Monthly Archives: December 2010

Колкото повече работиш, толкова повече опит и техника трупаш.
Поне за мен това важи с пълна сила. Отдавна вече имам изработена система за подготовка и писане на статии и сценарии или измисляне на слогани.

Това не значи, че ми е безинтересно. Напротив. Опитът ми помага да се изненадвам повече, когато започна работа върху нещо ново и ме спасява, когато блокирам.
Впускаш ли се в нов проект, добрата техника е сигурна опора.
Осланяш ли се само на нея и не усещаш колко умора си натрупал, добрата техника е сигурен препъни камък.

Включваш на автопилот. Желанието за работа, любопитството и енергията ти са си взели почивен ден. С минимално ниво на концентрация, сръчни ръце и максимална доза занаятчийство продължаваш да пишеш. Защо ли? Защото имаш срокове. Поел си ангажимент. Нужни са ти пари, а и готовите текстове не са лоши. Прилични са. Дори си ги написал по-бързо, т.е. бил си по-продуктивен. И продължаваш.

Понякога постоянен клиент насочва вниманието ти към проблема.
Поняко го забелязват читателите на блога ти. Нищо не казват. Просто спират да посещават този адрес.
Обикновено самият ти се усещаш последен, защото текстовете ти са изрядни, с добре изложена тема, без правописни и пунктуационни грешки. Само че нямат душа. Еднакви са. Всичките. Абсолютно безлични.

Не си прави труда да издирваш техники за стимулиране на вдъхновението и креативността. (Има много такива, но не в това е въпросът.)
Излез навън. Дишай. Гледай. Слушай. Прави каквото пожелаеш, само не пиши текстове. Когато усетиш, че желанието ти за работа се е върнало, а любопитството само си търси повод да задълбае в неизвестна посока, се прибери в къщи. Включи компютъра и бавно започни отначало.

Аз лично смятам да направя точно това.

🙂

Какво да правя, когато отида на среща без представител на фирмата, която ми е клиент?

След като сте уговорили всички подробности (припомни си първата част на статията) започваш работа.

Обикновено това включва срещи с клиента на твоя клиент. На тях присъстваш ти и представител на фирмата, която те е наела и отговаря за проекта. Но какво да правиш и как да се предпазиш от недоразумения, ако си сам на среща?

По принцип е редно още от първия ден да си се запознал максимално подробно с целия проект. Ако по една или друга причина това не се е случило, преди срещата, на която ще си сам, задължително трябва да го направиш.

По време на разговора се придържай стриктно към нещата, които си дошъл да обсъждате. Може да ти зададат въпрос и по друга част от проекта. Отговори само, ако си сигурен. В противен случай се извини, запиши си въпроса и кажи, че ще го предадеш на човека, който може да отговори.

Част от по-големите фирми за уеб предпочитат да записват всички срещи с диктофон. По принцип това е нож с две остриета, защото някои хора се притесняват и не могат да говорят свободно. Все пак, ако има такава практика, задължително запиши разговора. Ако не, води си бележките стриктно.

Понякога се случва да попаднеш между чука и наковалнята. Може клиентът, с който се срещащ, да изрази пред теб недоволство от фирмата, която те е наела. Не взимай страна. Ако това не е възможно, в никакъв случай не говори против хората, за които работиш. Помни, че представяш и себе си и тях.

Възможно е по време на самата среща да се разбере, че предлагаш и други услуги освен писане на текстове или дизайн и да ти предложат още работа. Ти преценяваш дали да приемеш или не, но е задължително да споделиш това с фирмата, чийто подизпълнител си в момента.

Когато срещата приключи и всички задачи са уточнени, помоли да ти ги изпратят на мейла с копие до този, който отговаря за целия проект.

По време на целия работен процес бъди внимателен. Не допускай някоя от двете страни да не е достатъчно информирана за това, което правиш. Само така можеш да си осигуриш максимално спокойствие и да се съсредоточиш върху работата си.

==============

Прочети „Фрийлансър, работи за клиент на свой клиент“, част 1

Когато започнеш да работиш като фрийлансър, този въпрос добива гигантско значение. Досега си бил копирайтър на заплата. Вероятно знаеш какви цени дава рекламната агенция на клиентите си, но не забравяй, че в тях тя включва и издръжката и печалбата си.

Вече си на свободна практика и сам определяш цената на труда си. Не трябва да е много ниска, защото няма да можеш да се издържаш и вероятно никой няма да гледа сериозно на предложението ти. Не трябва да е и много висока, защото няма да можеш да продадеш труда си.

Всяко начало е трудно. Когато клиент те попита за цена на статия, превод или слоган, ти се паникьосваш, изкушаваш се да поискаш повече, но казваш по-малко и с опънати нерви чакаш отговор. (Не действаш с предварително премислени и обосновани цени, а под напора на страха – “нямам пари и ако ми откажат, загубен съм”.) Така няма да изкараш дълго. Започни да подреждаш хаоса.

1. Регистрирай се във форумите за фрийлансъри. Виж какви са цените, които се коментират там. Следи бюджетите, които се обявяват за различните проекти.

2. Говори с колеги. Някои ще откажат да ти дадат информация. Други ще ти помогнат. Събери различни оферти.

3. Сметни какви пари са ти необходими на месец, за да живееш нормално. След това помисли каква сума трябва да заработваш на ден, за да получиш парите за месеца.
Сметнал си колко трябва да изкарваш на ден? Чудесно. Значи е въпрос на секунди да изчислиш колко е ставката ти за един час.

4. Отговори си на няколко въпроса:
– колко е професионалният ти опит;
– в кои сфери си най-добър;
– колко време ти трябва, за да измислиш слоган и какво реално трябва да
свършиш, за да стигнеш до краен резултат;
– за колко време пишеш една статия от 500 думи;
– колко страници максимум можеш да преведеш на ден;
– колко време ти е необходимо, за да напишеш радио или телевизионен сценарий;
– имаш ли специфични умения и предлагаш ли услуги, които твоите колеги не
предлагат.

Събрал си цялата информация по точки 1, 2, 3 и 4? Значи спокойно можеш да определиш базовата цена, за всяка една услуга, която предлагаш. Остана да съобразиш още няколко неща:
– какви отстъпки можеш да дадеш за обем работа;
– в какви други случаи би дал отстъпка и колко процента ще е тя;
– каква е надценката за експресна поръчка;
– искаш ли надценка и колко процента, ако темата, по която ще пишеш
е сложна и изисква множество проучвания (съобрази го с времето, което ще ти
отнеме).

След като обмислиш и сметнеш всичко, можеш да си направиш оферта. Не забравяй все пак, че всяка поръчка има свои специфики и тези цени са базови. Когато имаш конкретно запитване, вече можеш да прецениш колко точно да поискаш. Понякога ще е малко под базовата цена, понякога ще е повече.

Не се опитвай да подбиваш цените. Не бъди алчен. Прави редовно ревизия на офертата и си сверявай часовника с колеги и клиенти.

Изобщо не казвам, че е лесно. Аз лично все още понякога се обърквам. Но това е вариантът, в който си сигурен, че искаш реална цена и си максимално коректен към клиента, себе си и колегите. Успех.

Имаш страхотна първа среща с клиент. Говорили сте за проекта. Обяснил си му начина си на работа. Разбрали сте се за сроковете. Всичко е перфектно. Стигате до въпроса:”Колко ще ми струва?”
Обикновено клиентите не казват какъв им е бюджетът и чакат ти да назовеш цена.

Предполага се, че имаш базови цени за основните услуги, които предлагаш и те се променят леко в зависимост от срока, обема или сложността на проекта.

Continue reading →