Monthly Archives: May 2011

Да имаш редовни клиенти е като да си женен – не бива да се отпускаш. Спреш ли да полагаш усилия, клиентът ти със сигурност ще си намери някой друг.
Затова, улисан в преследването на нови поръчки, не занемарявай старите.
Всички негативи от евентуалната раздяла ще останат за теб.

Спазвай си сроковете

Не пренебрегвай поръчките на старите си клиенти с мисълта, че те така и така вече работят с теб и ще те изчакат. Ще те изчакат веднъж, втори път, после едва ли. Случва се да закъснееш, да. Но в общи лини се старай наистина да си фрийлансърът, с когото са работили в началото. По него можеха да си сверяват часовника, спомняш ли си?

Continue reading →

Отдавна си наясно как да се държиш на първа среща с клиент. Успял си да спечелиш голяма поръчка. Работиш със сериозна фирма и трябва да защитиш пред нея идейния си проект.

Проблемът е, че общуваш с клиентите си най-често по мейл, скайп и телефон и работните срещи лице в лице леко те изнервят. Особено, когато ще защитаваш работата си.
Ще се справиш.

Някои клиенти се впечатляват от самия начин на представяне на проекта дори и да не схващат съвсем съдържанието му. Други задават много въпроси и само с ефектно поведение няма да стане. Ще ти трябват железни аргументи. Ако си уверен и спокоен, всеки клиент ще го усети и всъщност вече ще е наполовина спечелен.

Има голяма разлика между това да си убеден, че работата ти е добра и да я представиш убедително. Подготви се добре.

Избери най-подходящия начин за представяне. Може да направиш презентация, да използваш листове и маркери или просто да говориш.
Направи план в каква последователност да показваш/разказваш/аргументираш предложението си. Не наблягай на художествената страна. Акцентирай върху отговора на въпроса:”Защо тези решения ще са ефективни за бизнеса ви?”
Бъди ясен, точен и кратък.
Опитай се да предвидиш всички гадни въпроси, които могат да ти зададат. Можеш ли да им отговориш? Сигурен ли си? Бъди безпощаден.
Репетирай до припадък. Не учи наизуст. Убеди се, че можеш плавно да минаваш от една точка към друга. Не губиш мисълта си, не се увличаш в излишни обяснения.

Вече е време да помислиш за облеклото си. Трябва да е в тон с представянето ти и стила на клиента.
Големият ден идва. Устата ти е пресъхнала. Помоли за минерална вода, но не се наливай. (Ще се наложи да излезеш от залата по средата на срещата, а това е в твой минус.) Не можеш да говориш гладко с толкова суха уста? Ще ти издам една тайна. Ако леко прокараш зъби по езика си, проблемът ще изчезне.

Не си играй с химикал, молив, лъжичка за кафе. Не жестикулирай твърде много.
Тц! Не е добра идея да държиш ръцете си и в джобовете.
Не прекалявай с мимиките. Спокойното и усмихнато лице е много важно.
Ако в стаята има повече от един човек, разпредели вниманието си. Говори на всички, не само на шефа или на този, който ти се усмихва най-мило.
Когато свършиш, сам заяви готовност да отговаряш на всякакви въпроси.

Бъди професионалист. Дори някои въпроси да ти се струват абсурдни, отговаряй спокойно. Ако усетиш, че започваш да се ядосваш, усмихни се.
Слушай клиента си внимателно. Само така можеш да парираш атаките му.

Обикновено зад всичките глупави (според теб) забележки стои нещо съвсем друго. Открий какво всъщност ги притеснява. Действай с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце.
И непременно ще се справиш.

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане кой къде и как е почивал.

Ти си фрийлансър и нямаш колеги, на които да разкажеш какво точно ти се е случило, къде си бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Разсейваш се с Фейсбук, Туитър, любимите си блогове. Успокояваш се, че за деня имаш само няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувстваш спокоен. Няма да излизаш и имаш време да свършиш всичко, което си планирал.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.“ Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

Continue reading →

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.