знаете как се пишат работни имейли? Чудесно! Не бъдете скръндзави, моля ви. Не пазете тези знания само за себе си. Прилагайте ги на практика. Благодаря.

Слънчева и успешна седмица на всички. 🙂

Фрийлансърът като снежна топка

Posted on by 0


В началото, когато се заемаш с нещо ново за теб, то прилича на малка снежна топка. Тя може да се разпадне всеки миг, да си остане със същите размери или да стане огромна.

Какво ще се получи зависи от теб. Просто не си позволявай да се уплашиш от това колко стръмен е склонът. Спусни се по него и не спирай да набираш скорост, да трупаш знания, умения, опит и да растеш. Така ще заприличаш на огромна снежна топка, която се търкаля все по-уверено и по-бързо, не само заради нанадолнището, а и заради собствената си тежест.

Вярно, рано или късно ще стигнеш до ръба на склона и ще излетиш. Как точно ще се приземиш отново зависи от теб.
Ти си фрийлансър. Имаш много възможности.
Действай.

Свободна практика или за смисъла на играта

Posted on by 8

Текстът е публикуван във февруарския брой на списание “Жената днес”. 



Фрийлансърът е като състезател по модерен петобой. Той трябва да бъде еднакво добър в няколко дисциплини.

Стрелба. За да открива и отвоюва за себе си изпълнението на подходящите проекти.

Фехтовка. Ако не знае да води преговори, човекът, работещ на свободна практика е обречен на гладна смърт.

Плуване. Умението да си разпределя силите, да знае кога трябва да спре и да си поеме въздух и кога да изплува още една дължина, т. е. да поеме още малко работа, също е жизненоважно.

Конен спорт. Самодисциплината е това, което замества така мразените началници. Освен това фрийлансърът трябва да усеща кога да стегне мускули, да запази спокойствие и да бутне нещата в посоката, в която иска.

Бягане. Има проекти и клиенти, които са примамливи, но е ясно, че – по ред причини – нищо няма да се получи. Затова фрийлансърът трябва да може да казва „не”. И да бяга. Бързо. Категорично. И надалеч.

Естествено трябва да е най-добър в шестата дисциплина – собствената си професия – дизайнер, журналист, художник, копирайтър, програмист.


            Само че всичко това човек го разбира доста по-късно. Когато започваш, знаеш само едно – ще работиш по-малко за повече пари. Това е най-честата причина, която хората са изтъквали пред мен в полза на свободната практика. Винаги ми се е искало да ги попитам, наистина ли вярват, че фрийлансърът е извънземно, за което не важат земните правила. Защото, кажете ми, кой от вас работи по-малко за повече пари? А?

            Не ме разбирайте погрешно. От две години и половина работя като копирайтър на свободна практика. Пристрастена съм. Не бих заменила сегашния си професионален живот с друг. Просто преди да се хванеш на хорото, трябва да си сигурен, че ще издържиш на темпото.


            Да работиш на свободна практика не означава да спиш до късно, да пиеш кафе до още по-късно, да отидеш на кино, да вземеш децата от училище и ако ти остане време, да свършиш нещо. Означава да умееш да си разпределяш времето. Да знаеш, че никой няма сам да те покани да му свършиш работа – топката е в твоето поле. И да помниш, че свободата е огромна отговорност.  


            Най-трудно е да не свикваш с отношението. Когато твои колеги на нормална работа, те попитат къде работиш сега и ти отговориш: „На свободна практика съм.”, четеш в очите им възхищение, примесено с лека завист. И това някак гъделичка самолюбието ти. Но когато те потърси потенциален клиент, той често се държи така, сякаш ти оказва висша милост. И започва да ти извива ръцете – ще работиш в по-кратки срокове, за по-малко пари и ще свършиш повече работа. Ти си на свободна практика. Нямаш заплата. Нямаш фирма, която да те пази. Нямаш нищо, освен увереността в собствените си умения и професионализъм. Трябва да ги отстояваш. Това звучи лесно на теория, но е по-трудно на практика. Особено в началото, когато сметките се трупат в пощенската ти кутия, компютърът прашасва, а телефонът сякаш изобщо не е изобретен и затова никой не ти се обажда.


            Негативите и проблемите, с които трябва да се справяш ежедневно и за които не си подготвен, изскачат един след друг – забавят ми плащането, не знам как се ценообразува, откъде да си намеря нови клиенти, изобщо не искат да ми платят, как да се държа на първа среща с клиент, кога трябва да дам отстъпка от цената и колко да бъде, защо ме третират като второ качество човек.


Хубавото е, че всичко се учи. Ако наистина искаш да работиш на свободна практика, след по-малко от година вече няма да си в прединфарктно състояние, когато определяш цена, раздиран от противоречивото желание да вземеш поръчката без да продадеш труда си твърде евтино. И няма, няма, няма да позволяваш да те правят на маймуна. Но това ще дойде с времето.


            По-важно е какво друго ще ти даде свободната практика. (Защото вече си наясно – „ще работя по-малко за повече пари” не съществува като опция.)

            Ще ти даде самочувствие и увереност. Защото ти се справяш. Сам. С всичко. Кога по-добре, кога по-зле, но зависиш само от собствените си умения. И те не те предават. Дори напротив.

            Ще те срещне с нови хора. Много фрийлансъри казват, че им липсват колегите в офиса. Ако се замислиш обаче, в офиса ти всеки ден срещаш едни и същи хора. Когато си на свободна практика, за един ден можеш да се срещнеш с двама пълни ненормалници, един работохолик, един алкохолик и един наистина свестен човек, с когото ще работиш дълго и добре. Някои от тези хора ще ти станат приятели. Други ще ти оказват професионална подкрепа. Трети ще те търсят за съвет. Ще се научиш да слушаш, да проявяваш такт и толерантност, да отстояваш себе си и най-вече да използваш всяка една възможност. Думата „после” просто ще изпадне от речника ти. 


            Когато си на свободна практика, започва наистина да те вълнува какво се случва около теб. Просто усещаш на собствен гръб всяка икономическа, социална и каквато-друга-се-сетиш промяна. Тогава проявяваш онази форма на егоизъм, която уважавам най-много – опитваш се да промениш статуквото, вършейки смислени неща. Осъзнаваш простата истина, че ако е добре за другите, ще е добре и за теб. А ти искаш именно това – да е добре за теб. С времето разбираш, че парите са важни, но не по-малко важно е удовлетворението, което ти носят положените усилия. Виждаш как направеното от теб дава плод. И дори най-малкият отклик от страна на непознати хора те кара да летиш.


Разбира се, продължаваш ежедневно да се сблъскваш с нови проблеми. Понякога нямаш работа или някой се опитва да ти докаже, че си фрийлансър, само защото си неспособен да си намериш истинска работа. Но ти вече знаеш, че можеш да се справиш. И това е наистина достатъчно.

Може да не си олимпийски шампион по модерен петобой, но си добър играч в собствената си игра. А от това по-смислено няма.

Голямото налучкване

Posted on by 2

Наръчник на клиента или как да работим с фрийлансър, 2 част

Търсиш фрийлансър за писане на статии. Разглеждаш портфолиа, четеш примерни текстове и си харесваш някого. Пращаш му запитване за цени и срокове и го молиш да ти напише една примерна статия. Дотук всичко е чудесно.

Проблемът е, че не даваш достатъчно указания за написването на самата статия. В идеалния случай даваш заглавие и обем, който ти трябва. В най-лошия просто казваш, че искаш текст, свързан със социалните мрежи, енергийната ефективност или каквато-там-ти-е-сферата-на-дейност. И с това приключваш.

Понякога не споменаваш дори името на фирмата си. Фрийлансърът не знае нищо за услугите и продуктите, които предлагаш. Няма представа от стила на комуникация, който искаш да наложиш.

Затова просто сяда и пише статия. За предимствата и недостатъците на соларните панели, за полезните свойства на жълтия кантарион, за “Как да разбереш дали ти изневерява”.
Изпраща ти я и ти не я харесваш. Дори не се сещаш да му пишеш по повода. Просто започваш да търсиш нов, по-добър фрийлансър копирайтър. Този, не че е лош, просто не си представяш така стила на писане и подхода към темата.

Защо е по-добре, когато искаш да ти свършат работа, да дадеш повече информация?

  • Копирайтърът професионалист може да напише един текст в няколко различни стила. Просто няма как да налучка твоя, ако никога досега не е работил с теб и не е наясно какво искаш.
  • Ако ти самият не знаеш какво точно търсиш, дай му максимално изчерпателна информация за фирмата, дейността и рекламните си активности. И го остави да ти предложи това, което смята, че ще работи най-добре.

Голямото налучкване губи времето на всички. А ти не си доволен и се оплакваш, че не можеш да намериш свестен копирайтър, за да ти свърши работа. Бъди добър към себе си. Спести си търсенето. Просто обясни какво наистина искаш.
Благодаря.